На 28 октомври 1992 г., след неуспешен вот на доверие, падна първото демократично правителство след промените с министър-председател Филип Димитров. Против поискания от премиера вот на доверие бяха БСП, ДПС и 12 народни представители от СДС. Така СДС, който спечели изборите на 13 октомври 1991 г. „с малко, но завинаги“, остана на власт само 13 месеца.
Ето обяснението на самия Филип Димитров, след като подаде оставка на 28 октомври: „Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възможността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това правителство да се запази в невъзможност да действа.“
Филип Димитров понесе много критика от приятели и неприятели за решението си да поиска вот на доверие от парламента. Никой премиер след него не пое този риск.
Основна цел на управлението си правителството обявява „смяната на системата“ и поставя началото на структурна реформа в икономиката като внася необходимите закони за реституция и приватизация. Във вътрешната си политика обаче правителството търпи много критики и се конфронтира със синдикатите, медиите, президента, БПЦ и извънпарламентарните партии.
В областта на външната политика правителството прави рязък завой в посока сближаване със САЩ и Западна Европа. Даден е и успешен старт на процеса на европейска интеграция. При срещата си с Джордж Буш през март 1992 г. Филип Димитров поема задължение България да стане фактор на сигурността на Балканите. През януари 1992 г. България първа признава суверенитета на четирите бивши югославски републики: Република Македония, Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, като с този акт изпреварва ЕС. През май същата година България е приета за член на Съвета на Европа, през юни е една от основателките на Зоната за черноморско икономическо сътрудничество, а през декември кандидатства за асоцииране към Европейския съюз.
Правителството бе нападнато от всички, включително и от свои. В тази минирана от тайни агенти на Държавна сигурност джунгла Димитров реши да поиска доверие, за да не тръгва по хлъзгавия път на политическите сделки и неясни зависимости. Отговорът беше ясен.
Министър-председател става Любен Беров, който управлява с гласовете на БСП, ДПС и „сините мравки“ от СДС. Всъщност властта се поема от силовите групировки и първите олигарси. Това, което последва, е слаба държава, но силна бивша ДС, действаща необезпокоявано зад кулисите. „Златно време“ на корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност.
