Ива Хаджиева показва фрагменти от своето скулптурно и куклено изкуство в Галерия-книжарница София Прес
Името на Ива Хаджиева не е непознато на българската публика. Тъкмо напротив – с него се свързват десетки куклени спектакли реализирани у нас и в София. Емблематични представления като „Еленово царство“, „Шестте пингвинчета“, „Яйцето“, „Бръмчилото“ осъществени на сцените на куклените театри в София, Пловдив, Бургас. За тях Ива Хаджиева създава не само сценографията, но и най-важното – куклите, които оживяват изпод ръцете на талантливи актьори и извикват усмивките на децата. Кукли, които тревожат, вълнуват – и млади, и възрастни.
Други познават Ива Хаджиева като верния спътник на един от най-талантливите и интелигентни български художници – Димитър (Диди) Арнаудов, чието творчество отдавна е получило високата оценка на публика и критика. Тя го следва от първата среща в началото на 50-те години на миналия век между двамата в ателиетата на Художествената академия в София до сетния му дъх през 1989 г.
Малцина са обаче ония, които познават скулпторката Ива Хаджиева. Жената, която дръзва да пристъпи в тежкото творческо поле на жената-ваятел на тримерни образи. Защото Ива Хаджиева е преди всичко художник, чиято „първа художествена изложба“ е още на три години. В Габрово, тъкмо в навечерието на Великден през далечната 1939 г., тя създава цяла галерия от гипсово-козуначени човечета. Да, точно така – по погрешка в тестото на козунака, което майка й подготвя, попада не брашно, а гипс. Странната смес е изхвърлена на двора, а малката Ива започва да твори с него.
А редом до нея е не кой да е, а бъдещата голяма звезда на съвременното изкуство – Христо Явашев, днес известен по целия свят просто като Кристо. Ива и Кристо израстват заедно в Габрово, като деца на приятелски семейства на индустриалци. Събитията след 1944 г. ги разделят за няколко години, а сетне се срещат отново в ателиетата на Академията. Христо обаче ще отпътува от страната, а Ива ще предпочете да остане в родината си. Тя е срещнала първата си голяма любов Диди Арнаудов, но и нещо още много важно – усетила е магията на глината, на скулптурата.
Животът обаче се стича така, че я отдалечава от изложбите и я повлича в полето на кукления театър, на което тя отдава цялата си творческа енергия. А скулптурата? – към нея се обръща само когато има какво да каже, има идея, която да материализира. И така вече 85 години.
Ива Хаджиева е от онези творци, които не обичат да се говори за тях. Тъкмо напротив – дори, когато я разпитваш за нейния път като художник, тя ловко отклонява темата и започва да говори за приятелствата си. За срещата си с Кристо след 1989 г. в САЩ, за обичния си съпруг, за внучката си. За всичко друго, но не и за себе си.
Тъкмо затова изложбата, която ще бъде подредена в началото на ноември в Галерия-книжарница София Прес е истинско културно събитие. Тя не само е първа самостоятелна изложба на Ива Хаджиева, но и е първи подобен поглед към творчеството на художничката – в полето на рисунката, скулптурата и кукления театър. Поглед към света на една аристократка на 85, в очите, в ръцете, в силуета на която се чете несломимо любопитство към света. Любопитство пронизало цял един живот, отразило се във всичките творби, загнездило се в несъкрушимо от годините в очите й. В очите на дете.
Изложбата „Поглед“ по повод 85-годишнината на Ива Хаджиева ще се открие на 3 ноември (вторник) от 18 ч. В нея са включени творби от Централния куклен театър в София, Националната галерия, ХГ Добрич и частни колекции.
