През октомври подкрепата за основните политически сили е стабилизирана след два месеца резки промени в електоралните нагласи. Това показва новото национално представително проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено по поръчка на “24 часа”. Проучването е проведено между 3 и 10 октомври.
След два поредни месеца на спад в обществената подкрепа за основната управляваща партия и ръст при извънпарламентарната опозиция, през октомври вотът за двата най-големи политически опонента е стабилизиран.
ГЕРБ и БСП остават в практически паритет. Политологът от “Тренд” Димитър Ганев предполага, че на парламентарните избори двете партии ще излязат в ситуация “фотофиниш”.
Пет партии сигурно влизат в следващото Народно събрание, като освен ГЕРБ (24,1%) и социалистите (23,6%) участие с 15,9% ще има партията на Слави Трифонов, ДПС (10,2%) и “Демократична България” (8,8%), която е загубила 1 процент в сравнение със септември. С реални шансове за представителство остават формацията около Мая Манолова (3,9%) и “Обединени патриоти” (ВМРО и НФСБ) с 3,8%.
Малко над 1 процент са „Воля“ и „Атака“, а между партиите под процента са „Възраждане“, „Републиканци за България“, АБВ, СДС. 0,3 на сто от допитаните ще гласуват за партии, които попадат в графата „други“.
“Тренд” тества нагласите на българите и по темата за COVID-19 всеки месец от март насам. След първоначалното успокоение, което последва от либерализацията на мерките, страховете на хората постепенно нарастват. През октомври вече две трети, или 66 на сто от българите, са убедени, че епидемията от коронавирус ще продължи да се разраства, докато през август те са били 48%.
Че заразата затихва, сега твърдят едва 15% срещу 34% през август, показват сравнителните данни. Повече са българите, според които трябва да се възстановят част от мерките срещу разпространението на болестта – от 25% през септември, сега те са 32%. Въпреки това мнозинството – 50% от българите, са против по-сериозен и строг ограничителен режим в страната, показва проучването на “Тренд”.
Оценката за работата на Народното събрание продължава да бъде най-ниската от всички държавни институции. Три четвърти от българите оценяват отрицателно работата му, а само 14% – положително. Няма голяма промяна и в подкрепата за работата на правителството – и през септември, и сега всеки пети харесва как работи кабинетът. 48% оценяват положително дейността на президента срещу 39% на обратния полюс. Има тенденция към нарастване на негативните оценки за работата на президентството от август до момента, показват данните.
Съдът и прокуратурата губят подкрепа за работата си от протестите до сега, сочат данните на “Тренд”. Протестът е насочен срещу прокуратурата, но пасив търпи и съдът, възприеман заедно с нея като част от съдебната система. Вероятно това е и причината двете институции да получават огледално по около една пета добри оценки за работата си, а доминиращи да са отрицателните – над 60%.
Според социолозите има динамика и в оценките за работата на полицията. Ако преди бунта позитивните са доминирали – тогава 48% са подкрепяли действията на органите на реда, а 38% са били на обратния полюс, то през октомври това съотношение е обърнато. Отрицателните оценки за работата на полицията доминират, макар и с малко – 45,43%.
Имаше колебание в отношението към Църквата в пандемията заради дебата около посещенията в храмовете по време на празници. Но през октомври положителните отзиви се възстановяват на нива от края на миналата година. Това прави Българската православна църква институцията с най-висока положителна оценка.
