Интервю на Тодор ТОКИН
Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на писателя фантаст Любен Дилов. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“. Редактор е във вестник „Поглед“ и списание „Литературна академия“, идеолог и създател е на тв предаванията „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. След 2001 г. навлиза в политиката. Създател, първи говорител и после председател е на движение „Гергьовден“. Бил е общински съветник в София и депутат от ОДС през 2005-2009 г.
- Любо, липсва ли ти динамиката на реалната политика?
- Колкото липсва на риба колело… Нито ми липсва, нито съм се разочаровал. Не можеш да се разочароваш от нещо, което никога не те е очаровало. Политиката е мръсен занаят и затова трябва да се прави от джентълмени. В крайна сметка всеки разговор за политика е разговор за допустимото насилие в обществото. Насилие на мнозинството над малцинството. Кой иска да участва радостно в такива разговори? Кой смята, че наистина могат справедливо да се разпределят обществени фондове? Само много тъп човек, воден от идеята да се налапа с публични средства… Като почетен председател на „Гергьовден“, следя какви ги върши новото поколение и общо взето, съм доволен. Не са толкова ентусиазирани като нас навремето – с Орлин Чочов, Курумбашев, Стоянович, Кашеров и останалите – но пък ми се струват по-мъдри сякаш, по-спокойни, повече разбиращи какво представлява държавата. И си постигат целите с много по-малко усилия и средства от нас.
- Как оценяваш сегашната политическа обстановка в страната?
- Има умора от управлението на ГЕРБ, което е съвсем естествено. Всъщност май само БКП е управлявала по-дълго от тях? Но има и много пренагрети и изкуствено поддържани страсти, които тотално се разминават със страховете, очакванията и плановете на мнозинството българи. По тази причина и извън София протестите са най-често насилени и епигонски. В същото време се задават наистина тежки дни и би било много умно, ако можем да ги посрещнем малко по-сплотени. Но – да сме честни – на пръстите на едната ръка се броят умните работи, които сме направили заедно.
- Лично ти участваше много активно в протестите срещу Жан Виденов. Няма те сега, няма ги и много от онези, които тогава бяха по площадите. С какво си обясняваш това отсъствие?
- Вече го обявих на всеослушание – имам тежък поколенчески махмурлук. Толкова пъти се опиянявах от обещания, възможности и перспективи, че сега ми е малко лошо… Но никога не съм се отказвал да предлагам алтернатива. Получих доста упреци, че защитавам ГЕРБ и „Гергьовден“ не е на улицата в момента… Първо – винаги през всичките тези години, като изключим последните евроизбори, ние сме предлагали алтернатива. Понякога екзотична, твърде често останала неразбрана, но никога не сме играли с предварително известните победители. И смятам, че предлагахме разумни неща. А на последните евроизбори бяхме съвсем естествено със СДС и ГЕРБ, защото само те заявиха още от началото, че ще изпращат депутати в ЕНП и никъде другаде. А ние смятаме, че ЕНП в момента е политическата сила, която доста по-отговорно, за разлика от социалистите, посреща предизвикателствата пред Европа. Неслучайно и те излъчват силните европейски лидери… С водачите на сегашните протести нямаме общи виждания по нито един обществен проблем. Може би само по отношение на Велико народно събрание, но щом такава възможност беше предложена, те дадоха заден и по тази тема. Така, че не виждам какво да прави там „Гергьовден“.
- Прилики и разлики между днешните протести и тези от 1997 и 2013 г.?
- Не откривам никакви прилики. Но има една фундаментална, симпатична разлика – вижте лицата на протестиращите. Това не са хора в нужда. Това са хора с професии, добре изглеждащи, повечето били на море за повече от седмица… Техният протест не е гладен. Той е по-скоро естетически и етически. Те не смятат, че стоят добре на едно и също селфи с управляващите. Затова и атаките и подигравките им са персонализирани – към определени личности от ГЕРБ, от съдебната система. В голяма степен „модата“ на протеста се влияе от модераторите в социалните мрежи и затова той стои прекалено „градски“, остава напълно неразбран за останалите българи, които – както казах – имат съвсем други страхове и проблеми в момента.
- Толкова ли няма нещо от протестите, зад което заставаш?
- Онзи ден видях за пръв път нещо смислено, над което си струва да се мисли и спори – исканията за базов доход. Всичко останало ми е много съмнително след атаката срещу идеята за свикване на последно в историята на България ВНС. Повечето генерални промени, които се искат от протестиращите, няма как да станат без ремонт на Конституцията. Включително и тези в съдебната система. Твърдението, че ГЕРБ нямали морално право да предлагат промени, е доста комично. Тук не говорим за морал, а за процедура. Има ли някой, който да смята, че в обозримото бъдеще ще бъде избрано Обикновено народно събрание, което радостно да подготви избори за ВНС и да се саморазпусне?! Мисля, че сме на път да пропилеем уникален шанс, ако не подкрепим сега идеята за Велико събрание. В този смисъл напълно ми е все едно кой я предлага – ако ще да е Ким Чен Ир! 200 мажоритарно избрани депутати в едно Велико народно събрание могат да направят чудеса и да променят към добро всякакви предварителни нагласи на политическото задкулисие. Времето е изключително подходящо! Предсрочните избори са нелепица – освен че са излишен разход и блокиране на държавата във важен за всички ни момент, те показват, че практически нищо няма да променят. Просто на мястото на някои стари играчи ще влезе Слави. И нов кабинет без ГЕРБ, БСП или ДПС няма да се направи. Сигурно ще прозвучи шокиращо, но предсрочните избори ми се струват най-прекият път към „слонска сватба“ – т.е. съвместно управление на БСП и ГЕРБ след изборите. Сигурни ли са тези на площада, че искат това. Помислете логично: Слави най-вероятно ще иска да стои опозиция в първия си парламентарен мандат. Нито БСП, нито ГЕРБ ще искат открито управление с ДПС. Как ще бъде съставен следващият кабинет?!
- Протестът няма лидери или по-точно има много лидери – как е според теб?
- Христо Иванов е безспорно симпатично и интелигентно присъствие. Но твърде често попада в „лоша“ компания. Не го упреквам за това, а и нямам право, на мен ми се е случвало дори по-често, отколкото на него. Всички останали лидери на протеста не бих искал да ги коментирам. Знаете, че един джентълмен никога няма да обиди някого, без да иска…
- Каква е ролята на президента Радев в тази ситуация?
- Ролята му е каквото той сам си я направи. Има рядък шанс, ако иска да остане в историята: подава оставка, излиза на улицата и повежда народното недоволство, превръщайки го в нова политическа сила. Това е симпатичният вариант! Оставя за няколкото месеца до края на мандата президентството на Илиана Йотова и БСП. Така поне ще отпадне тази мъка постоянно да се опитва да се дистанцира от социалистите и Нинова. Забелязвате ли, че подозрително социолозите не мерят в проучванията „политическа сила, оглавена от Румен Радев“, а е редно да го направят. Резултатите биха били крайно любопитни.
- Как си обясняваш възхода на партията на Слави Трифонов? Тя се утвърди като трета политическа сила.
- Всъщност протестният вот в България винаги е бил втора, да не кажа първа политическа сила. Просто Слави е този, който събира протестния вот в момента. Той е много организиран, много работлив и целенасочен човек. Особено когато целта му е ясна. Не съм сигурен, че в момента му е ясно какво следва. Поне от заявените намерения не става ясно. Програмата на партията е доста несръчна компилация от някои идеи на „Гергьовден“ още от 1995-1998. От повечето ние самите се отказахме, като помъдряхме – например шерифският принцип за пряк избор на съдии и полицейски началници…
- Познаваш го добре – става ли той за политик, или има някой зад него?
- Няма да спекулирам по темата, но ще кажа едно със сигурност: „Някой стои зад него е“ лесно, конспиративно и напълно невярно твърдение. Слави има една фундаментална почтеност, на която, надявам се, не е изневерил. За политик не става, защото му е много трудно да се съобразява и да прави компромиси. А политиката е постоянен компромис. Просто това е природата й – да се опитва да събира, често антагонистични интереси. Не го виждам в тази роля и никога не съм го виждал. За сравнение с Бойко (понеже двамата много си приличат) – едва ли е имало друг по-отстъпчив премиер на България от Борисов!
- Нещо извън политиката? Как ти се отразява 2020 и затварянето на света?
- Зле, но не мрънкам. Имало е и по-лоши години! Помните ли как през 2016 съвпаднаха концертите на Слави и Миле Китич?!! Извън шегата, водолазната общност, на която принадлежа, преживява тежко изолацията. Много зле се отрази на шоубизнеса и изкуствата, където са повечето ми приятели. И най-вече – надеждите ми, че това общо предизвикателство ще ни направи по-мъдри и по-добри един с друг, се изпариха като тоалетната хартия в началото на карантината. Все пак успях да се провра и да отида за известно време в любимото Червено море. И мога да оприлича 2020 с една арабска поговорка: „Попитали камилата: „Защо ти е крив вратът?”, а тя отговорила: „То к`во ли ми е право?!“.
- Ще те видим ли скоро в някое шоу?
- Вероятно. Не мога да отказвам на „България търси талант“. Екипът, който прави това предаване, е едно от най-добрите неща, които са ми се случвали (ако не броим една нощ с кордебалета на Японския през 1988). Това са изключителни хора, които хем работят здраво, хем страхотно се забавляват. Нямам търпение да започнем новия сезон!
