България бележи напредък в прилагането на рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това се посочва в обобщение на новия доклад на Консултативния комитет по конвенцията към Съвета на Европа, посочва БТА.
„България е доразвила законодателството за недопускане на дискриминация и е въвела по-всеобхватна забрана на подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на основание вяра. Властите участват в борбата с антисемитизма, а финансирането на вероизповеданията е съобразено с ползите за мюсюлманската общност. Съгласуваните усилия за достъп до образование са довели до по-висока посещаемост в училищата на децата роми и постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище“, се допълва в текста.
Определят се като недостатъчни „усилията за приобщаване на ромите и се отчитат ксенофобски, антиромски, ислямофобски и антисемитски изявления от политици на високо равнище и медийни репортажи от подобно естество, на които властите често не реагират“. Допълва се, че законодателството срещу словото на омразата е задоволително, но случаите на наказания за престъпления от омраза не са чести и се наблюдава дух на безнаказаност в това отношение.
В посочените препоръки за незабавни действия са включени изработването на нова широкосъгласувана стратегия за ромите, осигуряването на независимост на Комисията за защита от дискриминация, регистрирането и разследването на сигнали за дискриминация на расова или етническа основа, както и да се насърчава образованието на малцинствени езици.
Сред допълнителните препоръки са спазването на правото на самоопределение при предстоящото догодина у нас ново преброяване, правната сигурност при регистрацията на организации на малцинствата, оценката на необходимостта от използване на малцинствени езици в отношенията с администрацията в области, населени обичайно или в значителна степен с хора от национални малцинства.
Съветът на Европа препоръчва също да не се пристъпва към промяна на официалните географски наименования на малцинствени езици и да се възстановят наскоро сменените имена поне като официални редом с новите български наименования. Предлага се да се предоставя подходяща информация на децата за приноса на националните малцинства към българското общество.
Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. в Лондон в Двореца Сейнт Джеймс. Договорът от Лондон или Устав на Съвета на Европа е подписан от 10 държави: Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания. След разпада на Източния блок в началото на 90-те, към Съвета се присъединяват и държавите от Централна и Източна Европа. Към 2012 в Съвета на Европа членуват всички държави от Европа без Беларус, Казахстан, Ватикана и непризнати държави. България стана член на Съвета на 7 май 1992 г.
