На19 октомври (понеделник) 2020 г. в Камерна зала „България“ на Софийската филхармония ще можем да се потопим за първи път у нас в непостижимия музикален свят на симфонията „Фауст“ за два рояла на гениалния Ференц Лист. С това предизвикателство са се наели виртуозите Янко Маринов и Станислав Станчев. За още по-голямата празничност на събитието певците от НФХ „Светослав Обретенов“ със солист Ивайло Донков (тенор) ще изпълнят заключителния хор на симфонията върху философските стихове от края на трагедията „Фауст“ от Гьоте. Събитието е част от цикъла „Музиканти на Бога“.
В концерта ще прозвучи премиерното за страната изпълнение на симфонията „Фауст“ S. 108 от Ференц Лист във версия за две пиана – S.647. Тя е изработена от композитора с изключително майсторство – не следва буквално фактурата на оркестровия вариант и така пресъздава в пълнота всички нюанси на симфоничното звучене. Монументалната версия за две пиана ще представят виртуозните пианисти Янко Маринов и Станислав Станчев, вдъхновени в това си начинание от блестящото оркестрово изпълнение на симфонията реализирано от диригента Йордан Камджалов през 2017 г. Заключителният хор на симфонията върху философските стихове от края на трагедията „Фауст“ от Гьоте ще бъде изпълнен от певци от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ със солист Ивайло Донков (тенор).
Събитието е посветено на 210 годишнината от рождението на Ф. Лист и е част от проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им”, осъществяващ се с подкрепата на НФ „Култура“, програма „Творчески инициативи“.
Пианистите, музикантите и публиката познават Лист като гениален виртуоз, новатор и „рицар“ на пианото, а по духовитите думи на негова аристократична обожателка – „единственият пианист на света“. Но вгледалите се задълбочено и всестранно в неговото творчество биват завладяни от фигурата на мислителя-Лист, философа-Лист, вдъхновения поет, героя, мистика, духовния композитор, християнския пастир, възвишения творец на религиозна музика. Осъзнал ролята на музиката в живота си, още деветгодишен Лист ще заяви категорично „Искам да стана пианист на Бога!“. Музиката, която той ни завещава е достойна за най-съкровената възхвала на Демиурга. Не случайно гениалността на Лист ще бъде призната дори от честолюбивия Вагнер: „Чувствам се незначителен като музикант, докато Вие, г-н Лист, както вече съм убеден, сте най-големият музикант на всички времена!“.
С титаничен размах Симфония „Фауст“ превъплъщава идеите от едноименната драма на Гьоте – стремежа на Фауст към познание, неговата жаждата да научи тайните на вселената, свързването му със злите сили, грехопадението, търсенето на смисъл на живота, осъзнаване на преходността на земното съществуване, пътят към спасението, пречистването и извисяването чрез вечната женственост. Това е творбата, над която Лист работи най-дълго – „Фауст“ съдържа в себе си философските, религиозните и общочовешките теми, които вълнуват и съпътстват композитора цял живот.
Първите скици за симфонията датират от около 1840 г. Композиторът дълго се колебае дали да завърши това произведение. Подобно на Бетовен и Шопенхауер, и той съзира дисхармонията във фигурата на Гьоте и коментира язвително в писмо до свой познат: „И най-лошият йезуит е по-скъп за мен от целия ти Гьоте.“ В писмо от 1869 г., когато вече е подстриган за монах и е ръкоположен за абат-пастир, Лист прави красноречиво сравнение между Фауст и Манфред (който също е един вид „фаустов“ образ): „В младостта си страстно се възхищавах от Манфред и го ценях много повече от Фауст, който между вас и мен, въпреки чудесното си въплъщение в поезията, ми се стори категорично буржоазен характер. Поради тази причина той става по-разнообразен, по-пълен, по-богат и пъстър, по-общителен … (от Манфред) … Личността на Фауст се разпилява, разсейва и избледнява; той не предприема никакви действия, безволев е, оставя се да бъде манипулиран, колебае се, експериментира, губи пътя си, обмисля, пазари се и се интересува от собственото си незначително човешко щастие. Манфред със сигурност не би могъл да си помисли да се примири с лошата компания на Мефистофел и ако беше обичал Маргарита, той по-скоро би могъл да я убие, но никога не би я изоставил по такъв страхлив начин като Фауст.“
При все очевидната антипатия на Лист към характера на Фауст, дългoгодишното му пребиваване във Ваймар го среща с легендата за Фауст и спомена за Гьоте на всяка стъпка. Благородният, щедър и силен дух на композитора и този път се изявява – по повод на стогодишнината от рождението на Гьоте той спомага за основаването на „Фондация Гьоте“ и построяването на паметника Гьоте и Шилер във Ваймар (при чието откриване през 1857 г. ще прозвучи за първи път „Фауст“). Процесът на композиране на симфонията е толкова мъчителен, че Лист тревожно признава в писмо до своята любима – принцеса Каролине фон Сайн-Витгенщайн: „Всичко, което има общо с Гьоте, е опасно за мен“.
Но как да предаде в музика безкрайната пиеса на Гьоте? Лист вдъхновено намира решение на тези трудности – не разказва пъстрите фабули и не следва частите от драмата, а създава образи – музикални портрети на трите основни персонажа – Фауст, Маргарита и Мефистофел. И въпреки това можем да разпознаем въплътени в музика някои основни сцени от литературната творба – колебанията на Фауст; сцената на заклинаването на злите сили и облогът –
А нявга към мига ако извикам:
„О, спри, така красив си ти!“
– тогава във вериги ме вплети,
ще възжелая да погина мигом.
Щом погребален звън отекне свято,
бъди от своя дълг освободен!
Часовникът да спре, строши стрелката,
да свърши времето за мен!;
„Гуляят“ – където Мефистофел се надсмива над пияните студенти и прави магия – от масата потича вино; „Кухнята на вещицата“ и подмладяването на героя; любовният трепет при срещите на Фауст с Гретхен – нейните пориви, въздишки и разкаянието ѝ в сцената пред статуята на Mater Dolorosa, предадени във втората част със средствата на филигранен камерен симфонизъм; Валпургиевата нощ и сборището на вещиците; отхвърлянето на материалното и безпътния живот, и осмислянето на земното пребиваване чрез съзидателен, мирен труд; а накрая сцената със спасението на душите на Фауст и Гретхен, за които се застъпва Богородица – Mater Gloriosa.
Именно заради финала симфонията е преработена и допълнена с мъжки хор (Chorus mysticus) и тенор соло, които ни пренасят в небесните селения с последните думи от Гьотевата драма:
Тук всичко преходно притча остава,
непостижимото се претворява,
неизразимото дело тук става,
вечно женственото ни извисява.
Дори и в края на живота си Лист иска да вдъхне отново живот на тази своя може би най-скъпа творба – през 1880 г. той добавя още тактове към втората част. Няколко години по-късно композиторът ще заяви фаустовски: „Какво е нашият живот, ако не низ от прелюдии към тази непозната песен, чиято първа тържествена нота е смъртта!“.
* * *
СТАНИСЛАВ СТАНЧЕВ е роден на 10 декември 1986 в София. Започва да свири на пиано на 4-годишна възраст с преподавател Мария Петрова. След началните си занимания по музика, продължава своето обучение в Националното Музикално Училище „Любомир Пипков“ в класа на Богомила Няголова, а в последните класове взима уроци и при проф. Антон Диков, който оставя трайна следа в неговото формиране като музикант. 2005-2010 г. е студент в ДМА „Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Стела Димитрова-Майсторова и проф. Илия Чернаев. Първите си успехи на музикална сцена получава още в ученическите си години, печелейки награди от конкурсите „Земята и Хората“ – София, „Димитър Ненов“ – Разград, „Светослав Обретенов“ – Провадия. През годините е взимал участия в редица концерти и музикални проекти в страната и чужбина, както и няколко успешни записа за Българско Национално Радио. Репертоарът му е изключително разнообразен, простира се от композиции на Бах, Скарлати, Бетовен, Шопен, Лист, Рахманинов, до най-съвременна музика на 20-ти и 21-ви век.
ЯНКО МАРИНОВ е органист, пианист и византолог. Изучава орган при проф. Нева Кръстева и пиано при Ваня Попова, проф. Ст. Димитрова и проф. Маргарита Кръстева. Като пианист има първа награда на Националния конкурс за пианисти „Димитър Ненов“ 1991 г. и др. През летата на 1997 – 2002 и 2005 г. участва в органовите майсторски класове на Жан Гийю в Цюрих. По препоръка на проф. Елена Тончева (Хердеров лауреат) през 1998 г. е удостоен с Хердерова стипендия. В периода 1998-2000 г. специализира гръцка палеография при Виенския университет, изучава византийски нотации при проф. Герда Волфрам и следва орган в класа на проф. Р. Шолц и М. Байданова. През май 2002 г. изнася органов концерт, посветен на визитата на папа Йоан Павел II в България. Основател на консортa за старинна музика Concerto antico. Участва в някои от най-престижните международни фестивали за старинна музика: Händel-Akademie Карлсруе, Германия, 2002, 2003, Festival de musica antiga, Barcelona, Испания, 2007, 2008; Festival Oude muziek, Utrecht, Холандия, 2008, 2009 и Изкуството на барока, София (2007-2010). Ръководител е на проекта „Музика на сферите“, финансиран от Програма „Култура” 2010-2011 г. към Столична община. Инициира и реализира проекти за дигитализиране и изследване на музикални паметници и е автор на редица приносни музикологични студии. От 2002 г. е органист към католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София, където от 2012 г. води курсове по византийски и западни средновековни нотации. В Рим (2015 г.) участва в майсторски клас и в концерт на Ема Къркби. Носител на наградата на БНР „Музикант на годината“ за 2014 г. в категорията за активна творческа дейност. В репертоара му са застъпени органовите произведения на Бах, Букстехуде, Лист и Макс Регер, творби от барокови майстори, композитори от епохата на романтизма и съвременността. От 2018 г. осъществява проекта „Музика на християнския свят“. Изпълнява органова музика на тържествената меса, водена от папа Франциск по време на визитата на Негово Светейшество в България 2019 г. Изнася органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др.
Повече за проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им“
Проектът се фокусира върху практическото представяне на връзката с европейската и българската (като част от общобалканската) музикални традиции на творчеството на тримата значими български композитори Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров. И тримата колоси са получили първоначалния си интерес към музиката в България, но продължават своето образование в Западна Европа. Завръщайки се, всеки един от тях е продължител на европейската традиция, стъпвайки на традиционно българското – родното.
Израстването на българските композиторите от първо и второ поколение на основата на българската и на европейската музикални традиции е добре разгледано в теоретичните трудове на редица наши изтъкнати музиковеди –проф. В. Кръстев, проф. Н. Кръстева, проф. Е. Тончева, проф К. Япова и др. Настоящият проект е първа по рода инициатива за практическо разкриване на генеалогията на българската при срещата й с европейската музика.
За целта проектът обединява усилията на шест млади утвърдени музиканти – Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Янко Маринов, Станислав Станчев, Константин Кожухаров, Симеон Гергов като преки участници и доброволци: младият даровит пианист Константин Башиков, Станислава Георгиева от БНР, Сабина Йорданова от НМА и Ивайло Донков от НФХ Св. Обретенов. Участниците ще музицират и като неформална група на утвърдения ансамбъл Concerto antico.
В жива музика ще се демонстрира как Д. Христов, Д. Ненов и П. Владигеров са се учили от музиката на великите майстори на Европа от различни епохи и какво от наученото е рефлектирано в творбите на тримата колоси. Нещо повече – ще бъдат приведени примери от старата балканска, частно българска певческа монодия, на която се гради музикалния език на тримата българи. Проектът включва концерти, образователни лектории и флашмоб-ове в столицата. Събитията се отразяват и виртуално в интернет пространството.
