Огнян МИНЧЕВ
Дали времето застудя, или протестът се банализира – но на площада има вече по-малко хора. Затова бе пусната нова парола – за борба с един нов опасен враг: този, който принципно подкрепя целите на протеста, но си седи вкъщи „на дивана“.
Празен, безсмислен философ, който търси смисъл не само в отстраняването на статуквото, но и в изграждането на известни гаранции, че бъдещето няма да се окаже по-лошо от настоящето. Този, който „се търкаля по дивана“ е носител на най-лошите черти на българина – индивидуалист, неверник, недобросъвестен гражданин, презрял императива да се нареди в редиците на прогресивните сили след сияйното „отровно трио“, след майсторките на вуду пърформанси и след бойците от „Боец“, готови да накажат всеки, който не е вдигнал стоманена десница срещу властта.
„Търкалящият се по дивана“ е всъщност събирателен образ на този тип граждани, които не са в състояние да се мотивират – камо ли да се ентусиазират – от станалото стандартно меню на текущия протест: хвърляне на яйца по сгради и неприятни хора, вандализиране на публични места, набелязани като символи на властта, произнасянето на бойки речи срещу хунтата и мафията – събития, в които за всеки редови участник е предвидена индивидуална роля по желание.
Социологическите сондажи очертават три основни групи граждани – горе долу равни помежду си – по тяхното отношение към протеста. Първата – активно подкрепящи протеста. Втората – подкрепящи протеста, но споделящи резерви относно използваните от протестиращите средства и липсата на разумна перспектива отвъд успеха на непосредствените протестни цели. Третата – противници на протеста.
„Търкалящите се по дивана“ е пропагандна метафора, фокусираща като главен враг тези, които се съмняват или имат условия за подкрепа на протеста. Противниците са ясни – те си отиват (кога не е ясно, но вярата крепи протестиращия човек и особено – протестиращия отровен лидер). Но по-опасни са тези, които уж подкрепят, но внасят в редиците на протеста смут, униние, съмнение и въобще всички атрибути на мислещия човек. Човекът, който преди да вдигне ръка или да изкрещи нещо, мисли защо го прави.
„Търкалящият се на дивана“ е удачно подбран враг.
В условията, при които активните, радикални и интелектуално семпли методи на протест с времето губят своето очарование, протестът може да поеме в две посоки. Първата – да се опита да излъчи лидерство, способно да политизира целите на протестиращите, превръщайки ги в общност на едно по-дългосрочно обществено движение с разположени в перспектива цели. Втората – да поддържа с акробатична реторика радикализма на оредяващите редици от протестиращи с надеждата, че все „ще ни излезе късметът“ – или властта сама ще падне, или Европа ще ни размаха пръст, или зад естрадата с микрофона ще съумеем да сглобим някаква попътна политическа инсталация, която да ни закара до следващия парламент.
„От дивана нищо не се вижда“ – зоват лидерите – „елате на площада!“ Е, идват хората от време на време, но не виждат там да се случва нещо особено смислено или различно… А времето си минава и хората, придобили навик да мислят, си задават въпроси. Като например – „Да не стане като през 2013-2014 г.? Ходихме, протестирахме. отместихме канара от пътя на обществената промяна, но след нас отново нахлу баналното зло на олигархичното управление. Дали този път правим нещо различно…?“
От ФБ профила на автора. Заглавието е на редакцията
