На 90-годишна възраст тази нощ е починал ген. Любен Гоцев. През последните години бившият външен министър в правителството на Андрей Луканов беше с влошено здраве. Въпреки това той отпразнува 90-годишния си юбилей в митичния ресторант „Монтерей“ тази година цели три пъти. Заедно с Виктор Вълков са основатели на кръга „Монтерей“, за който се разказват стотици истории, свързани с кадруване и с политически назначения по време на прехода.
Любен Гоцев е една от значимите фигури на българския преход. Името му най-често се свързва с престъпните групировки от началото на 90-те години. Роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. През 1955 г. по предложение на Димитровския районен комитет на БКП е изпратен да следва в СССР, в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 – 1958 г. е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния образователен курс в МГИМО по негова молба му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 г. със специалност „Международни отношения“ (западни страни), след което за кратко постъпва в Министерството на външните работи. Подава молба да бъде назначен на работа в МВР и след съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР, която завършва с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в Първо управление на ДС, отдел 03 „Западни страни“. Работи по международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк (1963 – 1968, 1971 – 1974). В периода 1974 – 1982 е заместник-началник на Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 – 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990).
След промените, Любен Гоцев остава член на БСП и се захваща с партийна работа. Ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 година, когато е избран за депутат в 7-о велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време (1993 – 1999) с частен бизнес. Той е сред основателите на Движението за единство и развитие (наричано „генералско движение“) в БСП през 1997 г. Според писателя Георги Стоев генерал Любен Гоцев е истинският кръстник на така наречената българска мафия. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.
