След отпадането на потомствения комунист Георги Пирински и на дъщеря му от Националния съвет се къса една от най-здравите връзки между БСП и БКП.
Тодор ТОКИН
Георги Пирински, политикът с най-дълъг стаж в БСП, аристократът от „Позитано“ 20, живата връзка между БКП и БСП, остана извън Националния съвет на столетницата на последния 50-и юбилеен конгрес на партията. Извън ръководния орган се оказва и дъщеря му Ана. Това е онази млада и напориста социалистка, която преди две години заяви, че Корнелия Нинова не би била ефективен министър-председател, както не е и ефективен лидер на партията. Тези неща се помнят.
Поне засега това е краят на династията, заемала трайно място в политическия живот на България почти 70 години. А чрез Георги Пирински-старши – и в САЩ. В периода 1923-1951 г. той е емигрант в Щатите, където е профсъюзен деец и член на бутиковата комунистическа партия на САЩ. Изпълнява и поръчки на Коминтерна. В края на 40-те години на миналия век е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство и е осъден на 10 години затвор. През 1953 г. е експулсиран в България. В родината е посрещнат като герой, става член на БКП и е пратен в Националния съвет за защита на мира, а от 1969 г. е негов председател. Предложен е и за посланик на НРБ във Великобритания, но от Лондон не го приемат.
Георги Пирински-младши е роден не със сребърна, а със златна лъжица в устата. Той идва на бял свят на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Майка му Полина Пиринска е словенска еврейка, която до 70-те години е преподавател по американска литература в Софийския университет. Георги Пирински запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това се измъква от българска казарма. По-късно обаче, през 1996 г., фактът, че не е роден в България, го лишава от възможността да бъде кандидат-президент на БСП, макар че социалистите издигат кандидатурата му. Върховният съд обаче го отрязва, защото по конституция се изисква кандидатът да е роден в България. Това изискване бе записано от хардлайнерите в БСП в основния закон през 1991 г., за да не може роденият в Москва перестройчик Андрей Луканов да се кандидатира за президент.
Георги Пирински завършва английската гимназия в София. В един клас е с друг наследник на видна комунистическа фамилия – Филип Боков, чийто баща е член на Секретариата на БКП и главен редактор на партийния орган „Работническо дело“. Съперничеството между двамата в училище се пренася по-късно в политиката.
Съпругата на Пирински Клавдия е дъщеря на дългогодишния шеф на УБО към Държавна сигурност генерал Илия Кашев. Какви партийно-държавни случайности, нали.
Пирински завършва ВИИ „Карл Маркс“ и веднага става научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия. Негови колеги от онези години припомнят един знаменателен за кариерата на Георги случай. На един негов рожден ден, празнуван в зимната градина на „Химимпорт“, пристига лично Тодор Живков и го пита: „Георги, какво ти подари кумът?“.
А кум е не друг, а Андрей Луканов, изгряващата звезда в БКП. Пирински казва нещо, а Живков в характерния си стил отговаря: „Ха-ха-ха, нищо не ти е подарил. Аз ще ти направя подарък – от днес си зам.-министър на външната търговия!“.
След този прекрасен подарък впоследствие Пирински става и първи заместник-министър, а от 13-ия конгрес на БКП през 1986 г. е и кандидат-член на Централния комитет – това е все едно на днешния Национален съвет, в който не бе избран от делегатите на фаталния 50-и конгрес.
С идването на демокрацията Георги Пирински се превръща във водещо ново лице на БКП. Той ръководи делегацията й на националната Кръгла маса, където металните нотки в гласа му стряскат новоизлюпената опозиция, а журналистите го нарекоха „роботът Жорко“. Димитър Луджев разказваше как начинаещите седесари идвали с хвърчащи листове и омачкани тефтери на заседанията. А Пирински винаги бил с папки, класьори и Луджев веднъж не изтраял, пресегнал се и грабнал една от папките му, за да види какво има в нея.
Междувременно Георги Пирински става вицепремиер в последното комунистическо правителство на Георги Атанасов, същия пост заема и във втория кабинет на кума си Андрей Луканов – вече на БСП – през 1990 г. Той се интересува и от спорт, бил е председател на Българската федерация по ски.
Пирински бе депутат в седем последователни мандата – още от 7-ото велико народно събрание. БКП се преименува на БСП през април 1990 г. Шест години – до 1996, Пирински издига кандидатурата си за председател. Тогава мнозина смятаха, че е време точно той да оглави партията. Но Пирински губеше все от Жан Виденов и стигна само до зам.-председател на партията в този период.
На един от конгресите, през 1991 г., двамата с Жан трябвало да бъдат на балотаж. Нора Ананиева отишла и при Пирински, и при Виденов да ги придумва да са начело за по половин мандат, за да няма разцепление в партията. Виденов, който бил фаворитът, защото за него се застъпил лично стратегът Александър Лилов, твърдо отказал.
Пирински бе формално член на така нареченото течение „Обединение за социална демокрация“ в БСП, но другите му колеги нямат спомен да е участвал активно в дейността му. Може би защото в сформирания от обединението кабинет в сянка премиер беше Александър Томов-Лупи…
През 1995 г. Георги Пирински отново е министър – този път на външните работи в правителството на Жан Виденов. Малцина си спомнят, че като външен министър точно той подаде молбата ни за членство в Европейския съюз. Днес уверено може да се твърди, че Георги Пирински е най-изявеният европейски политик от БСП.
Една любопитна случка от това време. Външният ни министър е на посещение в ЮАР. Водят го в Кейптаун, а той все казвал: дайте да работим. Ама мистър Пирински, това е най-красивият град на света, разгледайте го. „Не, дайте да работим!“
В навечерието на тежката политическа и икономическа криза през 1996-97 г., довела до падането на правителството на Виденов, Георги Пирински дезертира и демонстративно напуска кабинета.
В ерата „Първанов“ Пирински не е сред фаворитите на новия лидер. Все пак през 2008 г. президентът Георги Първанов го награждава с орден „Стара планина“ с лента за изключителни заслуги към България. Тогава Пирински бе председател на 40-ото народно събрание и заедно с Първанов и премиера Станишев издигнаха знамето на България на 1 януари 2007 г., когато страната ни стана член на Европейския съюз.
Като председател на парламента, още от първия ден той обяви война на кръшкачите и шмекерите, които гласуват с чужди карти, но загуби тази неравностойна битка.
Продължилата почти половин век кариера на Георги Пирински завършва като евродепутат в Брюксел от 2014 до 2019 г. Там попада в свои води. Периодично отправя критики към Корнелия Нинова и днес вече е извън играта.
Партията вече е в ръцете на ново поколение, на хора, които дори не са били родени, когато Пирински е бил вече име в левицата. Навремето жановистите по подобен начин прогониха Лилов и му казаха, че нямат нужда от Дън Сяопин в БСП. Сега новите хора очевидно нямат нужда от ветерани като Пирински, които много знаят и много помнят. И могат да правят сравнения между лидерите на партията от Живков през Петър Младенов, Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, та до Корнелия Нинова.
Някой да е чул добра дума за тези лидери? Не е чул и няма да чуе. Такава ще е съдбата и на Георги Пирински. За добро или за лошо…
