На първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май от Ден на славянската писменост на Ден на българската писменост, просвета и култура. Това бе записано в Кодекса на труда по предложение на „Обединени патриоти“.
Години наред празникът 24 май се наричаше „Ден на славянската писменост и култура“, след което стана „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Аргументът на историка доц. Милен Михов от ВМРО бе, че цялата държава и БАН отдавна са признали, че македонски език няма, а ние се отричаме от това с определението „славянска писменост“. Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертаха вносителите.
Не бе приета обаче идеята на колегата на Михов Юлиан Ангелов 15 август – Успение на Пресвета Богородица, да бъде официален празник в националния ни календар.
