Георги Стайков е един от емблематичните актьори на 80-те години. Завърша Националната гимназия за древни езици и култура „Константин-Кирил Философ“, както и ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Става звезда за един ден след премиерата на емблематичния филм на Иван Андонов „Вчера“ с ролята си на Ростислав. През май миналата година актьорът беше диагностициран с множествена склероза, а от месец за него се грижи социален патронаж в Бургас, където живее и работи.
Интервю на Ива ДИМИТРОВА
– Как върви лечението на болестта ви, господин Стайков? Има ли надежда за подобрение, след като за вас се грижат и социалните в Бургас?
– Както е известно, аз съм болен от множествена склероза, а лечение на тази болест няма. Страдам от пристъпната форма, която е различна от прогресивната, защото при нея можеш да получиш пристъп след два дни и после да си добре. Моят съсед Свилен Иванов, който навремето е основал „Ало, България“, много ми помага. Иначе ми пазаруват хората от социалния патронаж, които работят по европейска програма. Тя е до октомври, най-вероятно ще я удължават и след това ще минем към общината. Идват три пъти седмично, за да ми оправят дома, който никога не е бил по-подреден и чист Мога да се къпя сам, съседът ми е купил една поставка, за да не се подхлъзна и да падна, че и това се случи веднъж и не е много приятно. Пострадах миналата година на 23 декември, спънах се пред входа ми, после трябваше да слагам ботуш, вместо да ми гипсират крака, струваше 180 лева. Иначе съседът ми е по-скоро душеприказчик. Като излизам, ме придружава и ми помага. Не излизам всеки ден, имаше такъв период, но отмина. По време на пандемията пък не бях излизал два месеца и половина. Мога да излизам и сам, но е добре да има човек до мен, защото, ако падна, става лошо. И без патерици се придвижвам, но ги използвам, за да ми е по-стабилно. Не съм на количка, защото все пак моята болест е пристъпна форма. Ето Слави Трифонов, който не иска да си признае официално, страда от моето заболяване, само че в прогресивна форма. Но не застава като мъж да го признае.
– Социалните носят ли ви храна, или си готвите сам?
– Те ми предложиха храна, но като си представих каква ще е тя, отказах. Готвя си сам и съседът помага много, защото е завършил Техникум по обществено хранене. Аз пък съм работил в италиански ресторант и знам как да приготвям меса, риби. Така че със съседа се справяме.
– Докторите какви прогнози дават за болестта ви?
– В моя случай може да има подобрение, ако си пия копаксон, което се поема от Здравната каса. Иначе струва 1800 лева за месеца, а се поставя три пъти седмично в крака, то си е със специален дозатор и сам си го бия. Лекарството няма странични действия. Трябва и физиотерапия. Веднъж седмично идва едно момче да ми я прави вкъщи, пак е от социалния патронаж. Сега са ми подготвени документите за Ветрен и след 28-и ще отида там на санаториум, има много добри физиотерапевти.
– Кога ви диагностицираха с множествената склероза?
– На 15 май миналата година получих първия пристъп при опит да се поклоня пред публиката на театрално представление. Тогава изведнъж усетих, че не мога да се държа на краката си. Бях събрал двете граници и имаше съмнения за инсулт, но те не се потвърдиха. Влязох в „Бургасмед“, там ми правиха изследвания и ми казаха да не пия повече бира и да не ям тлъсто. После едни доктор ми каза, че е по-добре да отида в „Софиямед“, и там се подложих на ядрено-магнитен резонанс, после пункция от гръбначния мозък и разбраха, че имам множествена склероза. После отидох при д-р Кметска в болница „Свети Наум“ и те започнаха специално лечение. След това изкарах физиотерапия и това много ми помогна. Пускаха ми и ток.
– Когато ви съобщиха диагнозата, как реагирахте, не изпаднахте ли в депресия?
– По нормален начин. Баща ми ме е учил да не се оплаквам, защото полза от това няма. И аз съм се метнал на него. Баща ми беше известен великотърновски гинеколог, сега искам да му преиздам книгата „Лекарски дневник“ с много хубав снимков материал. Най-вероятно ще я преведа и на английски.
– Заради болестта от какво ви се наложи да се откажете?
– Е, не мога да карам вече ски. Нито да шофирам, защото не съм сигурен в краката си. Бяхме с моята трета бивша жена в Копривщица, когато се качих на джипа и изведнъж установих, че не мога да уцеля педалите. И спрях да шофирам.
– Сигурно ви пречи и на работата?
– Да, директорът на Бургаския театър, където се водя на щат, ме освободи да играя в представления. Защото ми трябва по-специфична роля, която да няма много движения. Като на Ламбо в „Актрисата“, нещо такова. Истината е, че аз в момента не ставам за игра и затова няма да участвам в представления. Мога да ходя, но не и да бягам.
– Как се справяте финансово?
– Актьорите от Бургаския театър получаваме най-високите заплати в цяла България. А и като се разболях, ми се вдигнаха парите, защото не плащам някакви проценти. Освен това, понеже съм с 95 процента инвалидност, от ТЕЛК получавам 300 лева пенсия. Веднъж годишно заради стари филми и сериали взимам хубави пари от Швеция. Миналата година получих около 5000 лева. В Скандинавия много се спазва законът за авторското право. Не е като тук.
– Не ви ли е самотно така сам вкъщи, идват ли да ви виждат колеги, приятели?
– Не съм самотен изобщо. Идват колеги, приятели, дори и разни девойки, не че се занимавам с тях де. Не искам да живея повече с жена след три брака. Предпочитам да съм свободен, а и ставам през нощта, трябва да се съобразявам с някоя. За добро или за лошо, моята трета бивша жена Аксения не дойде да ме види нито един път в болницата, а бях три пъти. Сестра ми идваше през ден, а тя нито веднъж, защото не понасяла болници. Все едно има човек, който да ги понася? Тогава се преценява кой ти е приятел и кой не е. Вече не се чувам с нея. Спрях да я търся.
Цялото интервю с Георги Стайков можете да прочетете в новия брой на вестник „Галерия“
