Стефан Данаилов е седял на място с лоша енергия в старото Народно събрание, твърдят служителки в сградата
Споровете за интериора на новата зала на депутатите в бившия Партиен дом, които разбуниха духовете на обществото, вълнуват малко от народните избраници. Повечето от тях се терзаят единствено от въпроса дали се намират на място, над което не тегне прокоба.
Колкото и да е абсурдно за вярване, много от депутатите са убедени, че предишното място, в което ковяха законите, е било прокълнато. Красивата и представителна сграда, в която заседаваха до неотдавна, е построена през 1884 г. по проект на австрийския архитект от български произход Константин Йованович.
Иван Вазов свидетелства, че сградата е построена върху терен, който преди това е бил цигански катун. Константин Иречек пък разказва, че когато за първи път видял въпросната барака, решил, че там се провеждат изложби на добитък. Чак по-късно разбрал, че това бил българският Парламент.
В книгата си „Неизвестно за известните български родове, улици и сгради“ Мариана Първанова потвърждава хипотезата с бараката и катуна. „Малцина софиянци знаят, че първоначално Народното събрание се е намирало на друг адрес – в Градската градина, на мястото на сегашната столична галерия. А малко по-късно е било временно преместено на ул. „Московска“ (сега „Къщата с часовника“). През 1884 столичната управа му предоставила парцел за строителство в тогавашните покрайнини на града. Тук, в най-високата точка на столицата, се намирал древният некропол на антична Сердика. Според народното поверие проклятие тегне върху сграда, издигната върху костите на мъртъвци.“
Още по-лошото е, че мястото навремето е било римско и турско гробище – но не какво да е, а за крадци, убийци и други бандити в тогавашната Османска империя. Твърди се дори, че кабинетът на шефа на парламента е бил точно над римското гробище. Сегашни и бивши депутати признават, че по необясним начин са усещали негативната енергия на сградата и традиционно излизали от нея смазани.
Дългогодишни секретарки в бившата сграда на парламента твърдят, че в залата е имало места, за които се е смятало, че са заредени с най-негативната енергия. Според техните наблюдения, депутати, които седнат на определени столове, след време задължително си отиват от този свят. Това се отнасяло за стола, на който е седял Стефан Данаилов, който почина в края на ноември миналата година. За лош късмет, на такова място седял и издателят Николай Петев, депутат от БСП, който издъхна през 2013 година. Според наблюденията на секретарките в парламента, лошо е било и мястото на Снежана Дукова, която бе заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ и си отиде през 2019 година. Дукова бе сред атрактивните народни представителки, които често рецитираха стихове от трибуната, а по време на разгорещен дебат се обърна към колегите си с излиянието: „Не се гаси туй, що не гасне отвън. Едва когато приливът отмине, става ясно кой се къпе гол“.
Снежана Дукова рецитираше стихове в борбата с опозицията
Заради митовете, свързани с бившата сграда на парламента, повечето депутати били доволни, че имат нов дом. Още повече, че голяма част от тях са подвластни на мистиката и съгласуват политическите си действия с астроложки.
Не са малко обаче тези, които са убедени, че прокоба тегне и над новото им работно място и то не само защото някои провиждат, че там бродят червени призраци от времето на социализма. Тъкмо в тази сграда се е намирал навремето кабинетът на Тодор Живков. Мнозина от народните избраници приемат като знак от съдбата факта, че броени дни след спечелване на конкурса за основен ремонт и преустройство на сградата през 2004 година, умира авторът на проекта арх. Борис Камиларов. Неговият замисъл е под постройката да бъде изграден подземен паркинг, приемни за гражданите, а самата сграда да бъде покрита от стъклена завеса. Този конкурс за Партийния дом е проведен, когато шеф на Парламента е проф. Огнян Герджиков, който е сред най-големият радетел за преместването на заседанията в бившата соцобител. След смъртта на архитект Камиларов Герджиков се отказва от намеренията си.
Новият политически сезон засили мистичните тревоги на депутатите. Протестиращите от месеци обсаждат сградата на бившия Партиен дом, който бе подложен на яростна атака и обстрел на 2 септември. Народните избраници твърдят, че се чувстват по-спокойни в залата, но изпитват истински ужас преди да влязат и излизайки от нея.
