Официалната позиция на властта, доколкото се ориентирам, е, че 10 хиляди човека на един площад в София не са България.
Нито 20, нито 30, нито 40 хиляди. Нито във Варна, нито в Пловдив, нито в Стара Загора. Нито в Берлин, нито във Виена, нито в Париж. Нито на ден първи, десети или 50-и-вече-не-ги-броим.
Обгазени 17-годишни посред бял ден в центъра на европейска столица не са България.
Тежко въоръжени, кръвожадни паравоенни, които отнасят и пребиват хора зад редиците си, след което ги задържат без повдигнати обвинения, не са България.
Страхливци, които ремонтират покрив за милиони, за да виждат по-добре небето, но вместо това плахо надничат към улицата иззад прозорците под същия този покрив, не са България.
Години търпение, стотици компромати и доказателства, хиляди и хиляди причини и поводи да се разделим със същите тези страхливци, но да не го направим, не е България.
Съседи, приятели, поколения, колеги, семейства, съученици и състуденти, настроени и настървявани един срещу друг от същите тези страхливци, не са България.
Потъпкани основни права, елементарна хигиена на поведение и грамотност, бягство от отговорност и абдикация от съвест, фобия от право и справедливост не са България.
Кръв, дим, огън, палки, каски и каскети, щитове, кубинки и заплахи не са България.
Километри счупен асфалт, уплътнен с индустриално количество фанфари, не са България.
И така нататък, и така нататък.
От една страна, би било много хубаво това да е така, и това да не е България. Но е.
От друга страна, това наистина не е България.
Защото под разочарованието и гнева на онези, които “не са България”, се крие дълбока и искрена увереност, че това наистина не е България.
Че можем по-добре и че правото да го заявим толкова твърдо, колкото има нужда, за да бъде чуто, е само началото. За да стигнем заедно до една България, която не е като тази България.
От ФБ профила на Йордан Петков. Заглавието е на редакцията
