Сър Шон Конъри – мъжът , който много харесва жените, никога не ги е разбирал, но ги обича, актьорът, изиграл първия и най-обичан Джеймс Бонд, който „толкова мрази проклетото копеле 007, че с радост би го убил“, шотландецът, който за нищо на света не би сменил своя диалект, футболистът, отказал на „Манчестър Юнайтед“, сър Шон Конъри, днес навършва 90 години!
„Може би не съм добър като актьор, но щях да бъда по-лош, ако правех нещо друго“, скромно заявява актьорът, играл в над 90 филма в продължение на близо 6 десетилетия, работил със знаменити режисьори като Стивън Спилбърг, Сидни Лъмет, Браян де Палма, Жан-Жак Ано, а негови екранни партньорки са били суперзвезди като Урсула Андрес, Лана Ууд, Барбара Карера, Ким Бейсингър, Мишел Пфайфър, Катрин Зита Джоунс.
Конъри е носител на „Оскар“, на награди БАФТА, на „Златен глобус“ и други. През 2000 г. е удостоен с орден на Британската империя от кралица Елизабет Втора.
През 1989 г., когато е на 59 години, е обявен от списание People за най-сексапилен мъж, а през 1999 г. – за най-сексапилният мъж на двадесети век.
Шон Конъри е активен член на Шотландската национална партия и поборник за независимост на Шотландия от Великобритания. През 2008 г. излиза книгата му „Да бъдеш шотландец“, написана в съавторство с Мъри Григър, в която описва историята и културата на Шотландия, семейството и личната си история.
Въпреки че е известен като Шон, името на актьора е Томас, а на младини е наричан от близките си Томи. Томас Шон Конъри е роден на 25 август 1930 г. в Шотландия. Майка му била чистачка, а баща му – работник във фабрика и шофьор на камион. Шон има по-малък брат – Нийл Конъри. За да помага на семейството си, баткото започва да се труди едва 9-годишен. Първата му работа е разносвач на мляко към кооператива „Сейнт Кътбърт“ в Единбург. После сменя още доста работи, между които помощник в кланица и дори майстор на ковчези в една работилница. На 16 години постъпва да служи в Британския кралски флот със седемгодишен договор, но след две години е уволнен заради язва на стомаха. От онзи период и до днес са му останали две татуировки.
Връща се в Единбург и работи като спасител, шофьор на камион и дърводелец, а в свободното си време се занимава с бодибилдинг. Заработва и като гол модел в Единбургския колеж по изкуствата. През 1951 г. става сценичен работник в Кралския театър в Единбург. През 1953 г. заема трето място в конкурса „Мистър Вселена“ в Лондон, след което получава покани за второстепенни роли в различни тв продукции. Става статист в популярното музикално шоу „Саут Пасифик“ и скоро след това получава една от главните роли. В този период окончателно решава да се отдаде на актьорската професия, самообразова се, подобрява дикцията си, посещава уроци по танци.
Дотогава се е лутал как да продължи – като актьор или като футболист. Защото другата му страст е футболът. Споделя, че направо бил загубил ума си по играта, постоянно ритал на асфалта пред дома им. Нямал врати, но си ги рисувал с тебешир на стената. Той разказва още, че приемал актьорската професия единствено като временно занимание – само докато получи оферта от любимия си футболен клуб „Манчестър Юнайтед“. Това се случва през 1953 г., когато получава предложение от мениджъра Мат Бъзби, който на един мач забелязва младия Шон, който играе ляво крило, влачи по двама-трима съперници на гърба си и прави няколко голови асистенции. След мача Бъзби му предлага договор със заплата от 25 паунда седмично. Два дни Конъри мисли какво да прави и отказва, като по този начин избягва една доста злокобна участ. Само пет години по-късно младите играчи на „Манчестър Юнайтед“, наричани „Бебетата на Бъзби“, загиват в самолетната катастрофа в Мюнхен, а Конъри е можело да бъде сред тях.
Шон Конъри дебютира на голям екран през 1958 г. с една от главните роли в мелодрамата „Друго време, друго място“. И идва световната слава с ролята на Джеймс Бонд в „Доктор Но“ през 1962 г. – първия филм от шпионската поредица. Конъри се превъплъщава в образа на легендарния шпионин 007 и в „От Русия с любов“ през 1963 г., „Голдфингър“ (1964), „Операция „Мълния“ (1965), „Човек живее само два пъти“ (1967), „Диамантите са вечни“ (1971), както и в римейка на „Операция „Мълния“ – „Никога не казвай никога“ (1983). За да изпълнява сам каскадите, той отделя много време на физическата си форма и работи с инструктори. За снимките на „Голдфингър“ взема уроци по голф. За последната си роля във филм за Бонд актьорът е на 53 г. и тренира много – плува, играе тенис, тренира под ръководството на Стивън Сегал. Крилати остават думите му при запознанство с някого: Бонд, Джеймс Бонд. Малко обаче е известно, че във филмите за Бонд младият Шон Конъри носи перука. Той започва да оплешивява едва на 17-годишна възраст, което изживява доста тежко.
Другите му значими роли са в „Шотландски боец“, „Името на розата“, „Недосегаемите“, „Първият рицар“. Сред забележителните му роли е на бащата на Индиана Джоунс в „Индиана Джонс и последният кръстоносен поход“ (1989), на Барли Блеър в шпионската драма „Руската къща“ (1990), на бившия агент на британските спецслужби в екшъна „Скалата“ (1996). Големият му триумф идва с „Недосегаемите“ (1987 г.) на Брайън де Палма. За ролята си на пенсионирания полицай Джим Малоун, през 1988 г. Конъри печели „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Сред най-популярните филми с негово участие е драмата „Да откриеш Форестър“ (2000), където играе ролята на писател, живеещ в отшелничество, който намира сили да се върне в обществото. Според критиците тя е една от най-добрите в творчеството му. През 2003 г. излиза приключенският „Лигата на необикновените“, в който Конъри, разбира се, изпълнява една от главните роли. Впечатляващ е „Капан“, където играе изпечен крадец, а негова партньорка е Катрин Зита Джоунс.
„Винаги ме описваха като: нито висок, нито нисък; нито шотландец, нито ирландец; нито млад, нито стар“, казва сър Шон, когато е на 50, но години по-късно вече е по-определен: „Винаги съм играл „стар“. Затова съм бил в ролята на бащата и на Харисън Форд, и на Дъстин Хофман“.
Конъри посвещава много време и средства за благотворителност. Финансира Националния младежки театър на Великобритания и Шотландския образователен фонд, на който става съучредител през 1971 г.
От 1962 г. до 1973 г. е женен за австралийската актриса Даян Силенто, от която има син Джейсън Конъри – също актьор. Втората му съпруга е художничката Мишелин Рокбрюн, французойка, родена в Мароко. Женят се през 1975 г. и са заедно до днес, като през повечето време живеят на Бахамските острови.
Сър Шон Конъри отбелязва своя 90-и рожден ден и нищо не може да го бутне от пиедестала на славата. Там той има своето запазено място.
