Иво ДИМИТРОВ
Срещал съм в живота си много нахалници, чието его е в обратна пропоционалност с възможностите, натрупванията и качествата им, но Цветан Цветанов е особено голям нахалник. Такова разминаване между амбиции и претенции е трудно постижимо. Със сигурност най-евтиният тапет за стена в някой строителен хипермаркет е по-харизматичен и одухотворен от бившия втори в ГЕРБ. И като стана дума за бившия втори в ГЕРБ, съм длъжен да подчертая, че главният виновник за съществуването на явлението Цветанов е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Да търпиш този илитерат толкова време да дърпа конците в партията ти, е проява или на недалновидност, или на излишна доверчивост, или на леност, която рано или късно се наказва.
Интелектуалните чехълчета, на които са дадени повече възможности, отколкото капацитетът им позволява, по житейско правило почти винаги излизат най-големите неблагодарници. При тях мозъчните процеси не им позволяват да развият правилна представа за мястото си в евентуална нова обстановка, в която по ирония на съдбата са попаднали. Създаването на паралелна реалност и отлепването от естествената среда са пагубни за психическото състояние на типажи, които нямат навиците да тренират редовно най-горната част от тялото си. Представете си какво може да се случи, когато почти цялата държава бъде поверена в ръцете на един учител по физическо възпитание, изпълнявал дълго време ролята на лична секретарка, който на всичкото отгоре в никакъв случай не изпъква с високо IQ и интелектуална реактивност.
Бойко Борисов най-вероятно сам си е заслужил тъкмо Цветан Цветанов да е политическият му Юда, но българите с нищо не са виновни след нахалния брутален вътрешен министър Цветан Цветанов от първия кабинет на ГЕРБ да понасят напъните за втори живот на същия този Цветан Цветанов, преопакован като евроатлантик. Напъни, които са радушно приемани от среди на хора, смятащи се за умни и красиви. Подобно аристократично отношение към улично куче, способно първосигнално да хапе, е опасно за демокрацията. Да припомням ли колко пари трябваше да плащат във времето българските данъкоплатци заради изцепките на същия този Цветанов, чийто болен мозък създаваше акции, арестуваха се хора, сипеха се обвинения към лекари от парламентарната трибуна. Хоризонтът на този политически примат не са нито евроатлантимческите ценности, нито енергийната независимост на България, декларирани при това твърде нескопосано при представянето на политическия му проект „Републиканци за България“. Неговият хоризонт е единствено онова, което си вижда от терасата на новия му мегаапартамент, до която се качва със собствен асансьор със златни копчета и дръжки.
Този политически кич се гласи да влезе през ключалката на протестите в компанията на Христо Иванов. Така поне самият Цветан Цветанов ни обяснява, защото новите ни републиканци били най-близо до партията на Христо Иванов. Вместо Цветан Цветанов да е най-близо до Централния софийски затвор заради смущаващото несъотвествие между изключителния лукс, в който живее, и доходите, които е получавал при първоначалното натрупване на апартаменти и капитали. И ако партията „Републиканци за България“, която щяла да се ситуира център-дясно в политическото пространство, наистина има за основен принцип върховенството на закона, то чисто в битов план бъдещето на нейния основател Цветан Цветанов трябва да е доста тревожно. Защото при върховенство на закона същият този Цветанов отдавна щеше да бъде въдворен там, където му е мястото, а не да мечтае за 500 хиляди гласа на следващите избори и да чака като просяк за американска подкрепа. Най-вероятно последното му дава сили и кураж да смята, че над него е само Господ. Вече го е казвал, а магистратите ни продължават смущаващо да мълчат…
