През миналата седмица в Северна Македония се проведоха парламентарни избори, които бяха първите след отказа на Европейския съюз да посочи дата за присъединяване на страната към общността. Очакванията бяха, че управляващата партия на премиера Зоран Заев ще претърпи загуба и ВМРО – ДМПНЕ ще се върне на власт. Какво обаче се случи в Скопие?
Социалдемократите спечелиха с много малка преднина пред ВМРО – 46:44 депутатски места. Албанските партии взеха 30 места в 120-местния парламент. Според оценките на наблюдателите, изборите са преминали спокойно, без сериозни нарушения, но в извънредна обстановка. Единственото безпокойство идва от ниската избирателна активност – около 50 %, както и от спорадични сигнали за купуване на гласове в отделни региони. Има и още няколко смущаващи факта. В деня на изборите електронната система на Централната избирателна комисия се срина и до последно не можа да се разбере колко точно са били избирателите и в кои райони е имало най-голяма активност. Фирмата, коьято осигуряваше програмното обезпечение на изборите – „Дуна“, е известна с връзките си с управляващите. Шеф на ЦИК обаче е човек от ВМРО. В резултат на този хаос се появиха твърде любопитни и подозрителни резултати. Например, в райони, където няма албанско население, печели партията ДУИ (Демократичния съюз за интерграция) – най-силната албанска партия.
Всичко това води до определети изводи, които не са никак приятни за политическия елит в Скопие. Най-важният от тях е, че хората в Северна Македония все по-малко вярват на своите политици, а оттам и на държавата. Най-върлите привърженици на ВМРО – ДМПНЕ (а това означава антибългарски настроени) смятат, че тяхната партия е предала интересите им, като не е оспорила резултатите от изборите и не е поискала ново преброяване. В средите на социалдемократите на Зоран Заев пък зрее недоволство срещу коалицията с албанската „Беса“, която е на път да се разпадне още преди да е започнал работа новия парламент. От „Беса“ обявиха, че напускат коалицията веднага след края на изборите. Това означава, че СДСМ ще има по-малко депутати, отколкото ВМРО.
Мнозина анализатори смятат, че тези избори и резултатите от тях са път към погребението на държавата Северна МАкедония. Може да звучи твърде пресилено, но не е лишено от логика. Вижте фактите. В първия независим парламент на страната албанските депутати бяха 15, сега са 30, плюс още трима мюсюлмани. Това е твърде интересна тенденция, още повече, че в страната като цяло албанското население намалява – най-вече заради възможността да пътува и работи на Запад. Но влиянието на албанските политици не само не намалява, а се увеличава значително. Партията ДУИ ще има възможност да поставя условия за формиране на новото правителство. И тя вече го прави, като поиска премиерът да е албанец. Шефът на предишния парламент беше също албанец. Преди това такъв бе и министърът на отбраната. Всичко това ясно показва, че Северна МАкедония върви към дезинтеграция. Общините в западната част са подложени на силна албанизация, а хората от източните региони масово придобиват български паспорти. Единствено в долината на река Вардар са останали общности, които си вярват в македонското начало.
Проблем за Северна МАкедония не са само вътрешните противоречия. Процесите на Балканите изобщо не помагат на страната да запази поне привидна единност. Мнозина в Скопие са разочаровани от сръбския президент Александър Вучич, който все по-трудно устоява на натиска на Запада и САЩ да признае Косово и да промени границите с бившата сръбска автономна област. Едно евентуално бъдещо обединение на Албания и Косово ще има ефект на атомна бомба върху Северна Македония. Промакедонски политолози признават, че страната няма как да се защити от съседите си. „Гърците получиха своето – изтрихме името на държавата. България получиха своето – изтрихме историята си. Сега ще изтрием и територията си – казва един от най-яростните антибългарски журналисти в Скопие Миленко Неделковски. – Вучич е на път да признае Косово, натискът върху сърбите в Босна и Херцеговина се засилва. Това означава, че държавите, южно от Хърватска ги очаква ново преразпределение на границите. Разбира се, този процес е бавен и труден, но той вече върви и трудно ще бъде спрян.“
