Бояна БОЗАДЖИЕВА
Може да съм прекалено мнителна, но според мен протестът се променя и не е такъв, какъвто бе в първите дни.
Тогава всички бяхме едно цяло, с една кауза и без оглед на това какъв си. И на целия този фон и енергия, няколко дни по-късно се оказва, че зад едничката кауза “мутри вън”, се прокрадват на втори план претоплени лозунги на десницата, която пак не се сдържа да покаже тесногръдието си.
Ами не ми е приятно около мен някои да викат “червени боклуци”, не ми е приятно да виждам надписи срещу президента, не ми е приятно да виждам и надписи срещу БСП, при положение, че едни от най-читавите й депутати и обикновени членове и симпатизанти са там и стоят тихо. Има и леви послания, но да видяхте те да са придружени с обиди по десните? Не. Е, значи едните могат да са толерантни в името на общата кауза, а другите не могат.
Нямам нищо против Христо Иванов, но явно той има нещо против мен. Нищо, че не аз влязох в коалиция с Борисов, а той. Две неща могат да намалят енергията на протеста – да го яхне някоя партия или да започне делене сред привържениците му на “умни и красиви” и “прости”.
Е, съжалявам, но няма да заменя едното кофти усещане, че ме управлява прост човек с друга кофти тръпка, че някой си на протеста е решил, че аз съм проста и няма нужда от моя глас.
