Начало БЪЛГАРИЯ Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица

Фреска „Тайната вечеря“ на художника Доменико Гирландайо в трапезарията на манастира в „Онисанти“ във Флоренция.
Снимка: BG.WIKIPEDIA.ORG

Днес е Велики четвъртък – това е най-важният ден от Страстната седмица. Денят, в който Иисус Христос събира своите ученици и на Тайната вечеря установява тайнството Евхаристия.

Велики четвъртък е част от православната традиция и един от дните на Страстната седмица, която е време за пречистване преди Великден, като става въпрос не само за почистване на къщата, а най-вече за духовно пречистване. Това е своеобразна подготовка за най-важното събитие в годината за православните християни-Възкресението от мъртвите на Исус Христос, жертвал себе си в името на човешкия род.

На днешния ден във всички епархии на Българската православна църква се служи св. Василиева литургия, по време на която се приготвя сухото свето причастие за цялата година, за да могат вярващите при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причестяват. По древна традиция на Велики четвъртък след Светата литургия се отслужва и Велик маслосвет.

Днес е и един от дните, в който се боядисват яйцата. Първото задължително е червено. Ако не успеете да свършите тази работа днес, можете да боядисате яйцата и в събота.

С първото яйце се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е престояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.

От започването на четвъртъка, до настъпването на Великден, не можете да изнасяте нищо от къщата, и особено не бива да искате пари назаем, нито пък давайте пари назаем. Това е лоша поличба.

Не бива да споделите дори с роднини или съседи съдове или продукти.

Не можете да оставяте в нощта на Велики четвъртък до Разпети петък накиснати, мокри дрехи, които не сте успели да прострете, нито трябва да оставяте неизмити чиниите.

Както и в останалата част от дните на Страстната седмица, в четвъртък не можете да се забавлявате, празнувате празници, песни и танци.

От решаващо значение е да почистите този ден сутринта. Така че, дори ако нямате време а и да отидете на работа, първо вкъщи поне нещо можете да свършите! Можете, например, да измиете чиниите и изхвърлите боклука.

Най-смелите да се потопят в море, река, или басейн на Велики четвъртък. Нашите предци вярвали, че този ритуал ще ви помогне да „отмиете всички болести.“

Велики четвъртък – най-подходящият ден от годината за първи път да подстриже косата на малки деца. Селяните смятат за „късмет“ деня дори добитъка стрижат тогава.

За да имате пари до следващия Великден, бройте парите, които имате три пъти! Ако е възможно, също така да пренаредите мебелите.