сряда, 24 април 2024 г.

Нещо добро няма ли да се случи

Снимка: ФЕЙСБУК

Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“

 Една случайна реплика на Христо Гърбев от екрана толкова ми хареса, че сякаш изведнъж измести всичките ми екзистенциални терзания и роди това простичко, но всеобхватно заглавие – нещо добро няма ли да случи? Поне едно, да поразсее лошото ни настроение, да се засмеем, да погледнем с повече доверие на идващите събития.

Ето, някой избърза с пловдивския владика Николай и още в първите дни след смъртта на патриарха тръгнаха публикациите, че той е най-сериозният кандидат да го замести, защото е уважаван, справедлив, със силна ръка. Това бе изтълкувано като много явна амбиция. Тогава цитирах няколко думи от негова реч, в която заклейми младите българи, учили на Запад, че са поели от западната култура, формирана от Инквизицията. Ако ви харесва, избирайте го. Тогава, при произнасянето му, словото на владиката бе публикувано и не последваха никакви коментари. Предполагам, че някой, присъствал на тази реч, го е посъветвал да стои по-встрани, по много причини.

За всеки случай, последва вълна от жаловити публикации за оттеглянето на най-споменавания кандидат. Късно е.

Само тъга около избора на нов патриарх.

Така не се прави!

Слушам как от екрана Лена Бориславова многократно повтаря и натъртва на тази фраза.

– Ама защо не одобрявате позицията на другите?

– Така не се прави!

– А как ще им отговорите?

– Така не се прави!

Включиха след малко премиерът в оставка академик Денков от Брюксел, ако не греша.

– Така не се прави! – коментира академикът от Европа поведението на партньорите си от сглобката.

Навреме включиха от ПП-ДБ позабравената Лена .Целият скандал около блокирането на новия кабинет и на цялата процедура започна да излиза от политическите рамки и доби оттенъците на стар дамски роман, който уморените госпожи отварят в часовете на усамотяване.

Отегчен от конкретната фабула на политическия конфликт, който надхвърли всякакви логични и нелогични, допустими и недопустими, скандални и банални причини, си позволих да се поддам на „филмовата“ версия с душевните и външни промени в личността на главната героиня – бъдещия премиер Мария Габриел. Вече го написах в няколко поредни публикации – отначало Мария имаше изражението на измъчен и затворен в себе си човек, за когото външният свят се свеждаше до служебните задължения. Когато тя каза „не“ на „Меморандума“, цялото й лице бе озарено от вътрешния огън на човек, който смело тръгва по пътя на собствената си съдба.

А сега, о-о-о сега когато е засегната личната й чест, когато не е сигурна дори в пълната подкрепа на своята партия, сега когато тя няма пространство да отстъпи, тя се превърна в една истинска героиня, която достига върха на собственото си израстване.

Лично мен, съдбата на моята героиня ме вълнува и вън от политическата обвивка. Твърде рядко се случва на човек да си намери герой в живота, присъщо е повече на децата. Не съм се вдетинил, запазил съм и чисто човешки възприятия.

Представете си само за момент, когато тя е все още силно засегната, да се носи слуха, че „май се оглеждат за трети премиер извън Габриел и Денков .“

Или пък върви феминистки анализ дали на Мария могат да й се извинят като на жена, но не е и като на политик. Което очевидно си е нова допълнителна обида.

А за да е пълна картината на ужасите, „анализатори“ предричат: „Борисов изигра Габриел, бутна я на вълците“.

Ако мога да се пошегувам с надменното изявление на Асен Василев, бих казал: „Мария Габриел се превърна в драматичното лице на кабинетната криза“.

А за финал по тази тема бих цитирал категоричното изявление на Огнян Минчев: „Нямате мандат да се подигравате с хората“.

„Два милиона лева за купуване на гласове направили Гонзо шеф на БФС“, чета в репортаж на спортните страници на добре информирания по подобни въпроси седмичник.

Едно е да предполагаш, друго е да твърдиш със сигурност, че изборът на Георги Иванов-Гонзо е станал с подобни средства. Ето резюме на информацията на вестника: „Груб политически натиск и раздадени подкупи на футболни делегати в общ размер от 2 милиона лева стоят зад избора на Георги Иванов за президент на Българския футболен съюз, установява разследване на вестника. Миналия петък 47-годишният пловдивчанин изненадващо за широката публика, но очаквано за познаващите задкулисието в родния футбол, спечели на първи тур изборите за шеф на БФС, събирайки 235 делегатски гласове от общо 469. Впечатляващ детайл е, че Гонзо събра точния брой гласове: 50% +1, за да избегне балотаж с Димитър Бербатов (181 гласа).

И оттук започват вече свободните твърдения за живота и навиците на Георги Иванов, които шокират с познание и откровеност като това, че бил „алкохолик и наркоман като Боби Михайлов“. Има още подробности в този смисъл, но не виждам смисъл да се разпростираме в тях.

Има един-единствен въпрос, който обаче ще си зададе всеки нормален човек, когато научи за тези подробности. Защо, бе момчета, сте си мълчали преди гласуването? Може би нещо е могло да бъде избегнато. Толкова ли сме безсилни?

Няма ли да доживеем да ни се случи нещо добро?

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html