сряда, 24 април 2024 г.

Пътната лудост

Снимка: БНР

Анна Заркова, пред в. „Галерия“

 Докато пътувах завчера с метрото, си направих експеримент. Рискувах да се доближа до група приказливи тийнейджъри и рекох: „Извинете, сещате се ли се коя е Емили Тротинетката?“. Откликнаха по-дружелюбно, отколкото очаквах. Погледнаха ме бегло, все едно ги питам колко е часът и единият ми отговори веднага: „Оная, дето бичи по магистралата със 120! Яко!“.

„Откъде я познавате? – полюбопитствах. – От телевизията, от Ютюб. – А тая бясна скорост как ви се струва? – попитах, но така прекалих. Преди да ми обърнат гръб, най-малкият се сопна: „А на вас пука ли ви!“.

Тук няма да се спираме на Емили Тротинетката, която е момче по рождение и инфлуенсър по професия. Но като знаем, че инфлуенсърите имат влияние върху голям брой хора чрез своята популярност – и за нея са склонни да прекрачват всякакви граници – нека да очертаем тези от тях, отвъд които свършва забавното и започва обществената опасност.

Нормално ли е според вас големите телевизии да копират клипове с лудости от социалните мрежи и да ги тиражират в стандартните новинарски емисии? Не е ли безразсъдно да се извади от безличието на нета и да се изтъкне като новина от мейнстрийма суетата на едно момиче по джапанки, което оцелява по Божия милост в нелепо състезание с колите по скоростния път към Варна? Разумно ли е това? Или е недомислено? Или е платена реклама? Или е опит за привличане на повече зрители? Вие го наречете както си искате, но всеки експерт по пътна безопасност ще ви каже, че легитимирането на такова грубо нарушение на правилата за движение граничи с престъпление. Защото лошият пример е повече заразителен, отколкото поучителен – още повече в страна, която се обезлюдява откъм млади хора с умствен багаж и се бележи от младежки популации за които успех е да те покажат по телевизора, а изящество е силиконът в устните.

Безумието не е вирус в смисъла от биологията, но заразява от екрана пешеходци и шофьори – това ще ви го кажат и психолозите. Стремежът да бъдеш значим и известен е в природата на човека – на него е подвластен както актьорът, посветил таланта си на публиката, така и масовият убиец, който се подписва до всеки труп с цитат от Библията.

Темата е необятна, но нека я ограничим до „войната по пътищата“, в която оръжия са автомобилите, а агресори или жертви сме всички ние.

Свикнахме да виждаме отчаяни близки на загинали в катастрофи, които блокират улици с фатално закъсняло искане за ред и с призиви за правосъдие и справедливост. Приехме, че е в реда на нещата депутати да саботират Закона за движение по пътищата с малоумни предложения за промени, а полицаи със специални образователни потребности да пишат актове, за да не изостанат с рушветите. Стана ни навик да шофираме в страх – че не ни ли отнесе някой джигит с мощна машина, не ни ли блъсне някой пиян, надрусан или без книжка, то ще нацелим някоя дупка. Всеки ден предупреждаваме детето, че някой заплес може да го удари на зебрата пред светофара и то кима сякаш това е най-естественото на света.

И все по-рядко се намира време и място за коментар след репортажите като този от тротоара, където 16-годишен премаза две дечица. Причината е, че те болезнено си приличат и се превръщат в статистика, в постоянна рубрика, която омръзва на публиката и „пада“ (както в редколегията се изразяваме) за сметка на някой нов рекорд в изобилните житейски простотии. Ето ви:

„Мис Силикон е хваната да шофира с кокаин“. На преден план – надутите джуки Бекграунд: „Скоро миската качи видео, в което фучи с 260 км/ч., но не я наказаха“. Колко забавно! Да й се доще на всяка осмокласничка да иде на пластичен хирург, да задигне пежото на тате и да покаже какво може и тя.

„Ексклузивните“ известия като това понякога включват говорител, който каканиже, че м. г. катастрофите са 6993, убитите – 525, а ранените 9101 – и ура! – 1,01% намаление! Началниците на КАТ и министрите (вътрешният, транспортният, регионалният) са под радарите. Ако ги питате, ще кажат, че рядко ги канят в предавания извън политическите скандали. А продуцентите ще се оправдаят: поканихме един шеф на КАТ, който не знаеше даже, че глобата за пресичане на червено е вече 100, а не 50 лева…

Подсетени от някой пиар, новинарите дават пример за подражание – инфлуенсър, който кара с 50 км/ч. Но не показват картина – това не е човек, ухапал куче – не заслужава цяла минута.

Ама имало програми за въздействие върху шофьорите! Че кой ще се разправя с тях? Въздействието на рекламите е важно, там е бизнесът, за тях е праймтаймът.

Е, да, „експертите по пътна безопасност“ са чести гости в студията. Нека уточним кои обаче. Мързеливата журналистика прави от едни и същи хора лидери на общественото мнение. Общото между тях е, че са отзивчиви и се явяват при всяко повикване. Повечето са знаещи и сладкодумни – само че, когато приказва безспирно и без коректив, и най-големият умник ще каже някоя глупост от чието повторение да настъпят вреди. Друг е въпросът за фалшивите новини, които се пускат умишлено. Не е тайна, че някои дежурни коментатори въртят търговия с влияние. Прокарват за пари лобистки тези; печелят клиентела за адвокатските си кантори, курсисти за автошколите, договори за одити на пътни ремонти, проекти за своите НПО-та. И те са тъкмо тия, които нямат експертиза – кой ще те проверява за диплома като му даваш интервю?

Ами майките в траур?

Медийната експлоатация на тяхната мъка е тежък грях. Нерядко те сами дават сълзите си под наем – кога на политици популисти, кога на майстори на евтината журналистика. И не защото са наивни, а защото се стремят с всичката сила на ранените си души към възмездие за загубата на децата си и вярват, че ще предпазят други от своето нещастие. И какво? Министри, депутати и всякакви кандидати за слава, прости им Боже, се снимат с тях. Повтарят призивите им за присъди, които никога не се произнасят. Записват пожеланията им в закони, които не се изпълняват. Има един депутат, който под тяхна диктовка нанесе 100 (сто!) недодялани законови поправки. Ето една:

До 2016 г. за пътно хулиганство водачите на МПС се наказваха с пробация: курсове, подписи за неотклонение, срещи с пробационен служител, общественополезен труд. На безутешните роднините тези възпитателни мерки обяснимо им се провидяха като развлечение – а нормотворецът побърза да им угоди – зачеркна ги и ги смени с наказателни разпоредби. Е, и? Принудителното превъзпитание се замени с осъдителни присъди, но условни. И вече няма да видите някой, хванат да пие и кара, да мете градинки. Системата го е оставила на съвестта му, ако я има.

Дали им пука на депутатите, че са сгрешили?

„Половината от 240-те са системни нарушители и се отнасят с разбиране към себеподобните си“ – отсича бившият шеф на столичния КАТ Богдан Милчев.

Чест прави на медиите, благодарение на чиято критичност утихнаха оглушителните им хвалби за новия закон, с който се отнемат колите на пияни и дрогирани. Защото истината, която дължим на паметта на загиналите е, че през 2023 г. само 6-ма са погубени от „употребили“ дрога и ракия. Да оставим гафовете с „отнемането“ и да кажем, че с него 1,5% от жертвите са предотвратени. А останалите 98,5?

Показните акции на КАТ, с милионите глоби. За тях има запазено медийно пространство. Но ефектът е само телевизионен – това го знае всеки сержант („Снимат ни и се разтуря седянката“). А актовете се връчват нередовно, ако не бъдат избегнати с класическото „Кво прайм сега?”

Не е ли по-добре репортерските разходки по покана на пресцентъра да се заменят със сериозни проучвания на основните фактори за пътния травматизъм – човешкия, инфраструктурния и контрола над тях?

Разбира се, в страна, чийто законодателен орган е рецидивист в нарушаването на Основния закон, не може да се очаква кой знае какво законопослушание от шофьорите.

Но пък може да се провери защо новите пътни участъци са строени като от баби без очила. Нали така? И защо МВР не затваря опасните отсечки, а маркировката им е загадка? И докога стопаните на пътя – АПИ и общините ще се разминават с глоби за калпавата си работа?

Преследването на корупцията по високите етажи е спряно официално – комисарите в новия антикорупционен орган още не са избрани. А по ниските етажи? Дадоха на медиите 4-ма катаджии – изнудвачи, фабрикували фалшиви текстове за алкохол. Но само толкова ли са лошите? Кой контролира контрольорите? Има ли наказан шеф на КАТ затова, че камерите снимат на „хранилки“ вместо там, където ще предотвратят злополуки? И защо полицейските синдикати отказаха да бъдат проверявани с наркотестовете, които са за всички граждани (и вкараха в затвора един без вина)? А фалшиви книжки защо се продават по сайтове?

Има още много въпроси около кръвния данък, който плащаме за безразсъдството с което шофираме, возим се или ходим пеша. Но и дотук е ясно – трябва ежедневно да настояваме за тези отговори, които властите (включително и медийната) не ни дават. Защото те са животоспасяващи.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html