събота, 24 февруари 2024 г.

Щрак, крадецът на портрет!

Снимка: БНР

Анна Заркова, пред в. „Галерия“

Охранителна камера е заснела в гръб крадец с качулка, който задига каса с дарения за болно момиче. На кадрите се вижда как той кара колело по тротоара, спира за секунди пред врачанска хлебопекарна, протяга ръка, за да строши гишето и грабва в движение прозрачна кутия с банкноти, която е съгледал през стъклото. Таймерът показва 5 минути след полунощ.

„Вижте го негодника, как отмъква левчетата за лечението на Гергана, които хората цяла година заделят от хляба си“, изплаква продавачката на сутринта. И бърза да предаде на полицаите видеозаписа...

Два месеца са минали оттогава. Но ако престъпникът е открит и наказан, то ние с вас още не сме разбрали. „Дръжте крадеца“ – под тази рубрика по една от големите телевизии показват често видеофилми с криминални активисти. Ето още един тантурест тип, който обира оборота на денонощен магазин. Попаднал е под обектива с тъмна шапка и суитшърт – оглежда минимаркета през витрината, издебва продавача да слезе в склада, влиза и опразва светкавично касовия апарат.

„Взел е 870 лева, не е кражбата на века“, отбелязва тв водещият, но все пак апелира към драгите зрители: „Ако разпознаете злосторника, сигнализирайте“. Че не е епохално това престъпно посегателство – не е. Но пък е от този вид углавни деяния, които от края на миналия век се утвърдиха като поминък на цели фамилии у нас.

В определени общности на маргинали и клептократи от баща на син (и от дядо на внук) се предават криминални предприятия, ръководени с убеждението, че няма по-добър начин да се сдобиеш с нещо желано, освен да го отмъкнеш от някой.

А дали трофеят от 870 лева е в малки или в „особено големи размери“? Зависи от светогледа. Питайте първо някой пенсионер, а после банкера Хампарцумян или Царицата на винетките, която си купи от лидери на „Промяната“ къщата за милиони на улица „Чаталджа“.

„Занаят като занаят“, вдига рамене Колю Шумахера, автоджамбазин ветеран с 2 присъди и 62 висящи дела, за когото разправят, че отключвал за 40 секунди всяка кола, на която хвърли мерак. Само че това занаятчийство, за което става дума, има неприятното качество да е наказуемо, понеже нанася вреди на хора, препитаващи се с труд.

Стара е темата за престъпленията срещу собствеността. Новото е в очерталата се загуба на надеждата, че има едно техническо спасение от пълчищата обирджии на едро и дребно – и то се нарича „видеонаблюдение“.

За съжаление практиката показва, че прословутите камери (за които един полицейски шеф беше казал, че „ще ни наглеждат като баща и майка“) не вършат почти никаква работа що се отнася до защитата на гражданите от апашките набези. И ние като частни собственици и данъкоплатци май напусто се охарчваме все повече и повече за аналогови, безжични и прочие оптически устройства, които да „бдят“ пред дома ни, на улицата, в мола, на магистралата.

Ето друг епизод от „Дръжте крадеца“ – за чудотворна икона на Света Богородица, отмъкната от селски храм. Накуцващ разбойник я сваля от стената в притвора, докато свещеникът е в олтара и хуква навън, обаче – щрак! – сниман е в църквата преди бягството.

Е, и? Какво от това? Полицията разглежда дълго видеозаписа, за да заяви най-накрая, че „не е достатъчно ясен“ и не показва кой е извършителят на светотатството. А ако някой телевизионен зрител го разпознае? В най-добрия случай тогава той ще бъде задържан и отведен в съда. Там съдиите обаче не приемат снимки и филми за доказателство. Те най-често установяват, че записът на обира не е иззет при пълно спазване на процесуалния ред и на обирника са му нарушени правата. Или изискват експертиза, която да покаже, че не е рязан и преправян. Или имат експертиза, но я оспорват адвокатите и им трябва още една…

Дори да се приеме като утежняващо вината обстоятелство, видеоматериалът е безполезен на правосъдието, ако не е придружен със самопризнания. Само че и те не са достатъчни – за да има присъда, са нужни и свидетелски показания. И с тях не се стига до строго наказание обаче, ако „липсват данни, че деецът е отнел чуждата вещ с цел да я превърне в своя собственост, а не с цел само да я използва“. Сиреч – ако крадецът на иконата докаже, че е целял само да я целува и нищо повече, ще се размине със затвора. За да го пратят да лежи където му е мястото, трябва такова богато съчетание от доказателства, което в съдебните зали се явява по-рядко от опашата звезда в небесата. Нищо чудно, че „колегите“ му стават все по-брутални и снимащата техника не ги притеснява. Твърде често те я отнасят заедно с другата плячка.

А какво да кажем за ефекта от радарите-фотографи, всевиждащите? Тези, на които толкова много разчитахме да сведат до минимум пътните безчинства? „Те са най-силното оръжие във войната по пътищата!“, агитираха катаджиите, преди да им ги купят. „Колкото повече, толкова повече“, гласи и днес потребителският девиз на КАТ и на близките до властта снабдителски фирми.

„Техниката плаши пияните шофьори и снижава катаджийската корупция“, заявяваха от сдружението на майките в траур. Милите! Щеше да е хубаво, ако бяха прави.

Факт е, че сайтът на Агенцията за обществени поръчки и в момента гъмжи от проекти за е-контрол по градски градинки, площади, приемни на Бърза помощ, кръстовища, спирки и гари. И фотоелектрониката на територията непрекъснато се увеличава, както и печалбата на бизнеса с нея, ако се дели с когото трябва. Проблемът е, че от това нито кражбите, нито катастрофите, нито намаляват, а расте броят на пострадалите от тях.

Незнайни наглеци задигат два лаптопа за 50 секунди от пловдивски магазин и като знаят, че са фотографирани, правят на сол с един чук наблюдаващите и запаметяващи уреди. Наркоман опразва чекмедже с 300 лева в бакалия, но бакалинът жали не за парите, а за потрошената си инсталация RobСаm…„Тя е безсилна пред дрогираните идиоти!“, разочарован е той.

А какво да кажем за безсилието на фототехнологията пред шампионите по корупция от тежка категория? Те са снимани къде ли не – на кафе с мафиоти в лобито на Грандхотел „София“, на излизане от „Нове холдинг“ с издути джобове, на влизане във феноменалния хотел „Берлин“ или на раздумка с Петьо Еврото в кръчмата „Осемте джуджета“ – все там, където се договарят съдебни решения и лобистки закони, разпределят се еврофондове по размера на подкупа, плащат се „Такси спокойствие“”, дават се мръсни поръчки на висши чиновници.

И какво като е Биг Брадър наоколо? Нищо. Произвеждат се клипчета за Фейсбука, а далаверата покрай политиката си върви.

Чекмеджето с пистолета, пачките и кюлчетата в спалнята на партийния и държавен ръководител Борисов се поства, копира, споделя и лайква с картинки на сърдити човечета, но всичко си остава в социалната мрежа. В прокуратурата делото е прекратено.

А магистрала „Хемус“? Колко снимачки са фиксирали, липсата на ремонти (и ремонти на ремонтите), за които е плащано в аванс от хазната? А да е влязъл някой в затвора въз основа на така създадената уличаваща е-документация? О, не – тежестта й в правораздаването е „въздух под налягане“, казва стар съдия. И сочи като пример липсата на санкции по онзи запис от партийното събрание на „продължаващите промяната“, където беше буквално решено да се завладее държавата и спецслужбите й с користна цел.

Във всеки голям български град по охраната на обществения ред действат стотици камери. Те бълват годишно стотици хиляди, ако не и милиони клипове със закононарушители. В полицейските участъци не успяват да обработят всички – ту служителите не достигат, ту им свършила хартията на принтерите… Все едно.

Поне три оптични уреда са уловили наемния убиец на Марто нотариуса – лейтенантана Петьо Еврото в съдебната мафия. „Килърът не се е крил, той си е влязъл спокойно в осветения двор „Глория палас“ и е стрелял пред очите на жена с две деца“, коментира криминалист след това. Ами защо да се крие, ако е пратен например от някой, който държи с компромати прокурори и съдии, и движи началниците им като кукли на конци?

Инак все оборудват с видеа (куполни, варифокални, мегапикселови) циганските махали – против масовата търговия с наркотици и износа на джебчийки. Министерският съвет все намира как да ги финансира. А то и с просто око в гетата се вижда как от съвокуплението на мизерията с безработицата и растящата неграмотност се ражда наследствен престъпен поминък, етническо напрежение и несигурност. И става ясно, че непрестанното „окамеряване“ служи главно за алиби на властта. Не е виновна тя за нищо, взела е мерки – ей вижте! – купила е всевъзможна, а пък тия дни ще закачи камери на реверите на всички ченгетата, отпуснала е пари!

Добре ли звучи? Може би. Но напоследък е очевидно, че с щедрите доставки на видеотехника (част от които са в раздела „съмнителни“) властта не решава проблемите. Само ги финансира.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html