събота, 24 февруари 2024 г.

Голямата певица Мими Иванова: С Развигор бяхме женени за други, когато се срещнахме

С букет от 15 лалета
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

Обичаната от няколко поколения певица Мими Иванова е родена през 1946 г. в Хисаря. Завършва музикално училище в Пловдив, а като студентка – класа на Ирина Чмихова в Музикалната консерватория. Още от дете хваща здраво акордеона и започва да чертае музикалния си път от родния си град.  Среща се със своя съпруг Развигор Попов в оркестър „Стакато“. Двамата са неразделни вече близо половин век, имат една дъщеря Ина, и внучка на 5 години. Мими Иванова има десетки хитове достойни за златния фонд. Сред шлагерите са „15 лалета“, „Майчице свята“, „Зелената стара чешма“, „Вълкът и седемта козлета“ и десетки други златни хитове. Печели награди от международната сцена, сред които „Златният елен“ в Румъния, награди в Германия, Турция, „Братиславска лира“ – Чехословакия и много други. Носител е на „Кристална лира“ от Съюза на музкалните и танцови дейци в България.

Интервю на Александър БОТЙОВ, за в. „Галерия“

  • Още в първия месец на новата година със съпруга ви Развигор Попов представихте най-новия си албум „Ние и песента“ на концерт в Бургас, какво беше изживяването, откога го планирахте?
  • Беше наистина много хубаво начало на 2024-та. Както е според поверието – както ти е тръгнала годината, така ще ти върви, макар че не знам дали искам да е ми е чак толкова динамично (смее се ). Албумът „Ние и песента“ е нов наполовина, защото песните са двадесет и две и няма как всички да са отсега. Половината са стари хитове, но с различен аранжимент. Новите песни са по музика не на Развигор, а от други композитори. Има песен посветена на татковците – „На тях бащите“, която съвсем скоро ще има и клип, защото хора, които се занимават с видео продукция, се свързаха с нас, тъй като песента ги е заинтригувала. Песента беше много добре приета на концерта в Бургас и предизвика емоции и интерес. Пяла съм песни за майките, но татковците са леко пренебрегвани. Затова с радост изпълнявам тази песен.
  • Вие сте от десетилетия на сцената, какво ви даде и какво ви отне музиката?
  • Музиката дава много, но и доста взема. Първо, в личен план човек не може спокойно да си гледа живота, да си отгледа пълноценно децата. Отнема ти времето от твоя личен свят, не успяваш да обърнеш достатъчно внимание на близки и приятели, защото постоянно пътуваш и си далеч от тях. Музикалната сфера носи слава на артиста и много динамика в живота. Качил ли си се веднъж на музкалния влак, вече няма слизане. Ти трябва да си там и да поддържаш темпото. Въпреки всички недостатъци на професията, те не са достатъчно лоши, за да се откажеш от нея. Има едно време, в което си казваш, че спираш, но атмосферата на сцената и пълната зала са като наркотик – искаш още и още. От всички години на сцена съм се заредила с положителната енергия на своите почитатели. Днес има една лоша тенденция, хората да съдят и да изказват негативно мнение, дори когато не е нужно да се коментира. Понякога тези излишни нападки в пространството нараняват човека отсреща. Аз лично не съм усещала непредизвикана агресия срещу мен и се радвам, че хората по улицата ме срещат с усмивка и ме приемат добре.
  • Тежи ли отговорността да бъдете пример за другите?
  • Подчиняваш целия си живот, за да бъдеш добрият пример и това е доста натоварващо. Понякога на човек му се иска да се напие, да направи някоя беля, въпреки че аз не консумирам алкохол, нито пуша, но съм виждала желание у някои колеги да пийнат, да разпуснат. То, не че ти се иска да направиш някоя глупост, но понякога ситуациите са такива, че човек е на границата да направи нещо, което не е прилично и не би се приело добре в погледа на обществото. Цял живот се трудя да не обидя някого, да съм максимално вежлива, отзивчива, а това е много трудно. Разбира се, тези черти са част и от характера ми, но през всички тези години съм се старала да ги усъвършенствам. Държа се така, както искам да се държат с мен.
  • Заедно сте с Развигор от почти половин век, каква е тайната на щастливия брак, как запазихте магията помежду си?
  • Може би, това че сме заедно на сцената. Имали сме периоди, в които сме денонощно заедно, по турнета, пътуваме двамата, след това в ресторанта сме заедно, в хотела, после пак на път. За някои хора това е ужасно и натоварващо, но това опазва брака, има полза да си в една професия с половинката си. Ние с Развигор имаме някаква по-дълбока връзка помежду си и това е музиката. Тя има тази магическа сила да свързва хората.
  • Мими Иванова със съпруга си Развигор Попов
    Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
  • Къде е границата между професионалното и романтичното?
  • В моя случай, професионалното също е романтично (смее се). Даже си мисля, че понякога там има повече романтика, защото битовизмът в живота е много ужасен и може лесно да катурне каруцата. Музиката е нещо велико, ако тя присъства в живота и на двамата, връзката е неразрушима.
  • Как се запознахте със съпруга ви?
  • На работа – на сцената. Отначало не му обръщах особено внимание, не ми изглеждше много красив, беше интересен музикант. Беше женен по това време, както и аз. Ние бяхме само колеги, той ми беше шеф. Преди един наш концерт чух зад кулисите една мелодия, която накара душата ми да трепне и да иска да танцува. Там беше Развигор, който се разсвирваше. Той свири наистина много прочувствено и хубаво. Тогава му обърнах най-голямо внимание и нещата започнаха да се случват. Тази мелодия се оказа вълшебна и любовна, отправена към мен. Развигор е широкоспектърен музикант – може да свири класика, джаз, фолклор и разбира всички стилове. Тези умения са много респектиращи и те карат да уважаваш такъв човек.
  • Двамата преминахте през неговия здравословен проблем, как е той в момента, помогна ли му и музиката като лек?
  • За съжаление тук музиката не помогна. Тези няколко години, през които преминахме първоначално, бяха кошмар, но вече не е така. В началото всеки, който чуе някаква диагноза за себе си – умира вътрешно. При първото чуване на подобна лоша новина, нещо в човека рухва и те срива напълно. И двамата бяхме фрустрирани, при диагнозата – рак на пикочния мехур. Оказа се обаче, че това е било повече страх, защото с времето и с всички прегледи се установи, че заболяването е в начална фаза и може да се овладее. Тогава надеждата стана още по-голяма и светла. Развигор никога не беше постъпвал в болница до този момент и не е боледувал сериозно. Тази рязка промяна беше шок за него, както и за мен. Сега ходи на профилактични прегледи и искам да благодаря на всички лекари, които му помогнаха. Този период от съвместния ни живот беше тежък, но докторите казват, че той вече е абсолютно здрав. Спря цигарите, а пушеше много, то това беше и причината за заболяването му. Дори на майтап съм го заплашвала, че ако не ги спре, ще се разведем, но даже тази заплаха не му повлия (смее се ). Сега стана веган и се лишава от много любими храни. Аз се възхищавам на неговата силна воля и дисциплината, която показва.
  • По какъв път пое дъщеря ви Ина, имаше ли певчески заложби като дете, при двама родители музиканти?
  • Ина е музикална от дете и може да пее и до днес, но никак не я влече нашата професия. Тя не обича екстравагантни дрехи, лъскави аксесоари, облича се изчистено и държи тоалетите й да бъдат удобни. В момента работи в една от най-големите банки в Берлин.
  • Ина е омъжена за Кристофър, който е от Ямайка, как приехте новината, когато разбрахте?
  • Тъмнокожите хора са много талантливи, музикално надарени и добри спортисти. Дъщеря ми винаги е споделяла всичко с мен. Беше много неочаквано, когато тя просто ми каза, че се е омъжила за ямаец, защото никога не съм очаквала в семейството ми да има тъмнокож. Винаги съм смятала, че родителите трябва да приемат с отворено сърце избора на децата си за всякакви житейски решения. Кристофър е много добро и свястно момче. Двамата с Ина и дъщеря им живеят в Берлин, но тя е голям патриот. Обича България и е много почтителна към отчеството си. Въпреки разстоянието между Берлин и София, тя винаги носи България в сърцето си, помага на мен и Развигор,с каквото може.
  • Какво дете е внучка ви Тайа Мей?
  • Внучка ми е прекрасна. Много е сладка, с едни хубави плитки и където и да отиде, винаги впечатлява. Обича шарените дрехи и цветните неща, по това много прилича на дядо си. Много я обичам, винаги е весела, носи добро настроение със себе си и не натоварва по никакъв начин. Аз съм много щастлива баба и се радвам, че дъщеря ми си дойде в София, за да роди.
  • Внучката им Тайа Мей
    Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
  • Вие самата преподавате в музикална школа по пеене на деца, изморява ли ви работата?
  • Децата са изключително зареждащи, невинни и толкова по-добри от нас големите. Аз с радост им предавам своя опит, но и се уча от тях. Ние взаимно си разменяме положителна енергия. Работейки с деца, аз се чувствам като дете. Готова съм да се забавлявам като тях да правя щуротии (смее се). Това е много хубаво за моята възраст. Давам си сметка, че ако разботех с мои връстници, щях да съм недоволна, сърдита и натоварваща баба.
  • Какво дете бяхте, кога се появи музиката в живота ви, кой беше първия ви инструмент?
  • Родом съм от Хисаря и в онези времена да имаш пиано вкъщи беше немислимо. Имаше музикална школа, където се преподаваше пиано, акордеон, цигулка. Аз предпочетох да свиря на акордеон, много ми харесваше. Родителите ми не бяха богати, но бяха достолепни и възпитаха добре три деца. Баща ми ми купи акордеон, с който през летните събирания под едно голямо дърво забавлявах гостите, танцувах, свирех и пеех. Бях малка и на години, и на ръст. Много хора се шегуваха с мен, защото главата ми едва се виждаше над акордеона, но пък свирех много хубаво. Истината е, че откакто се помня все пея.
  • Разкажете някоя забавна история от ученическите ви години?
  • Родителите ми винаги са се гордеели с мен, въпреки че не бях пълна отличничка (смее се ). Нито химията ми вървеше нито физиката, математикта. Тези науки не бяха за мен, аз обичах географията, историята и литературата. Имах един учител по физика и химия, в който бях влюбена по детски, както и всички момичета. Харесвах го като преподавател и не исках да го разочаровам. Винаги се стараех да имам добри оценки по всички предмети, но при него особено. Така за мен дойде един период, в който бях изгризкала материала по физика и химия (смее се ) и да видиш, както не ми вървяха изобщо, колко добра станах. Така е, когато човек има стимул.
  • Все по-често хората искат да слушат нови парчета и да излизат съвременни хитове, къде остават старите евъргрийн песни?
  • Няма как да изоставя една хубава стара песен. Напоследък чета и чувам, че много хора се оплакват „Ох, само стари песни“. Хората идват на концерти, за да чуят именно тези стари хитове. Ако една песен е станала хит, то тя не е стара, щом е още на мода и има живот в нея. Просто е създадена преди години. Няма как да не пеем старите си шлагери. Много хора ги харесват, защото те са стойностни със смислени и прочувствени текстове. Мелодии, който докосват слушателите. Нещо, което в съвременната музика много често липсва. Именно тези „стари“ парчета са тези, които се помнят и пеят с десетилетия. Има музика за всеки, според вкуса му, но не трябва да се говори с лошо за хитове от миналото. Няма как да направя хубав и запомнящ се концерт без песни като „Майчице свята“ „Зелената стара чешма“ и „15 лалета“.
  • Имате съвместна песен с Паша Христова и Мария Нейкова, бяхте ли близки извън сцената?
  • Някога всички си бяхме близки и това не беше лицемерие. Не го казвам от куртоазия. Да, имахме стимул да станем по-добри една от друга, но това не значеше да не си бъдем приятелки. Тази „конкуренция“ изгражда таланта, тя не е рушаща и завистлива. Бяха времена, в които имахме огромно уважение едни към други и особено към тези, които са били преди нас и са ни дали опита си.
  • Когато получавате букети с цветя, най-често с 15 лалетата ли са? Кои са любимите ви цветя?
  • Аз обичам всички цветя и не мога да си представя, че има човек, който може да не ги харесва. Лалетата са трайни и изключителни. Много харесвам и рози, но те пък не са толкова трайни. Има най-различни цветя, чиито имена дори не мога да запомня. Обожавам пролетта и цветята на този сезон. Тя ми носи много надежда, енергия и ме вдъхновява да давам максимланото от себе си за нови проекти и идеи. Обичам фрезиите. Ухаят приятно и са много нежни.

Лалетата имат специално място в моя живот. У дома имам постер с лалета, часовник с лалета. Считам, че тези цветя са емблематични за моето творчество.

  • Имате десетки песни, достойни за златния фонд, как ви се отблагодарява работата?
  • Щастлив човек съм чувствам се по-млада от възрастта, на която съм, годините са просто числа. Имам наистина много хитове и съм посветила живота си на музиката. Хората са тези, които ме вдъхновяват, идвайки на моите концерти и слушайки любимите си песни. Държавата не се отблагодарява подобаващо, но хората са тези, които придават смисъл на цялото ми творчество. Аз се радвам, че съм им помогнала по някакъв начин, да изживеят щастливи и приятни мигове. Това велико чувство ми го е дала публиката, а не държавата.
  • Какво й липсва на съвременната българска музика?
  • Всяко време има своята музика. Хората от моето поколение слушат песните от миналото и едва ли усещат някаква липса. Ние, творците, от онези времена, продължаваме с огромно внимание и любов да правим музика и днес. Хората, които слушат фолклорни песни, също не би трябвало да усещат липса в жанра. Младите си харесват съвременната музика и всеки си има любим стил, въпреки че в някои нови песни, сякаш липсва „душа“. Една песен трябва да носи своята мелодична душа и да придава смисъл със стойностен текст. Наблюдавам една липса на възпитателност и отговорност, която твореца трябва да предава на своите почитатели. Важно е, повече да мислим как се държим и какво говорим. Аз не слушам музика, в която усещам, че нещо ми липсва. За мен е важно всеки да бъде радостен, слушайки своя стил и никога не съм и не бих заклеймила дадена песен или стил, само защото аз не го слушам и нещо не ми харесва, било то мелодия или текст.

Имате ли хоби и как си отдъхвате от цялата работа, концерти, турнета…

– Уча нови песни покрай обучението на децата и главата ми понякога се задръства. Животът ми е като телеграма, постоянно се случва нещо динамично. Наистина съм много преуморена. Все съм на лаптопа и нещо работя. Когато имам свободни петнайсет минутки, съм се вманиачила да ги използвам като редя пасианси, но не с хартиетни карти, а на телефона или лаптопа. Така се изключвам за малко от натовареното ежедневие и си подреждам мислите. От много години, вечер след натоварен ден отделям време да чета книги. Те ме научиха да мисля повече и покрай тях си отдъхвам в свой собствен свят

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html