четвъртък, 22 февруари 2024 г.

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова: Насилието се възпитава в семейството

Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

Родена е на 13.09.1966 г. в София. Завършила е висше медицинско образование през 1992 г . в МУ София, и магистър по икономика – УНСС през 2006 г., магистър по реторика – СУ – 2022 г. От 1994 г. работи в ДПБ „Св. Иван Рилски“ като лекар  психиатър, от 2009 г. е нейн директор. Съдебен експерт по психиатрия и здравен мениджмънт. Член на Експертния съвет по психиатрия към министъра на здравеопазването, председател на Националния експертен съвет по психиатрия към БЛС, член на Националния съвет по психично здраве.

Член е на Коалиционния съвет на „Левицата“.

Има две дъщери и двама внуци.

 

Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“

Д-р Гълъбова, според вас като психиатър на какво се дължи вълната от домашно насилие в страната?

– Една от основните причини за вълната от домашно насилие е разрушаването на институцията „семейство“, случило се в последните 35 години. Именно в него човек се формира като личност. Голямо е влиянието и на средата – приятелите, детската градина, училището, колегите, всички групи, в които се включва индивидът и общува там и придобива социални умения. Основата обаче се поставя в семейството и когато тя не е здрава, шансът да се възпита хармонична личност, а не психопатна, е минимален. Разбира се, и от здраво семейство може да се оформи психопат, но рискът е доста по-малък.

Рискът е голям, когато детето е отрасло в среда на насилие, не само физическо, а и емоционално, психическо. Последните 2 се проявяват и когато детето бива лишавано от единия му родител. Насилие е също и да не се интересуваш детето ти какво прави, с кого общува, да не го изслушваш, да нямаш търпението то да сподели своите тревоги. Днешните родители рядко намират време за общуване с децата си и смятат, че като им дадат по 200 лв. и ги пратят в мола да си купят нещо, то са изпълнили родителските си задължения. Така децата потъват във виртуалния свят на своите телефони и таблети, където има всичко, включително и много насилие. Днешните деца много рядко четат книги. Резултатът от всичко това го виждаме всеки ден – повсеместно насилие. Има го и в детската градина, в училището, по улиците и на върха на държавата. Управляват ни насила, напук.

Всеки от нас повтаря, съзнателно или не, поведенческите модели, които сме видели вкъщи или на улицата и в обществения живот като по-големи. Децата израсли в насилническа среда в семейството имат много малък шанс да станат хармонични и здрави личности. Те или стават насилници или жертви на насилие. Рискът да станат психопати е голям, а такива хора са готови на всичко, за да постигнат целите.

Според мен големият проблем на обществото ни се нарича психопатизация.

– Липсата на емпатия ли е другият голям минус на нашето общество?

– Да. Това е част от общата картина. Насилниците не са способни на емпатия. Те не са възпитани да проявяват съпричастност. Не се раждаме по природа емпатични и знаещи как да обичаме. На това те учат родителите. Детето е един бял лист, върху който те започват да пишат. Липсата на емпатия е една от характеристиките на психопатните личности. Психопатите не могат да изпитват това чувство, защото имат много сериозни дефицити в емоционалната сфера на психичния живот, но много често в интелектуалната са на много високо ниво. В много случаи те даже не обичат и себе си. Те минават през трупове, в буквалния и в преносния смисъл, за да задоволят някоя своя потребност на всяка цена и не се съобразяват с писаните и неписаните норми на обществото. Често те имат антисоциален характер. Емоционално такива хора са много студени, те са едни парчета лед. Имат изискващо поведение. Обикновено винаги някой им е длъжен и виновен. Те никога не чувстват вина. Подобни хора не знаят да обичат и собствените си деца. Те ги притежават.

– Доколко морето от информация (лъжлива и вярна), което ни залива, е фактор за отключване на тази психопатизация?

– Не знае ли човек да плува в този океан от информация, се дави. Виждам, че това се случва на доста хора, защото, за да се отсее истината от лъжата, трябват умения. Нужна е критичност, аналитично мислене, да прави умозаключения и на базата на тази информация да може да предвижда някои неща. Събирането на информация от различни източници е умение, помагащо да се стигне до истината. Всичко това изисква по-сериозен интелектуален потенциал и подготовка. Аргументираното отстояване на личното мнение, а не на инат, също се възпитава в детска възраст от родителите.

Не бива да забравяме, че част от този океан от информация е в социалните мрежи. За съжаление много хора, дори в зряла възраст, не успяват да направят разлика между случващото се във виртуалния свят и в реалния. Пример за това са все по-зачестяващите случаи на романтични измами. Зрели жени се подлъгват на обещанията на по-млади мъже от чужбина и им изпращат големи суми пари.

При децата и по-младите нещата са още по трагични и опасни, защото те нямат още опита на възрастните. Израснали са във виртуалното пространство и не могат да преценят, че не вдигнатите палци и сърчица са истинското приятелство. На нас, възрастните, е задължение да им обясним, че приятел не са тези символи в телефона, а човек на когото като звъннеш късно нощем за помощ, ще се отзове.

– Според вас обществото и държавата имат ли филтър срещу психопатизацията? Вземат ли се мерки да се справим с този проблем или поне да го ограничим?

– Държавата би могла да има филтър, но го няма и явно не се справя. В същото време поведението на много политици, не само сегашните, но и доста години назад, е меко казано укоримо от морална гледна точка и престъпно от законова. Няколко десетилетия вече няма осъдени за корупция по високите етажи на властта. Виждаме как политиците ни винаги си намират оправдание за всичко. В резултат хората спряха да ходят на избори, не виждат смисъл, защото им се предлага едно и също. През 2020 г. имаше голям подем на обществената енергия, но тя не стигна за истинска промяна към по-добро. Българинът вече не вярва, че нещо зависи от обикновените хора и в честността на изборите. Отрицателно влияние върху политическата активност играе и голямата бедност у нас. Цели райони от страната са лишени не само от нормална инфраструктура и публичен транспорт, но и от здравеопазване. За да си активен политически, би трябвало много от другите ти проблеми да са решени. Бедността е един от факторите за психопатизацията, но не е задължително само бедните да ставата жертва на нея. От богати презадоволени семейства също излизат психопати. Когато живееш обаче в мизерни условия, много лесно се деморализираш и се губи желанието да се прави нещо хубаво и добро. Бедността е и един от най-сериозните криминогенни фактори.

Зад появата на едно обществено явление винаги има много фактори, включително и за психопатизацията. Тук се включват и историята на страната, и политическите отношения в даден момент от развитието й, и състоянието на икономиката. Обществените системи функционират заедно, те са като сложна машина от зъбчати колелца. Едно зъбче да се счупи някъде оказва влияние на всички по веригата. Не можем да изолираме една част от тях и да сме доволни, че при останалите нещата вървят добре.

– Има ли разлика към отношението към хората с психични проблеми у нас и в по-развитите страни?

– Да, има. В Западна Европа и в страните от бившия соц блок в много голяма степен стигмата върху психичните болести вече е преодоляна. У нас тя е много-много силна. В другите страни от ЕС това не се е случило от днес за утре, а е резултат от продължителна и упорита работа. Там са направени много сериозни реформи в областта на психиатрията и в тях се влагат много пари.

С психично болните трябва да работят много хора, на само лекарите, а и психолозите и социалните работници. В болниците трябва да има специално обучена охрана за работа с психично болни хора. Същото важи и за санитарите. Те вечно не достигат, а работата им е изключително важна и тежка, но никой у нас не предвижда да ги квалифицира за работа в психиатрично отделение, която е много специфична. В нашата специалност най-скъпото е човешкият труд.

– Дошло ли е времето българинът да се отучи да нарича луд всеки по-изнервен човек?

– Да. Много отдавна трябваше да се случи, но засега не става. Няколко години ми бяха нужни да отуча моята аудитория във Фейсбук да не изпраща политиците при мен, защото били с психични разстройства. Те не са психично болни, а имат дефицити на друго място и са за изпращане в институции, свързани с правосъдието.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html