Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
С наближаването на изборите в Щатите, напрежението рязко се покачва. Сигурното е, че ще продължи да се покачва с всеки изминал ден. Причината е, че залогът кой ще управлява Белия дом е гигантски. Буквално е на живот и смърт за участниците във вота. Америка ще избира през есента не просто между различни персонажи, които да управляват страната. Тя ще избира между коренно различни посоки, по които да се движи страната, а оттам и светът. Това е залог, който не може и не бива да бъде подценяван. Именно високият залог е гарант, че напрежението няма как да не се покачва. И кресчендото ще става все по-оглушително.
От едната страна на барикадата ситуацията е ясна. Освен ако, да не дава Господ, нещо се случи непредвидено, кандидатът на Демократическата партия за президент ще е Джо Байдън. Устойчива политическа традиция в Щатите е настоящият президент в първи мандат да е кандидат за втори. Изключение има само в случаите на ясно провален първи управленски мандат, който е изпълнен с някакви катаклизми и неразрешими скандали. В случая управлението на Джо Байдън е слабо и дезорганизирано, но не е скандално до степен той да е тотално неприемлив от партията си за втори мандат. Общо взето е достатъчно слаб, за да има по-голям шанс да загуби, но не чак толкова слаб, та елитът на партията му да има основания да го декласира от състезанието. Демократите имат и друг проблем – дори и теоретично да могат да принудят Байдън да се откаже от надпреварата, то нямат кой да извадят на терена вместо него.
Единственият потенциален кандидат с шансове е губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, който обаче е неудачна кандидатура. Причината е в обстоятелството, че макар и харесван от естаблишмънта на партията си, той е твърде слаб управленец и това може да бъде използвано активно от опонентите. При управлението на Нюсъм в Сан Франциско, където изкарва седем години като кмет, градът от един от най-великите на света се разпада до клоака, която е опасно човек да обикаля сам по тъмно. Хиляди тонове фекалии се извозват от града, докладваните случаи на човешки отпадъци по улици и тротоари годишно са между 13 и 17 хиляди. Отделно при Нюсъм Калифорния се превърна в нетен донор на хора и бизнеси, които масово бягат от щата, насочвайки се към бастиони на здравата мисъл като Тексас, Флорида или Тенеси.
От другата страна на барикадата нещата са интересни. Кандидатът на Републиканската партия ще е Доналд Тръмп. Няма никой друг на терена, който да може да отмести президента от мястото му. Днес Тръмп е Републиканската партия и Републиканската партия е Тръмп. С много усилия и далновидност той успя да измести всички бивши величия в Голямата стара партия и да преобрази формацията по свой образ и подобие. Подкрепата към него от страна на избирателите е френетична. Енергията в неговия лагер е колосална и няма как да бъде заобиколена. Не е случайно, че той дори не ходи на дебатите за вътрешните избори, защото преднината му е такава, че само някакъв форс мажор би могъл да бъде приведен в действие, за да не е Тръмп кандидатът на републиканците. Както Тръмп каза, дебатите в партията са за това кой да е кандидатът на Тръмп за вицепрезидент.
Тръмп е изключително популярен. Всички изследвания показват, че в общи избори преднината му пред Байдън е значителна. Това е сериозен повод за притеснение за демократите. Те са в патова ситуация – не могат да обезкуражат Байдън да се кандидатира, а дори и да го направят нямат кой друг да издигнат, който да има шанс да не бъде прегазен от политическия валяк Доналд Тръмп. От друга страна самият Тръмп кипи от енергия, партията му е плътно зад него, а народът го обича. Обикновените американци, които не са в центровете на големите градове, виждат в него спасение на страната. Всички признават, дори и хардлайнерите на демократите, че икономиката и международното положение бяха в значително по-добро състояние при Тръмп.
Това няма как да се оспори просто, данните са категорични. Това кара демократите да станат отчаяни. Знаят, че техният кандидат не може да победи Тръмп. Сега, за разлика от последните избори, няма да има такова гласуване по пощата, което тогава се обясни с ковид, което ще намали и възможността за манипулация на вота. С други думи, по честен и пряк път не виждам как Тръмп няма да бъде избран. Понеже и демократите виждат реалността на този сценарий, те влизат в друга игра. Няма как, разбира се, да се дадат без бой. Затова имат един-единствен изход – трябва да извадят Тръмп от състезанието „служебно“. Единственият начин най-бързият кон да не спечели гонката е да бъде дисквалифициран. Ако не участва в състезанието, няма как да го спечели. Това е интимната мисъл зад пороя от дела, които се водят в момента срещу Тръмп.
Какви са делата в момента? Има едно дело в Джорджия за вмешателство в изборите, провокирано от обаждане на Тръмп до местните щатски власти. Това дело, разбира се, е несериозно, защото целият телефонен разговор е записан и в него не се чува нищо нередно. Има едно дело за укриване на данъци в Ню Йорк, което има за цел да унижи Тръмп в родния му град, но и от него е малко вероятно да произлезе нещо сериозно. Друго дело е насочено за недеклариране на плащане към бивша порнозвезда, която твърди, че Тръмп й е платил през посредник, за да си мълчи за аферата им от преди десетилетия. Как да опишем това по друг начин, освен несериозно? И не са само тези – дела валят отвсякъде. Води се и едно за уж класифицираните документи намерени в имението на президента във Флорида. При положение, че президентът има абсолютното право да декласифицира документи, което, разбира се, е направено. Всички тези дела ще се точат доста време и едва ли ще окажат сериозно въздействие върху изборите.
Проблемът е в другата порция атаки – демократически щати бяха активирани да извадят служебно Тръмп от бюлетината за вота (в случая първичните избори на републиканците), защото бил „метежник“ и „провокирал бунт“. Това, естествено, е голословно твърдение, но ще се ползва с цел да се извади Тръмп от надпреварата. Тези дела ще стигнат до Върховния съд, който ще трябва окончателно да реши казуса. Надеждата на демократите е, че ще могат да пробият съда и да принудят съдиите да се произнесат в тяхна полза, въпреки че няма юридически основания за това. Надеждата на републиканците е съдът просто да спази Конституцията. Времето ще покаже какво ще се случи, но едно е ясно – напрежението няма да спада.
