Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Заваля сняг и замириса на празници – на туршия, на огън, на ново вино. Запратените в калните окопи на политическите борби българи се завръщат по домовете си, разпознават се като съседи, а не като врагове и се черпят с гряна ракия. Няма по мила картинка, която разтапя сърцето българско от мъжа, който идва от мазето с купа туршия и кана с вино. Колкото и да ги иронизират снобите, но и те завиждат на тези хора, дали си заслужена почивка за почерпка с близки и приятели.
Тези, които се разделяха и водеха изпълнени с омраза кавги -българските политици – си взимат дълги ваканции и отпрашват към топлите морета, където си разказват на чаша текила забавни случки от епичните междуособици, в които хвърляха страната.
Край тях се навъртат услужливи тв водещи, останали без теми за предаванията си или съвсем без предавания.
Всички висящи проблеми набързо са приключени – ваканция е. Протестът изчезна от улиците. Не само защото е студено. В медиите заваляха добри новини. Управляващите се отдават на благотворителност, така се чувстват чисти и целите в бяло. Новият софийски кмет направи умилителен жест, като обяви, че ще получава само един лев от цялата си заплата, като останалото ще бъде дарявано. Кметът добросъвестно обясни, че искал въобще да се откаже от заплатата си, но щял да навреди на своите заместници чиито заплати били съобразен с размера на неговата. След всичките обяснения може и да е наградил своите пиари, че са му дали такъв съвет. Той не разбира, че хората само ще си кажат: „Този има много пари и нищо не му струва да се откаже от чиновническата заплата“. Така разбират благотворителността у нас – да служи за показ на богатите и властимащите. Фалшиво, двулично.
Откъде у обикновените, бедни хора, разделяните, оплюваните, грозните и необразованите се намира толкова естествена доброта и човещина? Спомняте ли се баба Ангелинка, която посрещаше първите бежанци на браздата с комати хляб и сирене. Или бедният Георги, който печелеше като хамалин 8 лева на ден, и даваше 4 лева от тях на бедняци и бездомни. Тяхната постъпка не е показна, не е празнична. Така си живеят.
Дано да имаме очи за тях през цялата година.
Коледа е милост към ближните.
Те чакат нашата обич, нашата нежност, нашето присъствие. Нека не се залъгваме, че голямото харчене е именно от обич. Често това е за престиж, за себедоказване.
Но ние не стоим на едно място. Към по-добро ли се променяме?
Тази година за коледните празници не ни се случи някоя беда, катастрофа или друго нещастие с много жертви. Прескочихме поличбата. Бяхме свикнал преди всеки голям празник като на прокълнати да ни случват какви ли не бедствия.
Слава богу, размина ни се.
И още нещо оптимистично забелязах около коледните празници. Хората не изглеждаха лоши и злобни, не гледаха сърдито, не се блъскаха, не се обиждаха, както е било на други празници и особено коледните. Отдавал съм го на бедността ни, на невъзможността да отговориш на истерията за празнични подаръци, да бъдеш на висотата, на която са били богатите, да спечелиш и ти уважението на близките си и на съседите. Напълно излишни амбиции. Скъпите подаръци обикновено не се харесват, за близките хора е по-важно поднесеното с любов, макар и според възможностите ти. А как да поднесеш подаръка с любов, когато си така изнервен и озлобен. Но не и не. А в страните от Западна и Централна Европа около празниците цари съвсем друго настроение. Всички са весели, усмихнати, наоколо свети, блести, леят се вино и бира. Хората са по-богати, затова са така спокойни. Като се оправим, и ние ще сме такива.
Така се утешавахме, само че аз съм забелязал и други неща. Лошият човек, злобният, намръщеният някак си е обречен да не си оправи дереджето, все не му върви, все го лъжат и мамят и той си го обяснява с лошотията на другите. Така му е по-удобно. Но какво е станало сега, та хората се държат съвсем като европейци? Да кажем, че животът ни се е подобрил – не е, той е все така труден. А може би свикнахме с този нисък стандарт и вече се примиряваме? Не-е, нали сме най-недоволните в Европа. По-скоро постепенно започнахме да възприемаме европейската толерантност, уважение към околните. Бавно, бавно и ето че промяната вече се забелязва. Ето че вече някои отрицателни клишета за лошите ни навици като народ са неуместни. Например:
Младите са безучастни към политиката. Те нямат социална чувствителност на връстниците си от Запада. Не е вярно. Младите, образованите, успелите не вярват на старите партийни елити, не се хващат на демодираните им лозунги, не желаят да участват в политическия фарс. Но когато на небосклона се появи нова звезда, която блести не с друго, а с европейското си поведение и мислене, младите хора са готови да я подкрепят.
Изкуството ни е в криза. Тази система не ражда шедьоври. Не ражда и таланти. Не е вярно. Театърът ни отдавна преживя своя възход и е оценен на европейската сцена. Своя бум изживя и киното. Дойде редът и на литературата – не чакайте, четете и ще видите.
Младите си падат по чуждата мода и чалгата, не обичат българското. Не е вярно. Навсякъде, като засвирят музика за народни танци, младите скачат и заиграват от все сърце. Така, както сме виждали да го правят гърците например. Концертите с народна музика са най-посещавани. Младите хора ходят по селата да записват автентичен фолклор.
Българинът вече не се интересува от международна политика. Той е равнодушен към ставащото във външния свят. Не е вярно. Не само сме запазили интереса си, но и чувството за справедливост, както и собствената си, неповлияна от официалната пропаганда преценка.
И накрая – едно специално обръщение към министър-председателя академик Николай Денков:
Г-н Министър-председателю, изпълнен с християнско смирение ще се опитам да се обърна към вас от името на управлявания от вас народ, като си налагам да забравя всички натрупани недоразумения в поведението ви. Сега е времето за доброта, великодушие и човеколюбие.
Ние сме тези, които падат по заледените улици, които чакаме като обречени дали крадците ще нахлуят по домовете ни, които нямаме пари за скъпите подаръци по витрините, които изпратихме близките си в далечна чужбина да мизерстват и спестяват и чакаме помощ от тях, за да оцелеем, които треперим да не се разболеем, защото нямаме пари за лекарства и болници, които пием мръсна вода и ядем отровни храни, които изпращаме децата ни училище, където могат да ги пребият, изнасилят и отровят с наркотици, които през ден научаваме какво е измислила държавата, за да ни вземе и последните стотинки, които сме затънали в мръсотия и нищета.
Ние не носим омраза в душите си. И затова ви пожелаваме, г-н премиер, слезте от небесата и от правителствените хеликоптери и елате ни вижте. Елате ни вижте, ще изпием по едно вино, ще поговорим и ще се разделим с добро.
И може би ще разберете, че нищо друго няма смисъл, освен добруването на народа ни, че суетата е временна, властта богатството не струват нищо пред чистата съвест. И тогава ще се разделим по човешки, а нашите врати ще бъдат винаги отворени за добрите хора.
Наздраве, г-н премиер! Човек никога не може да бъде самотен, ако други хора мислят с добро за него.
