понеделник, 4 март 2024 г.

Старши изследователят в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев: Вероятно ще има отлагане с година на влизането ни в еврозоната

Снимка: БГНЕС

Петър Ганев е роден в Хасково, завършва УНСС. Започва като стажант в Института за пазарна икономика през 2007 г. Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски данъци, както и в редица печатни и електронни издания.

Интервю на Васил НАНЧЕВ за в. „Галерия“

– Г-н Ганев, как бихте охарактеризирали развитието на икономиката ни през изминаващата година?

– Икономиката се развиваше в доста напрегната политическа обстановка в страната. За пореден път започнахме годината без редовно правителство и приет от парламента бюджет. В известен смисъл, картите се подредиха чак в средата на 2023 г. и параметрите на бюджета бяха гласувани чак в края на юли.

В същото време, както и в цяла Европа, се наблюдаваше спад на инфлацията. На фона на другите страни от Европейския съюз тя остава сравнително висока – 5-6 на сто сега, но все пак има чувствително намаление от рекордните нива от 15 и повече процента, които имахме към края на миналата година. Отчетен бе и спад на икономическия растежа. В Европа дори се наблюдава зануляване, докато в България все пак е положителен, макар и малък – 1,5-2%. Ясна е обаче тенденцията на забавянето му. Все още не се знае кога ще започне обратният процес и нашата икономика да нараства по-бързо.

– Непрекъснато ни плашат с гръцкия сценарий и изпадане в дългова спирала. В същото време южните ни съседи имат доста по-висок стандарт на живот от нашия.

– Все още сме много далеч от подобен сценарий. В крайна сметка големите спорове са за принципния подход към фискалната политика. Дълги години бяхме ориентирани към балансиран бюджет. След пандемията и всички политически неразбории има промяна. Постепенно започна да се говори за дефицит от 3% и за средносрочната рамка на бюджета също е заложен такъв параметър, което при високия брутен вътрешен продукт от почти 200 млрд. лева означава 5-6 милиарда и повече недостиг в хазаната на година. Това от своя страна налага дефицитът да бъде покрит с теглене нов държавен дълг.

Засега нивото му е под контрол и имаме вторият най-нисък в рамките на ЕС. Далеч сме от дългова спирала, но при повече години с дефицит общят ни борч може да надвиши 30-те процента и за това трябва да бъдем внимателни с фискалната политика.

В Гърция са много по-богати не защото имат висок дефицит. По-добрият им стандарт на живот е резултат на по-висока конкуретоспособност на икономиката им от период на растеж и по-високо ниво на интеграция в европейските вериги на доставки. България, за разлика от всички успешни страни в Централна и Източна Европа или наши съседи, от 90-те години на практика започнахме от нулата и оттогава сме в период на растеж. Когато се сравняваме с държави, имали растеж повече от 50 години е нормално да сме изостанали от тях.

– Време ли е отново да се въведе единна ставка на ДДС за всички стоки и услуги?

– Да. Време е да се върнем на нормалната практика за 20% за всичко. Може дори ставката да се намали на 18%. Не мисля, че някой печели от по-ниското ДДС само за определени стоки и услуги и дискусиите дали да продължава практиката на диференцирани ставки. По този начин единствено увеличаваме политическа несигурност върху икономиката. Въвеждането на единната ставка обаче ще стане трудно. Дори за ресторантите, за които има широко обществено одобрение тя да стане отново 20%, това пак се отлага.

– Три години след пандемията продължават да се отпускат енергийни субсидии на бизнеса „на калпак“. Не трябва ли тази практика да се прекрати?

– През миналата година дебатът беше за това тези помощи да бъдат насочени към тези, които имат наистина нужда от тях – да не даваме на големи компании, трупащи свръхпечалби, сега дебатът е за отпадането им. Вече сме в период на нормализация на цените на енергията. Дори обаче да не се стабилизират, бизнесът ще трябва да се научи да работи при новите условия. Едно е да се помогне в криза, но не може да се помага вечно и винаги да се субсидира цената на тока. Време е държавата да се оттегли от подпомагане на сметките за ток на фирмите.

– Как ще коментирате сагата с рафинерията на „Лукойл“ в Бургас? Не трябва ли държавата най-после да поеме контрола над нея?

– Доста трудно ми е да кажа, защото се преплитат и геополитически и чисто енергийни теми. Очевидно е, че ще видим промяна, но това трябва да стане максимално прозрачно. Прекратяването на дерогацията е доста важно, защото от това зависят свръхпечалбата на тази компания и облагането й. Необходим е ясен модел как държавата да вземе тези приходи. Сложен въпросът, но е ясно отпадането на дерогацията догодина. Това ще се случи независимо дали ще е в началото, към средата или към края на 2024 г. Очевидно е, че ще има промяна и в собствеността на рафинерията.

– Има ли риск смяната на собствеността да доведе до дефицит и шоково поскъпване на горивата у нас?

– Би трябвало да няма риск, защото има алтернативни възможности за доставки. От гледна точка на компания, отпадането на дерогацията и коментарите около смяна на собствеността, могат да окажат ефект върху начина й на работа. При нормално функциониращ пазар и адекватна политика от страна държавата би трябвало да няма сътресения на пазара на горива.

– Според вас ще успеем ли да вземем допълнителните такси от транзита на руския газ, на които толкова много се надява финансовият министър?

– Те бяха извадени от бюджета. Спорно е и е много трудно събирането им. Дори и да ги начисляваме е въпрос дали някой ще ги плати. В край сметка има промяна в закона и тази такса трябва да се начислява. Всеки наложен данък, дори на хартия, но той остава дължим. При други времена, след края на войната в Украйна, тези суми може по някакъв начин да бъдат платени.

– Ще можем ли да изпълним критериите за влизане в еврозоната и от началото на 2025 г. вече да сме част от валутния съюз?

– Много трудно, но очевидно има политическо съгласие в страната за влизането ни в еврозоната. Другите критерии ще успеем да ги изпълним, включително и законодателните. Показателят за инфлацията си остава много проблемен. Не виждам как ще успеем да го изпълним през първите 4-5 месеца на 2024 г., защото докладът на ЕЦБ и Еврокомисията ще бъде публикуван през юни.

– На фона на геополитическата обстановка, можем ли да се надяваме на някакъв компромис от страна на ЕЦБ относно по-бързото ни приемане в еврозоната?

– Това би било възможно при по-различен методологически подход в оценката на критерия за инфлацията. Засега обаче нямаме точно такъв пример. За Хърватия компромисите за приемането й бяха направени за други показатели, в които има гъвкави елементи. Те имаха по-висок дълг от изискуемия, но се прие, че посоката му е към намаляване. За България всичко ще стане ясно през лятото.

– По-оптимистични ли трябва да са ни очакванията или обратното?

– В средносрочен план съм оптимист, че ще бъде приети в еврозоната. За 2025 г. не вярвам, че ще успеем именно заради инфлацията. Между другото това го пише и в последната оценка на рейтинговата агенция „Стандарт енд пуърс“ за България. Те подкрепят перспективата ни към положителна, тъй като виждат високата вероятност от приемането ни в еврозоната и отчитат, че това няма да стане през 2025 г., а по-скоро през 2026 г.

– Каква е прогнозата ви за икономиката ни догодина?

– Повечето прогнози са положителни. През следващите три години очаквам среден растеж от 3 на сто. За България Еврокомисията очаква през 2024 г. по-нисък икономически растеж спрямо 2023-та. Засега няма официална прогноза за рецесия. Спорът е дали растежът ни ще бъде 1,5% или 3 на сто, което ще е повече от тазгодишния.

– Какви мерки трябва да предприеме правителството за да стимулира растежа?

– Едната мярка е да има редовно правителство, защото това подкрепя стабилността. Изпадането пак в ситуация на политическа нестабилност, нови избори и служебни кабинети, няма как да помогне на растежа на икономиката, а ще го ограничи. Трябва да се увеличат публичните инвестиции в икономиката. Освен това не трябва да има непрекъснати кадрови промени на министри. Честите кадрови промени правят невъзможни дълбоките реформите в различните сектори на икономиката, които се чакат от години да бъдат направени.

– Бяхте в ръководството на футболен клуб „Левски“. Какво е мнението ви за финансовото му състояние, ще избегне ли фалита?

– Споровете и разделението по темата станаха много дълбоки. Бъдещето не е просто въпрос само на финанси, а на модел на управление. Мисля, че пътят е той да бъде сменен по примера на клубовете в Западна Европа. В крайна сметка трябва да има прозрачност и яснота около финансите. В известна степен състоянието на футболните клубове в България отразяват положението на цялата ни икономика.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html