понеделник, 4 март 2024 г.

Повишаването на корпоративния данък е рискована мярка

Снимка: PP-ITN.BG

Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“

Плановете на правителството за качване на корпоративния данък до 15%, като се оправдава с решение на Брюксел, за България ще е рискована мярка. Мисля, че реинвестиции на печалби в дълготрайни активи от страна на предприемачите, които носят добавена стойност не бива да се облагат с данъци. Лично аз не бих прибрала всички дивидентите на държавните дружества, тъй като им се нарушава степента на задлъжнялост.

Преди около месец младите колеги от Института за пазарна икономика (ИПИ) лансираха идеята си за рязко намаляване на плащаните социални осигуровки от бизнеса и наетите. Радвам се, че и те са на мнение, че не е необходимо да въвеждаме веднага 15% данъчна ставка за корпоративното облагане на големи компании. Това може да се отложи във времето. Стига сме се оправдавали с Европа. За 10 % осигурителна тежест мярката може да се организира при условие, че работодателите постигат по-висока производителност и са инвестирали в по-модерно професионално развитие, за което в дадения момент няма реални условия в България. Съгласна съм че разходите в държавата могат да са по-ниски поне с 2,5 %, тъй като не е направена никаква реформа в администрацията, а щата й се раздува ненужно и неефективно. Приходите при всички положения ще са по-ниски поне с 1%. По този начин и бюджетният дефицит ще спадне. Да не забравяме, че социалните разходи трябва да бъдат целево насочвани – за това говоря от 2 години. Така ще има ефект за хората, които най-много имат нужда да получат помощта на държавата.

В идеите на експертите от ИПИ обаче има нещо, което е малко утопично. Не бива да забравяме, че България не се намира на друга галактика и е подложена на силно влияние от външни фактори. Техните идеи са логични според науката, но за да се реализират те за рязко намаляване на социалните вноски е нужно да могат да се предлагат у нас стоки и услуги с много висока добавена стойност, която да донесе допълнителни приходи и на бизнеса и оттам и в хазната на държавата и на работещите в реалната икономика. Това може да се постигне с достатъчно инвестиции. Привличането им обаче не става за ден-два. Процесът е много продължителен и труден. Освен това трябва да има ред и върховенство на закона, гарантиращи събирането на приходите в бюджета. Време е да се намалят до минимум възможностите за укриване на данъци. Не на последно място е необходима и данъчна система с относително висока стабилност от поне няколко години, за да може инвеститорите, идвайки у нас и да започнат да развиват бързо бизнеса си. За съжаление в нашата страна все още не сме осигурили нито една от тези предпоставки.

Момчетата от ИПИ забравят, че реформите, стимуиращи подема на икономиката не могат да се направят само от специалистите. Ние можем да говорим и да даваме мнение, но промяната на нормативната уредба е задължение и във възможностите на властимащите. От години обаче никой не ни чува. Засега т. нар. сглобка макар и поне външно много да скърца, ще продължи още дълго да държи властта, защото основната й цел е келепирът.

Логично е от ИПИ да предлагат и намаляване на нефективните разходи на хазната. Причината е, че те се раздават „на калпак“ за бизнеса и държавата плаща на фирмите цената на тока над 200 лв. за мегават част, а за битовите потребители няма почти нищо. Тези субсидии към бизнеса са именно такъв неефективен разход на държавния бюджет. Цели 3 години след пандемията все още не е прецизиран механизмът на енергийното подпомагане, няма изработени точни критерии. Това е необходимо и по друга причина – броят на бедните непрекъснато се увеличава и хазната няма да е в състояние да раздава помощи по равно за всички, а не само на наистина нуждаещите се.

От старите хора на практиката парите за старост стигат само на около 36 000 души, които вземат тавана на пенсията. На останалите получаваните суми не покриват дори 50% от официално изчислената издръжка на живота, която вече е над 1500 лв.

За догодина в хазната са предвидени средства за покачване на заплатите в публичния сектор и на пенсиите по швейцарското правило с 11%. Въпросът е обаче от къде ще се вземат парите, след като икономиката ни не е в цветущо състояние и износът и вносът през цялата 2023 г. намаляват драстично, а оттам и приходите в хазната.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html