събота, 24 февруари 2024 г.

Лъчезар Таков: Поръчителят на убийството на Петров е свързан с България


Интервю на Зара Динева за вестник „Галерия“, публикувано на 06.09.2023 г.

Поръчителят на убийството на Петров е свързан с България, това казва в интервю в за брой 36 на в. „Галерия“, адвокат Лъчезар Таков, който лично е познавал жертвата. Според него разследващите трябва да търсят човек, който има конфликт с Алексей.

По думите на юриста убитият не е засегнал нечий интерес, за да го сполети такъв ужасен край. В интервюто Таков разказва много интересни неща от съвместната си работа с Алексей Петров, който загина от ръката на наемен убиец на 16 август по време на разходка на Витоша.

За службата при баретите, адвокатът казва, че Алексей е имал изключителен авторитет и уважение сред действащите колеги и сред ръководния състав на поделенията.

Не мисля, че е искал някакъв пост на всяка цена. За съжаление, той просто не получи признание от държавата за всичко, което е направил за нея“, казва адвокатът в интервюто.

Адвокат Лъчезар Таков е бивша барета в Специалния отряд за борба с тероризма – СОБТ. Известен е и като „адвокатът на баретите“. Член е на Управителния съвет на Съюза на бившите барети. Служил заедно с Алексей Петров в службите на МВР. Развивал е съвместен бизнес с него и го познава лично от години. „Галерия“ се свърза с него по повод покушението срещу известния бизнесмен, общественик и преподавател. 

– Г-н Таков, описват Алексей Петров като най-добрата барета в България, а вие сте служил с него. Сещате ли се за конкретна история?

Да, това твърдение отговаря на истината. Действително Алексей беше един от лидерите на действащите барети. Говоря за времето, когато аз постъпих като служител на поделението в началото на деветдесета година. Всъщност, аз го познавам една година преди това от акция на баретите във Виетнамските общежития. Бях дежурен следовател в столичната служба, имаше стълкновение между полицейските сили и виетнамски граждани. Сред тях имаше и убити и аз трябваше да вляза и да направя оглед на труповете, а виетнамските граждани се бяха барикадирали и не пускаха никой да влезе там. По този повод тогавашният министър Данов се разпореди и поделението беше вдигнато, като дойде един отряд на СОБТ, на който ръководител беше Алексей Петров. По този повод служебно се запознахме и видях как действаха, защото в момента, в който баретите щурмуваха барикадата, няколко от „труповете“ станаха и избягаха. Оказа се, че само двама са убити. Имаше дело по този повод. Така се запознах с Петров. Малко след това станах първият юрисконсулт на офицерска длъжност, но тук държа да подчертая, че никога не съм бил началникна Алексей, както се писа в някои вестници. Аз си бях самостоятелна бойна единица, а когато го заварих, той беше шеф на единия от отрядите, тогава бяха четири отряда. Още тогава Алексей имаше изключителен авторитет и уважение сред действащите колеги и сред ръководния състав на поделенията.

Какво ви направи впечатление у него?

 – Правеше ми впечатление, че от най-обикновените командоси чак до старшите офицери, всички се допитват до него и се отнасят с уважение – беше безспорен лидер, който увличаше другите. Бил съм на няколко акции на поделението, които той водеше. При тях нямаше наранявания на гражданите или пък загуби сред бойците, което беше най-важното и за мен. Напуснахме поделението в един и същи ден и отидохме заедно на работа в частния бизнес при един и същи човек. В тези години от началото на деветдесетте до един период бяхме изключително близки, помагахме си, даже заедно имахме бизнес начинание, ходили сме в чужбина по работа. Постепенно аз си поех своя път, а той започна с многото бизнеси. 

Мога да кажа, че както беше така целеустремен да изпълнява безупречно задачите си като антитерорист, такъв беше и като бизнесмен – с упоритост постигаше целите си. Освен това запази уважението не само на действащите барети, но и на всички, които напуснаха отряда. 

– Заедно с Петров работехте в Съюза на бившите барети?

– По негова инициатива беше създаден Съюзът на бившите барети. Целта бе структурата да приема напусналите по една или друга причина служители на поделението, защото държавата от момента на напускането им преставаше да се интересува от тях. Те като изградени специалисти с  определени умения, лесно можеше да преминат към подземния свят. Идеята на това сдружение беше именно да осъществи плавния преход от служители на МВР в цивилния живот. Алексей създаде доста структури, включително увличайки и всичките вече напуснали поделението в новата структура и пак продължи да е лидер. Мисля, че той  няма неуспешно търговско начинание.

Като човек и като приятел безкрайно го уважавах, намирам го за верен приятел и добър другар, винаги готов да помогне. И е помагал много не само на самите служители, напуснали поделението, но и на техните семейства. Ще дам пример с Жоро Индианеца, който загина при престрелка в поделението. Неговите родители и семейството му дълги години работеха във фирмата на Алексей и не само те, а много, много други хора.  Мога да кажа само добри неща за този човек и много лошо впечатление ми направи, че напоследък се изказаха всякакви „специалисти“, криминални експерти, психолози и куп други лица, които дори не са го познавали за секунди, а даваха мнения, като някои от тях дори се изразиха с много лоши епитети за него и че е „мутра“ и т.н. Те го представиха като всичко това, което Алексей не беше, което е жалко. Поне трябваше да има уважение към трагичната смърт на този човек. Иначе, като всеки и той е имал недостатъци, но комплексно предимствата му, преимуществата му, като личност и като приятел бяха далеч, далеч надхвърлящи отрицателните черти, които всеки от нас има.

Алексей Петров в СОБТ ли се запали по каратето? Какъв беше като спортист? 

– Той се беше запалил по каратето още като служител в поделението и аз го заварих там вече като оформен каратист. Бяха създали контакти на международно ниво. Имаше един гръцки треньор Бил Захополус, който беше осъществил връзка с няколко наши клуба по карате, заедно с друг доверен приятел Спас Спасов, бивш служител на МВР, който, за съжаление, вече е покойник. Интересът на Алексей се премести от национално на международно ниво. Все пак с течение на годините той продължи да бъде близо до този спорт, като премина през етапите от треньор до президент на Българската национална федерация по карате. Каратето винаги е било в неговата кръв. Покрай него се бяха увлекли доста от служителите, тъй като този спорт помагаше и за тяхната дейност като командоси. Мисля, че отборът на поделението беше сред първенците в системата на МВР, но не само в нея, а и извън. Неговата любов към спорта и специално към каратето, датира от преди 1989 г.

Как мислите, кой може да стои зад убийството му? 

– Все си мисля, че между трите посегателства срещу живота му има някаква връзка. Трябва да се търси човек, който има огромен потенциал и ресурс, ако щете финансов, дори бих казал властови, за да извърши така внимателно подготвени атентати. И за съжаление успешно убийство, в третия си опит. Склонен съм да вярвам, че има някакъв конфликт, който е останал назад във времето, защото на практика от 2010 година, откакто се стовари и това дело срещу Алексей, той се опитваше по всякакъв начин да изчисти имиджа си. Така, че конфликтът е от преди 2010 г. Аз даже бих казал, че самото дело „Октопод“ също беше един атентат срещу него, защото както се оказа от съдебното решение, всичките обвинения, с които тогава се тупаха управляващите от ГЕРБ, се оказаха необосновани и съдът го оправда! Аз съм участвал тогава като свидетел и имам поглед над някои неща. Знам, че обвиненията срещу него се крепяха на свидетели, които имаха личен конфликт с него. Нямаше никакви материални и физически доказателства срещу него и зад всичко стоеше фигурата на някой от политиците на ГЕРБ. Дори и това, че Алексей не остави въпроса с изчистването на своя имидж и не спря този процес в годините, също е основание да се търси конфликт между него и някои от тези лица, които му направиха този проблем с правосъдието. Аз съм убеден, че лицето, което стои в дъното на покушението, е свързано с България и има конфликт с Петров. Обаче не мога да кажа какъв, тъй като не съм разследващ орган и в последните години не бях близо до живота на Алексей. Мисля, че разследващите трябва да положат много усилия, те имат възможности, да се заровят дълбоко в нещата и вероятно поръчителят ще излезе.

– Когато се видяхте последния път, какво ви каза? Беше ли с охрана? Страхуваше ли се от някого?

– Видяхме се може би месец, месец и половина преди неговата смърт. Иначе се чувахме, тъй като той ми помогна за нещо. Познавам охраната му, тъй като всеки в днешно време има нужда от адвокати и някои от тях са се допитвали по служебен повод до кантората ми по различни въпроси. Действително Алексей ходеше с охрана. Предвид факта, че той е бил без нея в съдбовния момент, ми говори, че в последните години малко или повече той леко е позанемарил функциите на охранителите и е притъпил инстинкта си за самосъхранение. Всички знаем, че той има научна степен точно в областта на  сигурността и киберсигурността. Беше достатъчно грамотен и  взимаше мерки за собствената си безопасност с оглед на двата несполучливи атентата до тази година срещу него. При тези походи в планината невинаги се е движел с охрана, което означава, че неговата бдителност е била приспана по някакъв начин. Дали сам го е направил това или се е успокоил, че България вече е станала чиста държава – нямам представа.

Самият Петров е коментирал преди години, че ако си „поръчан“, охраната не може да те спаси…

– По принцип защитата срещу куршуми е много трудна, но винаги е предимство пред някаква конкретна заплаха човек да има охрана и да разполага с нея. Проблемът е, че лошите хора чакат точно този момент, когато времето минава, а степента на непосредствена опасност, която е била в предишните години, постепенно намалява. В такъв момент човек се успокоява и си казва, че вече няма от какво да се притеснява, нещата са минали и забравени. Но явно не всички неща се забравят! Аз си мисля, че поне в годините, когато бяхме по-близко един до друг, нямам спомен Алексей да е засегнал в такава степен нечий интерес, че да получи такъв ужасен край, защото това е умишлено убийство по особено мъчителен начин, заедно с всичките утежняващи обстоятелства. Очевидно е, че има организация в неговото покушение, която по принцип не е по силите на сам човек. Очевидно е, че е наблюдаван, че е проследяван неговият маршрут и се е знаело, че в определен участък от него той се движи без охрана и е лесна жертва. За съжаление, лошо е да го кажа, но той също има някакъв принос в улесняването на тези хора, които посегнаха на живота му. Но пак повтарям, при Алексей положителните постъпки бяха далеч, далеч повече от някоя грешка в растежа, която би могла да е била при него. 

Какво не знаят хората за Алексей Петров?

– Той беше човек, който си признаваше грешките. Имаше няколко случая. Имахме едно бизнес начинание, при което аз го предупредих да не слага на ръководна позиция един човек, защото не ми харесваше. Казах му, че имам възражения той да бъде управител на фирмата, но той все пак зае позицията и в крайна сметка се оказа, че този човек заграби фирмата. Тогава му казах сега вземи и се оправи с „приятеля“ си, аз те предупредих и не искам да се занимавам. Алексей каза да, прав си и си пое всички негативи. В крайна сметка той успя след дълги процеси да го изгони от фирмата и да си я върне обратно. Човек, който умее да си признава грешките, значи умее да се учи от тях.

Алексей беше такъв, познавам го и знам, че той беше опрощаващ човек и ако си го нагрубил или засегнал по някакъв начин и отидеш при него и му кажеш: „Алексей, извинявай, сгреших!“ всичко е забравено на секундата. 

Ще го помня като един изключително верен приятел, готов на всекиго да помогне, да не говорим на социално слабите и на бедните. Той беше изключително голям патриот, каквото и да говорят за него. Алексей милееше за родината си и е направил много, много, дори бих казал безброй добри дела за България, много повече, отколкото всички тези, които се изказаха след неговата смърт с не дотам добри думи спрямо него.

Какво като мечти, идеи и визия не успя да сбъдне Алексей Петров?

– Не успя да направи страната ни по-спокойна, той имаше голям ищах, намерение и желание да се пребори с корупцията по високите етажи на властта. Това той не успя да го направи. Никога не съм бил толкова навътре в политиката, като разбиране, както той беше, но по скоро не знам дали е имал такива мечти. При всички случаи смятам, че той би бил изключително доволен, ако държавата го беше оценила с предложение да се върне и да е полезен по някакъв начин в системите, структурите на МВР, например като съветник в някоя област. Може би това би могло да е негова мечта, която с това убийство той не успя да осъществи. Не мисля, че е искал някакъв пост на всяка цена. За съжаление, той просто не получи признание от държавата за всичко, което е направил за нея.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html