Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Когато израелската армия обсади Газа и започна унищожителната атака срещу „Хамас“, в световното обществено мнение започна един обрат, който си позволих да прогнозирам – след гнева срещу жестоката терористична акция на екстремистката палестинска организация последва тревогата и грижата за съдбата на цивилните граждани на Газа, а в някои водещи западни страни се стигна до мощни протестни демонстрации срещу жестокостта на израелската армия.
За нас , като новопосветени в сложната ценностна система на евроатлантизма, е малко неясно защо тези западняци играят играта на Путин и защо и техните управници играят по тази музика?Представете си – 300 000 протестират в Лондон в подкрепа на палестинците.Мощни демонстрации и в САЩ. Първо, ние не отчитаме, че във Великобритания като бивша колониална държава живеят много мюсюлмани. Има ги в цяла Западна Европа, а и в САЩ. Второ, и то е по-важно – състраданието към страдащите е основна морална ценност в тези страни. Това състрадание е изчистено от идеология и религиозна принадлежност. Е, има и нови левичари, и поостарели антивоенни активисти от времето на Студената война.
И още един урок за нашите майстори на изборни машинации. Това са истински демократични държави и там основното оръжие за спечелването на изборите е спечелването на общественото мнение. Там политиците не могат да си позволят да пренебрегнат обществените настроения, ако искат да управляват.
И докато нашето внимание е съсредоточено главно в новините на деня от Газа, не се замисляме какво ще стане утре, когато военната акция свърши. Дотук са убити 13 хиляди палестинци, от които 4500 деца. Това започва да прилича на геноцид.
Какво ще стане с Газа, кой ще я управлява? Натеняху се заканваше, че за 50 години Газа трябва да бъде забравена. Какво ще стане с палестинците в Западния бряг? Ще има ли преговори за палестинска държава или всички шансове изгоряха в пламъците на Газа?
За чест на американската външна политика, реакцията на САЩ за събитията в Газа бе много бърза, ефективна и целенасочена. След като подкрепиха Израел в намеренията му да ликвидира военната и административна структура на „Хамас“ и след като разположиха два самолетоносача, които да възпрат всеки опит за чужда намеса, американският държавен секретар Антъни Блинкен успя да увери палестинците в Рамала, че САЩ подкрепя справедливата им кауза за създаване на собствена държава. Първи сигнал, крайно необходим в момента! След като успяха да наложат и хуманните паузи в обсадата, държавният секретар по време на обиколката си в региона съобщи категорично вижданията на Вашингтон за бъдещето на Газа.
Израел не трябва да окупира отново Газа. Газа ще остане дом на палестинците. Газа и Западният бряг трябва да имат единно палестинско управление. А последното означава, че единната палестинска автономия ще бъде под властта на умереното ръководство в Рамала, оглавявано от президента Махмуд Абас. Нетаняху със заекване започна да повтаря идеите на Блинкен. Самият Махмуд Абас е изправен под натиск от своите да се намеси военно на страната на „Хамас“ срещу Израел. Извършен бе опит за атентат срещу него, поставиха му ултиматум, започнаха бунтове във военните части на „Ал Фатах“. Такава е съдбата на палестинския лидер, не само сега. Такива моменти изживя навремето и Ясер Арафат, когато трябваше да се обляга на общественото мнение и да се справя с екстремистите в собствените си редици.
Има ли смисъл да се обединяват двете части на палестинската Автономия, ако не за да започнат някакви преговори за решаване на проблема. Това изглежда твърде далечно, за да се бърза. Но не е. САЩ предпочитат да излязат с плюс преди изборите за президент. За палестинците всяко време е за предпочитане пред замразяването на процеса за цяло десетилетие. За Израел вероятно има друг сценарий. Очаквам Нетаняху да не се задържи дълго на поста си и на власт да дойде силна личност с умерени възгледи.
Но ако ще се водят преговори, това не може да стане без международни гаранти, които ще пазят интересите и на двете преговарящи страни. Регионалните участници също са известни, те достатъчно са се ангажирали със своите позиции.
Остават големите сили. Възможните са три – САЩ, Китай и Русия. За САЩ съмнения няма, те са замесени достатъчно. Русия има силно влияние в региона, достатъчно е присъствието й в Сирия, но е ангажирана с войната в Украйна. Китай без Русия – не е достатъчно. Как минусите на това уравнение могат да бъдат превърнати в плюс?
Тази дни Иван Кръъстев публикува във „Файненшъл таймс“ статия, в която констатира, че всички погледи са вперени в Близкия изток, но Украйна остава на втори план. Известният политолог е напълно прав. Русия спечели от това отместване на вниманието. Украйна губи. Спада и интересът на Запада към усилията на Киев. Такава обстановка е благоприятна за един бърз мир, защото всички са уморени от тази война. Ако запази завоюваните територии, за Русия това е приемливо. А за Украйна?
На първо място трябва да се изяснят позициите на Пекин, ще се наемат ли да повлияят на Русия ?
И ето че китайският лидер Си Цзинпин се отправи към Сан Франциско, за да участва в Срещата на върха на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, като преди това се срещна с американския президент Джо Байдън.
Какви ли не теми за обсъждане между двамата лидери бяха посочени от наблюдателите – като се започне от едни панди, които Син обещал на американските зоопаркове до подобряване на икономическото сътрудничество. И понеже Байдън не може да не направи някой гаф, той обобщи накрая, че Си Цзипин си оставал диктатор.
Но една е темата – най-актуална, тревожна, изпълнена с възможности, оказваща влияние на всички останали аспекти на отношенията Китай -САЩ.
Остава сега да чакаме какво е влиянието на Пекин върху решенията на Москва, би ли приел Путин участие в решаването на близкоизточния проблем при условие, че приеме, както и едно бързо приключване на войната срещу Украйна и при какви условия.
