Снимка: БГНЕС
10-12 хил. искания годишно се подават за достъп до обществена информация. Това каза адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ), цитиран от БТА.
Процентът, в който институциите отговарят на заявленията за достъп до обществена информация, е много висок според официална статистика на МС, каза Кашъмов. Въпросът е, че все още има откази, каквито не би трябвало да има, поради което все още общественият интерес не е напълно защитен, коментира адвокатът. Той даде пример с отказ на „Булгаргаз“ да даде информация, свързана с преговорите и условията за газови доставки, както и откази от прокуратурата, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Столична община.
По думите му има какво още да се желае, но има и постъпателно развитие. Институциите се приучават да дават достъп до информация, публикуват повече документи в интернет страниците си, така че това е един смесен процес, в който от една страна има продължаващи проблеми, особено в някои сектори, а от друга страна има един общ напредък на институциите, обясни Кашъмов.
Като процент от населението на страната – 10-12 000 заявления годишно не е голяма цифра, но тези, които подават заявления, са много важни – това са критичните граждани, журналисти, представители на бизнеса и неправителствени организации, коментира адвокатът. Наши съпоставки с други страни показват, че тази цифра е сравнима с тези в другите демократични държави, добави той.
Според него е много важно каква информация се иска и каква информация се дава. В Германия гражданите не подават много заявления за достъп до информация, но медиите и журналистите получават редовно и пълна информация, благодарение на което успяват да информират обществото, обясни Кашъмов.
Статистиката показва едно реално ниво на демокрация, важното е да намаляват отказите, които са неоснователни, и да бъде забързан процесът на подаване на информация. Нашето проучване и данните на Министерския съвет показват, че има подобрение в редица аспекти в подаването на информация, коментира директорът на ПДИ и допълни, че трябва да има упоритост от страна на хората, които търсят информация.
Според Закона за защита на класифицираната информация максималният определен срок е 30 години. Има държави, в които съществува т. нар. автоматично декласифициране на информация, което означава, че щом изтече срокът информацията става достъпна. По нашия закон трябва изрично някой да я декласифицира, обясни Кашъмов. Адвокатът посочи, че в други държави има публични регистри, където може да бъде видяно кога изтича срокът на класифицираната информация. В България това не е възможно и има документи, на които не знаем кога им изтича срокът и дали някой ги е декласифицирал, каза той. По думите му има случаи, в които класифицираната информация се използва като основание за отказ да бъде предоставена информация. Според него подобни опити са били повече преди години, но напоследък намаляват.
