събота, 24 февруари 2024 г.

Георги Ривов: Алексей не беше притеснен, беше боец на най-високо ниво

Иво Недков за в. „Галерия“

Инж. Георги Петков Ривов е роден на 18 юли 1971 г. в Хасково. Има бизнеси в областта на информационните и комуникационните технологии. Дълги години е генерален секретар на Българската национална федерация по карате, съдия в този спорт. Женен, има три деца.

 

  • Г-н Ривов, как и кога се запознахте с Алексей Петров?
    • Познаваме се от началото на 1991 г., като стана доста случайно. Дойдох студент в София, вече се интересувах от бойни спортове. Обиколих 20-30 зали, но нищо не ми допадна. С моята сегашна съпруга още бяхме приятели – тя живееше на квартира в „Овча купел“, а аз в Студентски град. Най-удобно ни беше да се срещаме на басейн „Спартак“. Тя е тренирала карате отпреди мен. И така открих клуб „Атлас“. Треньор там беше Алексей, още се и състезаваше.
  • Що за спортист беше той?
  • Във въпросните години той винаги ставаше шампион на България в своята категория. Алексей имаше респект към съперниците, но побеждаваше. Винаги участваше в националните отбори.  Беше на най-високо ниво като каратист,а и вероятно и като боец, тъй като в същото време работата му беше свързана с различни бойни техники. В онези години вече поделението му беше известно като отряд на баретите.
  • Сприятелихте ли се, поддържахте ли контакти през годините?
    • Приятел е философско понятие, но чисто професионално поддържахме контакти десетилетия наред. Той беше близо 20 години президент на федерацията по карате, преди това вице, старши треньор. Аз пък от над 15 г. съм член на Управителния съвет, повечето от тях  и генерален секретар. Особено в годините, в които той обичаше да казва, че един бивш вътрешен министър му е взел карта за екскурзионно летуване, контактите му с федерацията ставаха главно чрез мен. Впоследствие се отказах от поста на генерален секретар, тъй като е доста ангажиращо, но останах в съдийството и член на УС. 
  • Кога се чухте последно?
  • На 12 август, четири дни преди да бъде убит. Поводът беше Световното първенство за жени и мъже след два месеца. На предишното Ивет Горанова стана трета, а Васил Ривов – седми. Това беше най-успешното ни първенство, като идеята ни с Алексей беше да качим едно ниво нагоре. Каратето зависи от съдиите и той се интересуваше как да подходим от тази гледна точка, защото съм доста навътре в темата.  Говорихме си и за треньорите, и за проекта му „Зона Олимпия“ с който се кандидатира на последното общо събрание. Идеята беше аз да го оглавя заедно с олимпийската шампионка Ивет Горанова. Да привличаме други олимпийски шампиони, техните треньори, за да направим инкубатор на таланти. И да участваме с тях на младежките олимпийски игри и на европейските олимпийски. Спортът ни остана в тези програми. Също негова беше идеята за събирането на трите олимпийски шампионки у нас през пролетта, за да направят демонстрационна тренировка. Целта беше да се провокира среща с Томас Бах, шефът на МОК, за да чуе гледната точка на спортистите. Алексей искаше да постигаме успехи въпреки състоянието на спорта в България генерално.
  • Звучеше ли притеснен  в този разговор?
  • Не само че не беше притеснен, но и беше спокоен. Във въпросния последен разговор освен за спорт говорихме и за  новата магистърска програма, която той създаде в Пловдивския университет. Искаше да поема част от предметите.
  • А по принцип говореше ли за заплахи към него, нормално е човек да има едно наум, когато е преживял два атентата?
    • Не! При последните ми срещи на живо с него не съм видял притеснение. Дори трудно се забелязваше и охрана около него. Все пак съм в тази област и виждам тези неща. На моменти се учудвах, че няма охрана, тъй като преди разполагаше с такава. Изглеждаше твърде спокоен.
  • Имате ли предположения за посоката, в която да търсим поръчителя?
  • От научна гледна точка подобни убийства са заради власт, пари, жени или отмъщение. Не изключвам поне три от тях. Не е тайна, че беше активен във властта напоследък. Алексей беше и силен бизнесмен, това също е мотив. Не изключвам и отмъщение, като причината е заровена някъде в миналото
  • С какво ще го запомните? Какво не знаеха и не разбраха хората за него?
  • Алексей имаше ясни цели и ги преследваше до край. Обикновено ги постигаше. В житейски план обичаше да говори за екипност. Той беше доста по-напред в академично отношение в тази област, но все пак и аз съм я работил, та си позволявах понякога спорове кое е по-важното, за да бъде направен екип. Това беше едното му верую.  Второто му беше, че хората трябва да са проактивни.
  • Последно, какво губи спортът и в частност олимпийското карате?
    • Тепърва ще става ясно точно какво! Той много е помагал и на състезатели, и на треньори, но без да го прави публично. И за това ще се разказва тепърва. В каратето федерацията ще претърпи сериозни трусове. Това е сигурно! Силата, която той притежаваше, може да бъде заменена само с много работа, и то екипна. Но дали ще се случи, предстои да видим.
  • Освен работа са нужни и средства, защото каквото и да си говорим в днешно време спортът е пари. Дано се намери друг известен човек, който ви подаде ръка? 
  • Да, това е вярно. За хубаво или лошо, в бойните спортове са израснали куп известни лица от политиката, бизнеса, академичните среди. Бойко Борисов, Кирил Петков, Слави Трифонов и част от депутатите са минали през карате, айкидо, таекуондо, кикбокс и т.н.  Културата и спортът са нашата национална визитка. И това е част от нашата национална сигурност. Алексей го разбираше от научна гледна точка.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html