събота, 20 април 2024 г.

Парите за по-високи заплати – от съкращения на чиновниците

Снимка: БГНЕС

Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“

 Пари за исканите повишения на заплатите в бюджетната сфера могат да се намерят чрез ефективно орязване на текущите разходи в администрацията и малко се съкрати броят на работещите в нея. Да се пипат социалните разходи в бюджета е контрапродуктивно и не е полезно за развитието на държавата. Освен това не бива да се пипат текущите разходи на основните министерства като здравното, на образованието и социалното. Там ситуацията от години са много трудна и сложна. Подобни мерки обаче не могат да се на правят толкова бързо. Явно подобни по-дълбоки реформи ще трябва бъдат предвидени в бюджета за догодина.

Отделен е въпросът защо на малка България са й нужни толкова много министерства. Време е да се намали броят им. Например у нас има няколко министерства занимаващи се с дигитализацията и те може да се слеят в едно.

Другият източник за повишаване на заплатите в бюджетната сфера, където има много „работещи бедни“ може да е от предвидените капиталовите разходи, които за 2023 г. няма да могат да бъдат усвоени изцяло. Подобна стъпка обаче няма да помогне изобщо за развитието на държавата. Технологиите у нас в повечето индустрии са на нивото на средата на миналия век. От години България се нуждае от спешна модернизация. Това не може да реализира лесно и причината е липсата на чужди инвеститори, които са уплашени от корупцията, липсата на върховенство на закона и на политическата нестабилност. Всеки инвеститор иска стабилност и предвидимост.

У нас от години има традиция често да се променят всякакви закони. Да вземем за пример сега Закона за бюджета за 2023 г. В неговите преходни и заключителни разпоредби са записани промени на 28 основни закони.

Вместо да се правят подобни многобройни промени е време ДДС отново да се изравни за всички стоки и услуги. Не мога да разбера защо само косвеният данък за природния газ беше върнат на основното ниво от 20%, а за брашното и хляба – не. Стана повече от ясно, че зануляването на ДДС за тези храни изобщо не доведе до поевтиняването им, а те продължиха да си поскъпват.

Трябва да се помисли за кардинални промени в приходните закони. Не може при днешното състояние на хазната да има плосък данък печалба от 10%. Вместо да се обикалят фирмите и да им се търси свръхпечалба е добре да се приложи скала, при която с ръста на печалбата да расте и данъкът. Така се процедира във всички напреднали държави.

Време е да се махне и таванът на максималния осигурителен доход, което ще даде възможност повече пари да влязат и в пенсионната и в здравната система на страната. Няма сериозна причина да се ограничават осигурителните плащания. Това е абсурдно. По този начин се обричат на ниски пенсии хората получаващи високи доходи. Важното е не да се пипа процентът на осигурителните вноски, а да се махне таванът на доходите, върху който те се удържат. От по-високите заплати ще се осигуряват повече пари в осигурителната система. Това от своя страна ще даде възможност да се качат обезщетенията за безработица и детските надбавки, например.

Всички подобни промени обаче трябва да минат през основно разглеждане на цялата данъчна система. Не може да се работи парче като единия данък го променяме, пък другия – го оставяме и така нищо не се прави. Цялата схема основана на минимален и максимален осигурителен доход трябва да се преосмисли.

За наш късмет, въпреки кризата, засега икономиката ни се държи много по-добре, отколкото в някои развити страни. Великобритания, Германия, Италия, Франция и на практика цялата еврозона са в рецесия. Там отрицателно влияние оказва и непрекъснатото вдигане на основната лихва от Европейската централна банка, като целта е ограничаване на инфлацията, но е време да разберат, че по този начин не се помага на икономиката. България обаче има ръст на БВП. Не е 1,8%, но макар и малък, но го има. Приходите за месец в индустрията ни са много добри, някъде към 314 млн. лв. В случая предимството ни е от развитата военна промишленост и все можем да ползваме въглищните централи. Освен това произвеждаме и много компоненти, които се доставят на големите западни производители на автомобили например. За съжаление обаче с енергетиката нещата не са толкова стабилни. След няколко години ще трябва да се направи нещо с големите ни тецове, за да се включим в мерките срещу климатичните промени.

Нивото ни на конкурентоспособност си остава ниско и за това не трябва да пилеем парите, предвидени за инвестиции. Как да стане обаче това без добре работещо правителство. Миналата седмица кабинетът направи отчет за първия месец от работата му. За какво се хвалят обаче, като те нямат управленска програма.

Обикновено тя се прави преди изборите и след това се пригажда към ситуацията. Засега никой в страната не знае какво възнамерява да прави премиерът акад. Денков с неговия екип. Да не забравяме, че бюджет се прави на базата политики и на реформи, които да са записани именно в една управленска програма. Лошото е, че този екип ще пише и бюджета за догодина и вече направи 3-годишната бюджетна прогноза. Да не забравяме, че в последните доста години много малко реформи са били направени в България и за това сме и на дъното на ЕС.

Освен това все още липсва голям напредък по съдебната реформа, която е едно от главните условия за да получим парите по Плана за възстановяване. Засега няма промени във ВСС. Отлага се и изборът на нов главен прокурор и дефакто буксуват промените в съдебната система, за които сме поели ангажимент пред Брюксел да ги направим. Не успеем ли, има голям риск да не получим нов транш, защото предишния го изхарчихме не за инвестиции, а за субсидии „на калпак“ основно за бизнеса. Не се ли справим с реформите в срок, то тези 13 млрд. лева от ЕС може и да не ги видим въобще. Хората искат да ни дадат тези средства, да ни помогнат да се отлепим от дъното, но у нас управляващите не бързат много.

Неспособността или нежеланието на българските политици да правят реформи носи опасност за развитието на България и оставя лошо наследство на бъдещите поколения. Вече над 30 години у нас нищо не е направено като хората. Единственият ни успех е влизането в Европейския съюз. Основни сфери като здравеопазване и образование продължават да са в плачевно състояние.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html