четвъртък, 11 април 2024 г.

Черната кампания срещу българското море

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“

 България има много кусури, спор да няма. Но един от основните ни проблеми, според мен, е хроничният ни нихилизъм. Негативни сме, това е положението. Имаме склонността да мрънкаме, да не харесваме нищо, все да искаме още нещо друго. Мнозина от нас сме от тази категория хора, които като идат някъде и веднага искат да са другаде. Това се дължи на множество фактори, но без значение дали идва от това, че сме стар и съответно уморен народ, или от това, че сме хронично недоверчиви един към друг, фактите са каквито са – ние сме негативно настроени. И особено негативно настроени сме към себе си и своето си.

Общо взето не харесваме своето и не оценяваме какво имаме. Разбира се, това обобщение е неточно, както всяко обобщение. Не всички са такива. Но това не прави фактите по-малко факти – мнозинството от нас сме негативно настроени хора, които не харесват нищо около себе си. Един от най-емблематичните примери е Българското Черноморие. Ние не осъзнаваме какво богатство е морето. Въобще, тази земя е целуната от Бог, защото в нея има всичко, от което имаме нужда. Но дори и в рая да живееш, ако не го осъзнаваш, можеш да го превърнеш в ад.

Българското море е наистина един от съдържателните фактори, които ни определят като важна държава от геополитическа гледна точка. Питайте, например, сърбите, македонците или дори унгарците, чехите или австрийците какво биха дали да имат достъп до море. Морето създава търговски пътища, икономически растеж и те слага на световната карта. Нация с достъп до море е нация, която е интегрална част от световната търговия. Една Виена или Будапеща са на световната икономическа карта, защото са се принудили поради липсата на море да използват възможностите на Дунав като сурогат на морето. А ние имаме и Дунав, и море, но мрънкаме.

Отвъд икономическите възможности, които морето чертае, то е и огромен туристически притегателен център. Ние сме благословени в това отношение. Например Румънското Черноморие не става за туризъм. Студено е, плажовете са малко и въобще не е подходящо за плажуване. Турското Черноморие също – не е случайно, че всички големи турски морски курорти са на Средиземно море. Просто турската крайбрежна линия на Черно море не е добра. За такива като Грузия, Русия или Украйна дума няма да отварям даже, там морски туризъм на Черно море фактически няма или най-малкото не е в някакъв съдържателен мащаб.

Докато у нас имаме огромна брегова ивица, която е пълна с китни заливи, чист морски пясък и вече доста чиста вода. Която отвъд другото е и топла. Едно време критиките към Черноморието ни бяха валидни – нямаше пречиствателни станции и масово отходните води се изхвърляха директно в морето, което е меко казано неприветливо за туристите. Днес вече не е така. Понаправиха се доста пречиствателни станции по цялото протежение на морската ивица, което значително изчисти водата и повиши нейното качество. Ако някой смята, че българското море днес е мръсно, то този някой или борави със стара информация или просто не е обективен.

Другата опорка срещу морето ни е, че е презастроено. Това също го намирам за фактологично невярно. Да, има презастроени места и един Слънчев бряг, например, е емблематичен пример. Но да екстраполираш Слънчев бряг и да го счетеш за представителна извадка на цялото Черноморие, е просто невярно. Има хора, които предпочитат курорт с много застрояване, много хора, пълни заведения и улици. Аз съм такъв – за мен най-приятно е да съм сред хора, да кипи живот около мен. Но то е въпрос на вкус. Ако човек иска тишина и спокойствие, спокойно може да намери десетки такива кътчета по цялото море. И по Южното, и по Северното Черноморие има невероятни места, които са тихи, спокойни и пусти. Стига човек да търси такова нещо, ще го намери лесно и безпроблемно.

И идва ред на най-голямата атака срещу морето ни – цените. Всяка година се споделят във Фейсбук снимки или коментари как я таратора бил 20 лева, я цацата 30, я бирата 15. Ама всяка година в началото на сезона се случва. Някой мнителен човек, като мен, би казал, че толкова подозрително се случва всяка година, че сякаш е организирана кампания от страна на турския или гръцкия туристически бранш и неговата агентура у нас. Но дори и човек да не носи моята мнителност, не може да се отрече, че има елемент на стикованост в този тип акции. Което е дълбоко несправедливо, ако трябва да сме обективни.

Вижте, на българското море има всякакви места. Морето ни е голямо, има десетки курорти, хиляди комплекси, десетки хиляди ресторанти, капанчета и заведения. В такъв гигантски избор винаги може да се намери всичко, зависи какво търси човек. Ако иска да намери нещо на огромна цена, може да го направи.

Ако иска да намери нещо на нормална цена може да го намери. Ако иска да намери нещо на ниска цена, може да го намери. Така е навсякъде по света. Нима в Гърция няма безумно скъпи места? Нима в Турция няма такива? Разбира се, че има. Ако човек пожелае, може да снима порция пържени картофи в Гърция за 30-40 или повече евро. Ама не го снимаме това и не го качваме това във Фейсбук да се оплакваме от гръцките цени, нали?

Защото просто би било необективно. Като не искаш да ядеш скъпа храна, отиваш на място, на което цените са разумни. В София да не би да няма ресторанти, в които една обикновена салата е по 30 лева? Това значи ли, че в София всички салати са по 30 лева? Разбира се, че не. Абсурдно е да се говори дори. Но за морето не просто се говори, но и масово се вярва. А е далеч, далеч, далеч от обективната действителност. Един близък приятел ми прати вчера снимки – на Несебър е, при все, че Несебър има славата на претоварено място, в едно чудесно, чисто и луксозно малко семейно хотелче на първа линия, в чийто ресторант той обядва за 10 лева – прекрасно основно и то обилна порция, таратор и хляб. За десет лева. На първа линия. В хубаво място с бели покривки и любезен персонал. В Несебър. Значи могло, а? Има и такива места. Но не ги виждаме, защото гледаме пропагандата из социалните мрежи.

Въобще у нас има една тежка война срещу всичко наше. А това е рецепта за провал. Никога няма да чуете гърците да викат срещу своето си море, нито турците, нито американците, нито италианците. Всички си уважават туристическия бранш, защото той носи пари и престиж на държавите им. А ние тук ходим по вода, буквално, и сме жадни. На тази практика трябва да се тури край. В крайна сметка истината е, че сме на благословено място и е хубаво да започнем да го оценяваме. Гледайте малко по-ведро на живота. От висотата на инвалидната си количка мога да ви кажа, че въпреки всичко животът все пак е хубав. А е още по-хубав, когато го живееш на хубаво място, какъвто е нашият случай.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html