Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
В предложените от кабинета параметри на бюджета за 2023 г., който ще се изпълнява само 5 месеца, има много екзотика. В него има много аритметика, но почти няма икономика. Няма заложени политики за развитието на страната. Взето е отвсякъде по-малко.
Най-фалшивото в него са планираните приходи. Те няма да бъдат изпълнени, защото трудно ще достигнем добър ръст на икономиката ни, който да може да осигури тези постъпления в хазната. Реалните прогнози на чуждите институции прогнозират нарастване на БВП до 1,5%. Числата за по-високите с 3,5 милиарда приходи са измислени. Целта на тези сметки е единствено да сведат дефицита до 3%.
Успеят ли сега да притиснат дефицита до този лимит и при най-оптимистичните изчисления догодина и през 2025 г. той ще набъбне до близо 4 на сто.
Друг голям минус на предложеното за изпълнението на тазгодишния бюджет е липсата на мисъл. Няма акцент на какво да се спре човек, като го чете. Логично е при това положение да се запитаме – как тогава ще се развива икономиката? Редно е под всяка цифра в бюджета да стои съответната икономическа политика, като база и основа. Икономика в проекта за бюджета за 2023 г. аз почти не виждам. Освен това няма и управленска програма на правителството „Денков-Габриел“. Как при това положение се пише бюджет и се прави тригодишна бюджетна прогноза?
Най-яркият пример в тази посока е образованието. Оценките от последните матури на завършващите средно образование са на много ниско ниво – и по български език и литература, и по математика. Така абитуриентите излизат неграмотни от училище. Те после ще станат неграмотни студенти и няма да разберат какво им преподават в университета. Само в отделни средни учебни заведения е работено сериозно и доказателство са резултатите от различните олимпиади в чужбина. Това обаче е резултат от желанието на децата за добра подготовка и на техните родители, а не е резултат на държавна грижа, насочена към това учениците да бъдат просветени. Причината, в известна степен, не е само в усърдието на учителите, а в учебните програми. Написани са неграмотно и вечно нещо се променя в тях, което води децата към безхаберие. Не ги учат от малки да разсъждават, да различават доброто от злото и важното от маловажното. Единици са училищата, даващи солидна подготовка. Така утре неграмотните висшисти ще станат и неграмотни депутати.
Сходни са нещата и в здравеопазването. В бюджета за него се предвижда орязване на текущите разходи. От 88 милиона намаление на парите за здравното министерство, 56 млн. лв. е трябвало да отидат в болничната помощ. На практика общата сума на подобни икономии ще достигне 124 милиона и те ще бъдат компенсирани от джобовете на пациентите. Дано сред намалените средства да не са и парите за детската болница, която от доста години все чака да бъде построена.
Освен това да не забравяме, че в частните болници, където има повече инвестиции, могат да се лекуват богатите. Все по-голям става процентът на доплащането (вече достигна 30 на сто), което трябва да правим, когато се наложи да бъдем в здравно заведение. В държавните болници тези пари, вземани от пациентите са повече, защото липсват инвестиции и хората се лекуват в безобразни условия. Редно ли е в съвременна България да имаме едни болници за бедни и други за богати? Да не забравяме, че всички плащаме еднакъв процент здравни осигуровки и искаме еднакво отношение.
Добре е, че в проекта за бюджета, в тези размирни времена, са увеличени средствата за отбрана. Нашата армия е най-малка и най-зле въоръжена в района. Едновременно с това не се предвижда нарастване на минималната работна заплата.
Инфлацията обаче не е укротена. Цените на тока, водата и много други неща продължават да нарастват. Връщането на ставката на ДДС за природния газ вдига цената парното и топлата вода за бита с цели 11%, а на ВиК услугите на повечето места в страната скокът е над 40 процента. Как хората ще плащат тези разходи? По данни на държавната статистика три четвърти от домакинствата у нас срещат много големи затруднения при погасяването на въпросните комунални месечни сметки. Да не говорим за храните. Там има огромни разлики между цените на едро и дребно. Дори експертите от Международния валутен фонд (МВФ), който не може да бъде заподозрян в симпатии към социалната политика, са констатирали, че инфлацията вече се дължи не толкова на войната в Украйна и на последвалото поскъпване на енергията, колкото на надуването на цените от производители и търговци. У нас млякото от завода излиза за литър по левче или най-много 1,20, а се продава по 4 и дори по 5 лв. Подобни случаи има не само при млякото. Цените на дребно са по-високи в пъти от цените на едро.
В същото време обаче за увеличаване на заплатите и в бюджетната сфера не се говори, за това и вече са факт протести на много места. Моите колеги от НОИ, които са изключителни специалисти, вземат между 800 и 950 лв. Това заплати ли са? През юни изчислената от НСИ издръжка на човек на месец бе 1450 лв. В същото време прогнозите са, че цените на храните, на транспорта и на всички други неща няма да се върнат на нивата от 2019 г.
За да се посрещнат нарастващите разходи на хазната, ще трябва България да търси нови пазари за своя износ на стоки и услуги, защото най-големият ни търговски партньор Германия е в техническа рецесия. Нещата не са добре и в другите страни от еврозоната. Конкурентоспособността ни е ниска и за това причините са много. По данни на специализиран швейцарски институт за икономически анализи по състояние на бизнес средата сме на 62-ро място от 67 страни. Относно инфраструктурата сме 59-и. Да не забравяме, че от години жп транспортът ни е на кота нула. Само спираме влакове, но не пускаме нови. Нямаме пари, за да изградим нови линии, по които да вървят скоростните влакове, които се планира да бъдат купени.
В проекта за бюджета е заложена много опасна екзотика по отношение на разходите. Малко вероятно е да станат реалност планираните приходи от ДДС, които са основният източник за пълнене на хазната на България. Парите от този косвен данък намаляват, независимо, че инфлацията не е спряла да се покачва.
Оптимизмът на финансовия министър Асен Василев идва от факта, че в края на второто тримесечие имало излишък в хазната. Причината обаче е, че това беше последният срок за плащане на данъците за миналата година. Естествено е при това положение да има повече приходи в бюджета. Подобни вълни от големи постъпления в хазната едва ли до края на 2023-та ще има.
Друг немалък риск е и евентуалното неизпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, финансиран от Евросъюза. Има опасност предвиденият втори транш от Брюксел по тази схема от 1,4 млрд. лв. да не дойде, а тази сума е планирана в бюджета като приход. Освен това не сме изпълнили ангажиментите за инвестиции по предишните два транша и ще се наложи да връщаме доста пари.
На прага на местните избори общините едвам свързват двата края. Там обикновено работят малки фирми, за които са предвидени и доста средства от еврофондовете. Тези дружества и общините обаче в разни малки градчета нямат пари да наемат персонал, който да им направи проектите, за да се осигури работа на хората.
Ситуацията е изключително тежка. Продължава да се увеличава и разликата между най-бедните 20% от населението и другите 20% с най-високи доходи и то вече е над 8,5 пъти, или 3-4 пъти над средното равнище на този показател за Евросъюза. В нормалните страни подобни неща не се допускат и това е резултат от върховенството на закона, което има там. В България само се говори за съдебна реформа и на институциите и регулаторите.
