Известният пиар и продуцент лорд Евгени Минчев навършва 60 години на 2 юни. Роден е в град Златица. Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши. През 80-те години на XX век кара трамвай номер 7 в София. Едновременно с това работи като манекен и модел. След промените започва да пише за затворения свят на посолствата и на известните хора. Включва се в кръга на певеца Емил Димитров и поета Васил Андреев. Организира партита и става автор в списание „Хайлайф“. Печели популярност с гостуване в първия сутрешен блок на БНТ, правен от Величко Скорчев. Издава няколко музикални албума.
В работата си като пиар и продуцент организира някои от най-значимите светски събития у нас – „Руски бал в България“, „Мис лято“, „Бал на топмоделите“. Притежател е на конкурса „Бизнесдама на годината“. Автор е на близо 20 книги. Светлото му перо на поет носи много награди и последователи, песните му вече се пеят от десетки български звезди, сред които Богдана Карадочева, братя Аргирови, Мими Иванова… Той е посланик на Британското парламентарно общество за мода, изкуство и спорт.
Интервю на Ива Димитрова за в.“Галерия“
– Г-н Минчев, на 2 юни навършвате 60 години, как ще празнувате?
– Годишнината ми ще бъде отбелязана с голяма вечеря в престижния частен клуб Mosimann’s в Лондон. Там ще обявя и благотворителната ми кауза във връзка с юбилея, а именно дарение и патронаж за Детската клиника по изгаряния и пластична хирургия към „Н.И.Пирогов“. Заедно с принцеса Лобанов-Ростовски, която ще бъде на тази вечеря, от години събираме средства за обгорели деца по целия свят. Член съм на организационния комитет на Имперския бал в Лондон, който има за кралски патрон внука на крал Джордж Пети – принц Майкъл ъв Кент. На този бал ние събираме средства за обгорели деца и съм горд да бъда дарител и част от това събитие. На 3 юни в Българския културен институт в Лондон ще представя книгата си за Ружа Игнатова, което ще е част от тържествата за моята 60- годишнина.
– „Звезди пеят… Евгени“ е най-новото, което ще бъде представено на 15 юни, по повод юбилея ви. Разкажете ни повече за това?
– Както знаете, започнах да пиша музика преди три години и оттогава се появиха много интересни песни по мой текст. Предложих част от тези песни на приятели – звезди на българската музика и повечето се съгласиха да ги изпеят. Братя Аргирови първи записаха мое парче, а именно „Ранна вечеря“. Те са истински професионалисти, записаха песента за 15 минути. Таня Боева е също толкова професионална, тя се спря на песента „Приятели мои“ и резултатът е наистина вълнуващ. Мими Иванова записа „Майките“, Ирен Кривошиева „ Любовта е, когато“, Кристина Димитрова – „Ела, поплачи“. Това парче в мое изпълнение направихме с топ модел Карло на видеоклип, който вече се върти в моя Ютуб канал. Много са имената, които участват в проекта, от който вероятно ще излезе и самостоятелен концерт в рамките на юбилея ми. Благодаря на Артур Надосян, който направи вълнуващи аранжименти.
– Скандалната ви книга за д-р Ружа Игнатова пожъна огромен успех. Планирате ли второ издание?
– Книгата ми „Ружа Игнатова „Измамница или жертва“ вероятно ще бъде издадена и на английски. Тази история стана популярна в целия свят и лондонско престижно издание прояви интерес да я издаде на английски. Британците са доста мудни и може да отнеме време. Междувременно участвам в сериал за Ружа, който бе заснет в Лондон и част от него в България, по време на представянето на книгата ми за нея. Очаква се излъчване през юни.
– Напоследък сте опасно близък със солиста на Кралската опера и балет Фернандо Монтанио. Бяхте заедно на коронационния бал в чест на Чарлз III в замъка „Горинг“…
– Фернандо е истинско вдъхновение и приятел. Той е голяма звезда и обмисляме да направим нещо съвместно за балета в България. Написах музика и текст за малка балетна постановка вдъхновен от неговата майка Глория Джини, която е починала отдавна. Може би Фернандо ще танцува самостоятелно на това произведение и нямам съмнение, че премиерата ще бъде именно в София. Само преди дни дукесата на Йорк Сара Фергюсън лично отиде до Богота, Колумбия, за да присъства на негов спектакъл. Преди месеци танцува за новите крал и кралица, след това излизаме, вечеряме заедно, съзерцаваме залеза. Заедно.
– Навремето ви приписваха връзки с певците Миро и Любо Киров. Днес ви свързват с топмодела Карло, какви са последните любовни новини около вас?
– Миро беше едно мимолетно вдъхновение, което провокира много добри стихове, посветени на него. Заради нашите срещи и приятелство. Любо имаше своето място в живота ми за кратко. Говорехме си за религия, храна, правеше ми мили подаръци. Новите ми любови са все по-добри, все по-вдъхновяващи. Няма да ги наричам с конкретни имена, но то е ясно. Всъщност, аз не мога да бъда в любовна връзка с българи. В тях има нещо неясно, непълноценно, затормозяващо. Липсва всякакво уважение и такт. Затова продължавам напред с този, който ме заслужава и той не е българин.
– Ще ви върна назад във времето. Израснал сте в голяма бедност, кои са първите ви спомени от детството?
– Детството ми е белязано от постоянните местения по квартири. Спомням си в град Златица, където съм роден и оставен за осиновяване, живеехме в къща с двор, в който се разхождаха кокошки, а тоалетната беше на двора. Заклах първата си кокошка на 4 години. Трябваше да я сложа под поцинкован леген и да извадя главата и отвън. Кръвта се разпиля навсякъде, а легенът се тресеше от конвулсиите на кокошката. Майка ми казваше, че съм смел. Стаите ни бяха бедни, с оскъдна мебелировка, но чисти и спретнати. Оттогава и в най-луксозните си имоти винаги слагам една черга, за да ми напомня детството.
– На 14 години научавате, че сте осиновен, как разбрахте всъщност? Как реагирахте и започнахте ли да търсите биологичните си родители?
– Това беше едно травмиращо събитие, в началото на моята зрялост. Рових гардероба за някаква дреха и между рафтовете намерих едно свидетелство за осиновяване. Няма да забравя един огромен синкаво-виолетов печат в средата на документа, наоколо думи и неща, които не разбирах. Ясно се отличаваше обаче думата осиновявам. Осиновявам Евгени Лулин Кабакчиев – имената на майка ми. Нямам травма от това, не съм укорявал никого, просто си взех куфарчето и се записах във военно училище.
Съседските деца ми се смееха, че сме бедни, нямах приятелски кръг, не бях канен на рождени дни сякаш животът сам ме побутваше да търся щастието си другаде. В София, Лондон… Несправедливостта на живота може да се окаже всъщност един добър учител.
– Платихте за правото си да живеете в София с шест години работа като ватман. С какво платихте за правото си да живеете в Лондон?
– Когато ми говорят за жертви на комунизма и репресирани, мога да кажа, че млад, способен човек, да бъде заставен да кара трамвай за жителство, е много голяма подигравка с личността. Въпреки всичко, аз не се оплаках нито веднъж. Не съм знаел, че ще дойде по-добро, само правех нещата така, сякаш вече е добро. Винаги бях спретнат, обръснат, вежлив. Забелязаха ме от вестник „Вечерни новини“ и написаха статия за мен. „Работническо дело“ поместваха мои статии и стихове на първите си страници, точно под речите на Тодор Живков. Стефан Продев лично ме извика и покани да пиша за списание „София“. Не се оплаквам от това минало. Дало ми е опит, срещи с различни хора. Имаше доста унижение, до днес не спират да ми натякват, че съм бил ватман. Не спират, явно нищо друго не могат да кажат срещу мен, затова да ме нарекат ватман, те считат за огромна обида. А за мен е гордост.
В Лондон влязох като британец, а не като някой, който се нуждае от подаяние. Всъщност да си британец може понякога да е много тъжно. Затова смятам, че се вписах в Лондон като един успял българин.
– Днес сте кралят на светското общество, давате приеми и сте гост на изискани събития. Откъде са тези знания как да се държите, когато сте сред короновани особи, политици, звезди?
– Вселената белязва определени хора, зарежда ги с определени знания и ги разпределя към местата, които най-много имат нужда от тях. Дала ни е Петър Дънов, дала ни е Ванга, много духовни хора, много интелектуалци. Може би Вселената е дала мен, за да разплисквам блатото от задрямали уморени, унесени хора, за които моята яркост и плам да бъдат вдъхновение. Така си обяснявам знанията и уменията, които имам, за да стигна дотук. Разбира се, не без вниманието, изводите, които имам към всяко изпитание. Те могат да носят наслада, когато след тях идва опит и познание. Пак Дънов казва, че познанията са нищо, без тяхното приложение.
– Тези дни бяхте на среща в президентството. Какво ви заведе там?
– Бях поканен от вицепрезидента Илияна Йотова, за да обсъдим притежавания от мен конкурс „Бизнесдама на годината“. Тя е за втори път почетен патрон на конкурса и ни подкрепя безрезервно. Церемонията по награждаването ще се проведе през октомври под мотото „Еволюция“. Междувременно пристигна поздравителен адрес за конкурса от г-жа Йорданка Фандъкова. Вече имаме 11 номинирани заети жени, в различни категории и постижения.
