четвъртък, 28 март 2024 г.

Рецесията в Германия ще удари болезнено и България

Снимка: БГНЕС

Мика ЗАЙКОВА пред в. „Галерия“

В условията на продължаващата вече над 2 години политическата криза бюджетът на България не е в добро състояние, дефицитите в него растат и все повече гласове се чуват за вдигане на данъците. Преди да се спра конкретно на този въпрос, ще обърна внимание и на външните фактори, където отчасти се крие част от генезиса на проблема. Глобалният дълг на страните в света вече достигна 305 трилиона щатски долара и продължава да расте, като за първото тримесечие се е увеличил с 8,3 трилиона. Това вещае много кризи в икономиките в по-голяма част от света.

 Една от причините е комбинацията от растящ дълг и високи лихви, водеща до изключителни затруднения по изплащането на тези борчове, защото разходите за целта нарастват. Наличието на този дълг от своя страна генерира и потенциална кредитна криза. Фалитите на големи банки в развити западни държави показва, че засега опитите за овладяване на ситуацията са неуспешни, защото дълговете не намаляват, а се увеличават.

Друг проблем е продължаващото застаряване на населението на земята, което води до голям ръст на здравните разходи. Недостигът на средства, породен от низходящият тренд на БВП, който изправи света почти пред рецесия, създава проблеми и за инвестициите, предвидени за борба с климатичните промени. За Европа най-големите рискове идват от войната в Украйна, която даде началото на деглобализацията в света и създаде проблеми и с нарастващите разходи за отбрана.

По всичко личи, че светът няма да може да избегне рецесията. Доказателство за това е и състоянието на германската икономика, най-голямата в Европа, която е вече в рецесия. Там вече две поредни тримесечия има намаления на ръста на БВП. Това касае директно България, защото над 2/3 от външната ни търговия се реализира с Федералната република. От години голяма част от българските фирми работят по поръчки от Германия и всяко намаляване на икономическата активност там ще донесе големи проблеми за тях.

По различни причини, икономиката ни е недоразвита и всички споменати проблеми у нас имат още по-силен отрицателен ефект. За това и бюджетът ни вече има дефицит от 6,4% или недостиг от цели 12 милиарда. Въпросната дупка в хазната трябва по някакъв начин да бъде запълнена. Лошото е обаче, че ръстът на БВП у нас продължава да се забавя сериозно. Прогнозата на служебния финансов министър Росица Велкова бе за 1,8%, но най-вероятно ще бъде в рамките на 1-1,5 на сто.

На практика има значително намаляване на приходната част на бюджета. В същото време разходите продължават да се увеличават с бързи темпове. Само за първите 3 месеца на годината публичните харчове скачат с близо 24% или 11 млрд. лв., а приходите са само 1 милиард. Във фискалния резерв има  само 200 млн. лв. и както е тръгнало се задава увеличаване на държавно-гарантирания дълг с 14 млрд. лв. Най-лошото е, че трудно бихме намерили откъде да осигурим толкова приходи в хазната.

На този фон част от парламентарните партии планират дефицитът в хазната да бъде само в рамките на 3%, което означава не само замразяване на разходите, но и много жестоко орязване на много важни пера в сферата на здравеопазването, образованието и социалната сфера. Да не забравяме, че това ще нулира всички опити за борба с бедността и то в най-бедната държава в ЕС, където хората са с най-ниски доходи. Логично много финансисти и най-вече от синдикатите предлагат вдигане на данъците. Обаче при криза подобна мярка ще има обратен ефект и я считам за абсолютно недопустима. Освен това тя едва ли ще доведе до намаляване на дефицита, но със сигурност би увеличила може би 2-3 пъти сивата икономика. Всяко покачване на преките данъци в страна, където няма върховенство на закона и с голямо разпространение на корупцията, означава, че те ще бъдат укривани. Така идеята на Еврокомисията за покачване на корпоративния данък от 10 на 15 на сто едва ли ще се реализира.

При косвените данъци нещата също са зле и се отчита намаление на приходите от ДДС. Това показва не само ниска събираемост, а просто, че много фирми имат трудности, защото 92% от тях са малки и средни и нямат никакви резерви. При тях всяко общо качване на корпоративния данък ще ги остави без възможности за инвестиции, които винаги са били основното решение на проблемите по време на криза. Да не забравяме, че чужди инвестиции към България въобще не се задават.

От години страната ни разчита основно на средствата от оперативните програми, финансирани от еврофондовете, а сега и на парите от Плана за възстановяване. Редно е да припомня, че от през 2022 г. от двата аванса от 2,7 милиарда само 100 милиона бяха инвестирани по предназначение. Освен това всички проекти, субсидирани от ЕС, изискват и българско съфинансиране, за което също трябва да се осигурят пари. В противен случай през настоящата година няма да получим никакви аванси от Брюксел.

Отделно изгледите да вземем успешно и изгодно нов дълг в размер на 14 млрд. лв. са много ниски, заради политическата криза и развити политики в отделните сектори на икономиката. Досега сегашният парламент на практика не е свършил и за 5 стотинки работа. Няма бюджет или някакви приети важни закони. При неуспех да се сформира стабилно правителство нещата ще са направо трагични. Става обаче дума за кабинет не за 18 месеца, а с пълен мандат и не на ротация.

Много неща могат да се ротират, но не и принципи. „Продължаваме промяната“ бе създадена на база анти-ГЕРБ и как ще се ротират именно с тази партия. Най-важното е обаче да има и работещ парламент, който да се заеме с основните проблеми на страната – икономиката, високата инфлация, бедността и необходимостта от ръст на доходите. Последните две неща не могат да се реализират без увеличаване на БВП.

Пари за хазната могат да се намерят чрез спиране на някои разходи, като напр. на енергийните субсидии на бизнеса, които от доста време се раздават „на калпак“. Всички подобни помощи трябва да се прецизират и пари да получават наистина само фирмите, имащи нужда от това. Така ще можем да икономисаме на хазната един-два милиарда. От връщане на общата ставка от 20% на ДДС ще може да се осигурят още 500-600 млн. допълнителни приходи в хазната. Отделно свръхпечалби не бива да се търсят и облагат само от държавните фирми, а и от частните, имащи големи приходи, като например тези от производството и експорта на военна продукция. Хубаво ще е тези приходи да бъдат инвестирани за стимулиране на модернизацията на икономиката, а също и за увеличаване на квалификацията на кадрите и така се намалят рисковете те да заминат на работа в чужбина. Едни съвременни технологии ще увеличат производителността на труда, а оттам печалбите на бизнеса и доходите на работещите.

Третият източник за намаляване на харчовете на бюджета е орязването на публичната администрация, която е прекалено раздута за 6-милионното ни население. Кому са нужни цели 20 министерства?

Хубавото е, че засега България не е заплашена от рецесия. Колкото и невероятно да звучи българската икономика се държи над водата. Важно условие е обаче парите да се харчат разумно и да се направи бюджет, в който да има политики, стимулиращи развитието на реалната икономика. Да не забравяме, че на първо време сегашният бюджет спешно трябва да се удължи със съответните поправки или поне да се вдигне таванът на дълга, за да може финансовото министерство да оперира. Още през февруари вече този лимит бе достигнат и не може да се емитира нито стотинка повече дълг.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html