Петър Кичашки пред в. „Галерия“
Намираме се в състояние на тотален разпад на държавността. Тази констатация не е нова и не е позната. Но става все по-вярна, все по-видима, все по-релефна. В момента с политика у нас се занимават хора, на които не бихме поверили и управление на будка за вестници. За сметка на това сме им поверили държавата си, дома си, бъдещето си. Свинщината е толкова осезаема, че направо е болезнена. Няма елементарно ниво на съгласие, а опитите да се постигне такова се торпилират от всички възможни кьошета. Както сме тръгнали по това нанадолнище вече далеч не мисля, че бихме могли да се върнем на обратно. Май преминахме точката, отвъд която няма завръщане.
Ето например въпросът с правителството. Няма да отрека, че на мен не ми е особено приятна мисълта ППДБ да управляват еднолично. Напрактика г-н Борисов, с индикациите, които са известни към момента на писането на тази статия, бе готов да встъпи в управление „на ротация“ само с един министър. Това е крайно несериозно и се явява фактическа подмяна на вота . Мнозина, които са гласували с оглед на извеждането на ППДБ от властта няма да се съгласят на такава крачка. Но това е въпрос на конкретика и дебат по съотношението на силите.
Иначе концепцията далеч не е лоша, стига все пак да се спазва императивът, който избирателя даде с разположението на силите в парламента. За мен беше грешка връщането на празен пръв мандат, мисля си, че имаше как ППДБ да бъдат убедени да подкрепят един кабинет с мандата на ГЕРБ. Но дори и това да не се случи, каквото ще да става, но е важно да има правителство. Имал съм вече възможността от страниците на в. „Галерия“ да посоча, че е необходимо национално отговорно поведение и компромис от всички страни.
Лош вкус ще остави, ако се окаже, че ГЕРБ са единствените, които са направили компромис, докато всъщност загубилите изборите ППДБ всъщност не по волята на избирателя овладеят държавата. Надявам се в крайна сметка до там да не се стигне. Това би било удар върху ролята и функцията на представителната демокрация. Г-н Борисов до момента показва умения да разчете сериозността на ситуацията. Но е наложително и неговите партньори и/или опоненти от ППДБ да са на същата висота. Политиката изисква компромиси, а компромис има само, когато всички страни са еднакво неудовлетворени от постигнатия резултат. Или трябва всички да са еднакво доволни, или трябва всички да са еднакво недоволни. Само при спазване на това разбиране би могло да има управленски баланс. Ако едните са изцяло щастливи, а другите изцяло нещастни, партньорство и стабилитет няма как да има.
Междувременно обаче върви и втори сюжет. Битката за главна прокуратура създава определено ниво на турбуленции. От една страна главният прокурор търси как да се защити в тази ситуация. От друга страна е видим политическият консенсус по неговата смяна. Едно е ясно – тази дестабилизация означава война между институции и структуроопределящи фактори в държавата. Това е рецепта за държавнически провал. Необходимо е бързо да се намери механизъм за успокояване на ситуацията, иначе рискуваме дърбавата да продължи да върви в ситуация на упадък. Не може водещите институции да воюват помежду си, не може да валят компромати и записи всеки божи ден. Това е процес, който взривява държавата отвътре и той трябва да бъде овладян.
Като стана дума за записи, такива изтекоха вече и от екипа на ППДБ. Радостин Василев напуска отбора на Кирил Петков с гръм и трясък. Вадят се записи, разменят се компромати. Ситуацията е изключително грозна и не съм сигурен, че някой може да се определи като победител в нея. Впрочем, да им се чуди човек на акъла на Кирил Петков и Асен Василев. Не знаят ли, че ако един човек е предател, той е предател завинаги? Да си предател е манталитет, тип характер. Това е неправима личностна характеристика. Но когато Радостин Василев предаде Слави Трифонов и ИТН беше добър, днес е лош. Той поне е последователен в поведението си. Няма флуктуации, няма изменения. Предвидим е напълно. Въпросът е защо най-големите играчи и разбирачи бяха подведени от него.
Впрочем, зевзеците в социалните мрежи забелязаха една любопитна дихотомия. Логиката на столичния либерален сговор е много интересна. Снимките на Бойко Борисов в спалнята се броят за истина. Но снимките на Кирил Петков с парапета се броят за лъжа. Записите на Бойко Борисов се считат за истина, но записите на Кирил Петков са лъжа. Радостин Василев, когато е от техните е почтен борец с корупцията, а когато не е от техните е мръсен служител на дълбоката държава. Въобще, предвидимост и липса на лицемерие да искаш от столичната либерална секта. Този тип поведение е невъзможно да не предизвика обратен ефект. Не може едно и също нещо да се счита едновременно и за добро, и за зло, в зависимост от това да се прави с нас или на нас. Лицемерието е неприятна черта – и в живота, и в политиката.
Отделно на този фон политическата класа започна пак да се управлява с идеите за Велико Народно събрание и смяна на конституцията. За мен това е дълбоко, дълбоко, дълбоко несъстоятелно. Конституцията не е виновна за нито един от структурните проблеми пред българското общество. Ама за нито един. Дори напротив. Именно Конституцията се явява онази последна бариера, която не позволява на държавата да затъне в мрака на авторитаризма. При все че имайте предвид сме доста близо до такъв черен сценарий. Още повече, че конституцията е приемана във времена на голям политически ентусиазъм, на голяма парламентарна представителност, но и на значително по-високо ниво на експертност и авторитет у политическите играчи. Днес нямаме нищо такова. Затова конституцията, по моему, не трябва да се отваря. Не е тя проблемът.
Като цяло се намира в състояние на свободно падане. Държавността се разпада пред очите ни. Необходимо е разумно и спокойно поведение. Без резки движения, без фундаментални ревизии на същестуващия ред. Просто баланс, разум и спокойствие. Ако подходим умно ще съумеем да си спасим горящата къща. Ако ли не ще изгорим заедно с нея. Изборът е само наш. Надявам се да проявим разум и спокойствие и да успеем да постигнем елементарно съгласие. Може да сме различни и да не се харесваме. Може да се критикуваме. Дори е задължително! Но нека не се мразим и нека спрем процеса по свободно падане. Длъжни сме.
