петък, 29 март 2024 г.

Кюпът се пропука – ами сега?

Снимка: БГНЕС

ИВАН ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“

 Каква рязка промяна в обществената обстановка! Тъкмо се бяхме отдали на лениви приказки в кафенетата – ще има ли кабинет, Бойко е неуморим, ще стигне ли щафетата с мандата до Слави Трифонов и други от този род. Оживление внасяше приспособяването на политиците към новата политическа мода – загрижени за кризата, но преди всичко за своите и на партията си интереси, лицемерно готови на компромиси, за да подхлъзнат съперниците си, демагогски флиртуващи с избирателите, загрижени уж за бюджета, но губещи времето си с театрални постановки в парламента. Тихо недоволство, безсилие и отчаяние цари сред целокупното население на малката, но горда страна в центъра на Балканите.

И изведнъж бомба! Покушение срещу главния прокурор или срещу държавата? Поизтърканите от употреба говорители на прокурорската институция разгласиха инцидента до размерите на атомна бомба. Щастлива случайност спасила Гешев и семейството му. Дело на суперпрофесионалисти. Толкова се престараха да преувеличават опасността за живота на прокурора, както и очевидните факти от местопрестъплението дадоха повод да се заговори за инсценировка.

Последва скандалът между Гешев и Сарафов, намеси се и Ясен Тодоров. Хвърлиха се нови бомби, този път словесни, засягащи политическото и морално разложение в действията на главната прокуратура.

И тъй като Борисов следваше строго своя сценарий за тихо овладяване на властта, дисциплинираната Мария Габриел добросъвестно изтърси като първо искане оставката на главния прокурор. Очевидно това бе в угода на ПП-ДБ, за да подкрепи проектокабинета. По-късно тя щеше да бъде обвинена, че с тази заявка е предизвикала скандала в прокурорските среди и е объркала сценария за гласуване на кабинета  на ГЕРБ-СДС.

И тук вече настана пълното объркване в политическите среди. Те не знаеха на страната на кой да застанат и как това ще се отрази на техните партийни интереси. А когато Гешев заплаши, че ще бъдат извадени доста компрометиращи досиета, паниката стана пълна.

До този ден те се бяха обявявали против личността на Гешев. Но сега възникна реалната опасност отчаяният Гешев да извади неопровержими компромати за самия Бойко Борисов. Освен това се говори, че имало стотици папки за „интересни хора“. Знае ли човек дали и неговото име няма да изскочи отнякъде. В един такъв нов епизод досега следваната линия за завръщане във властта пропада. А да се воюва пряко с Гешев крие много, много опасности. Какво да се прави тогава? Е, това е ясно -вниманието към действията на Гешев трябва да се ограничи максимално. И за по-сигурно да се изопачава неговата същност. И всички заговориха шепнешком…

Но първо се игнорира същността, съдържанието на разкритията на Гешев и се повежда кампания срещу самия Гешев. И ето, слушаме как  радиоводеща напада в ефира Гешев за това, че досега си е мълчал, а сега вади обвиненията на бял свят. След като си е мълчал, значи не може да му се вярва. От тази елементарна трактовка излиза, че по-важното е какви са били мотивите на Гешев, а не самото съдържание на компроматите.

Много удобна за елементарното мислене на повърхностни журналисти и въобще към махленското тълкуване на политиката: „Ама той защо сега, а досега си е мълчал…“. Колкото пъти е прилаган този подход, винаги е носел успех.

Така например, ако някой известен богат бизнесмен изнесе фактите как е мамил държавата със съдействието и в комбина със самите управляващи на него не се обръща внимание и не се разследва фактът, че от държавната хазна са отклонени стотици милиони лева. Сещате се за какво говоря. Е, отговорният за измамата министър временно е отстранен от властта, но вече се завърна на сцената.

Ето цитати от медиите как протича тази кампания:

„Наш  източник разкри, че „Промяната“ и десните очакват сега много по-ентусиазирана подкрепа за своя мандат. Най-вече от ГЕРБ, чиито висши  кадри са изложени на потенциални дела от прокуратурата. За депутатите и самия Борисов е много по-изгодно да седят на завет в НС“.

„Войната в прокуратурата и вторият мандат отваряли възможности за повече власт“.

„Иван Гешев взриви май неродения още кабинет“.

„Мария Габриел побърза да заяви че „първата задача на нейния правосъден министър ще бъде отстраняването на Иван Гешев от поста“. Дебела глупост предвид мястото, времето и ролята й в момента.

Както виждате, целият този тектоничен скандал се тълкува и коментара единствено от гледна точка на партийния интерес. А самите политици, поне част от тях, от години говорят, че само отстраняването на сегашния главен прокурор е главно условие за успех в борбата с корупцията и създаването на атмосфера на справедливост и ненамеса  на политиката в работата на институцията.

Е, защо не се радват сега? Сега е моментът, когато кюпът се пропука и самите обитатели са готови да говорят. Защо никой не говори как сега могат да бъдат извадени проучванията, които разкриват истината от едни или други обществени скандали, намесата на мафията в политиката, медийните зависимости и толкова други ракови заболявания на младата ни демокрация.

Аз лично смятам, че колкото и да е важно час по-скоро да се състави редовен кабинет, много по-важно е да узнаем и да разчистим пороците на общественото ни развитие. Едното не изключва другото. Много е възможно да не се постигне сега съставянето на редовен кабинет и да изживеем много трудности. Но фатално би било да прикрием тайните на ограбването на националното ни богатство и действията на паралелната власт, която трови живота ни от десетилетия.

Ето какви дилеми ни измъчват в момент, когато съседните ни страни Гърция и Турция провеждат демократични избори и решават пътя, който да следват последователно. Ще прогнозирам, че тези избори няма да ги спрат по пътя на демократичното развитие.

А ние? Един уважаван автор написа, че сме на същото дередже като в 1934 г., когато в България бе извършен преврат, който ликвидира партийното „разложение“. Публикуван е Манифестът на превратаджиите  към българския народ. Изложените в него задачи пред новото управление звучат подозрително актуално и за нашето „дередже“, както казваме за положението си.

Нищо не може да изненада хората. Нищо не може да раздвижи гражданската им съвест. Пълна апатия. Човек се пита какво още трябва да се случи, за да се стресне този народ. Ако някой се страхува от изборните резултати, сега му е времето.

Ето, това е идеалното време за военен преврат. Добре, че и за това няма хора. А дали е така?

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html