петък, 29 март 2024 г.

Китай заема освободеното от Русия геополитическо пространство

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър КИЧАШКИ пред в. „Галерия“

 

Казват, че в политиката, войната и любовта вакуум няма. Всяко овакантено място се заема винаги от някой, който оценява това, което друг е изпуснал. Гледайки как се развиват международните отношения в момента и какво се случва по оста САЩ-Китай-Русия, единственото, което можем да кажем, е, че празно наистина няма. Всеки инч територия, всяка педя земя, всеки лакът влияние трябва да се пази с цената на всичко, иначе от него не остава нищо. Русия вече учи този житейски урок по възможно най-трудния начин. От което се възползват всички, но най-вече Китай.

 

Какво имам предвид? Допреди руската военна авантюра в Украйна, глобалните суперсили бяха три – САЩ, разбира се, но и Китай и Русия. Три десетилетия след краха на Берлинската стена Америка плавно започна да отстъпва от ролята си на глобален хегемон.

САЩ продължава да е и ще бъде и в бъдеще най-важната и мощна държава в света. Но нито тя има нужда, нито светът има нужда от това Америка да е хегемон, тоест да няма никоя друга сила, която да има глобално присъствие на световната геополитическа сцена. Затова Америка плавно започна да се прибира към себе си, освобождавайки пространство. Трите глобални суперсили – САЩ, Русия и Китай – започнаха надпревара за надмощие. От всички тях само САЩ има и културното, и военното, и икономическото позициониране да доминира изцяло. Но вече няма нужда да го прави. Китай има икономическата мощ, а за Русия се считаше, че разполага с военна такава.

След тоталния провал, който Русия търпи в Украйна, вече е ясно, че Кремъл е бил гигант на глинени крака, а военната му мощ е била силно (силно) надценена. Да, Русия разполага с ядрени бомби. И какво от това? Ядрената бомба е опасна тогава и само тогава, когато я имаш само ти. Ако и опонентът ти има достъп до ядрен арсенал сравним с твоя, тогава и двамата нямате достъп до него. Е, ако си решил да се самоубиеш ефектно, повличайки света след себе си, тогава тоя аргумент не е валиден. Но не виждам как ще стане тази работа. В този ред на мисли, Русия просто се оказа една провалена държава, която е узурпирана от корумпиран и самозабравил се елит, който няма реална себеоценка. Ситуацията е грозна, стотици хиляди души плащат с живота си за тази руска грешка. Но тя, явно е необходима, за да се осъзнае, че всъщност глобалните суперсили не са три, а две. Русия вече не може да се числи в тази категория. Единствената причина Русия да е изглеждала като суперсила е била военната мощ. Москва няма нито културно, нито икономическо присъствие, което да си заслужава отбелязване. Но явно същото заключение важи и за военната сила на страната.

Руската пропаганда, разбира се, ще вади вода от десет кладенеца ще говори как Украйна била силно въоръжена, което е факт, ама не е аргумент, който да докаже, че една суперсила не би могла да се справи с десетократно по-малкия си съсед. Въобще обективната действителност е, че руската военна мощ се оказа просто много пара в свирката. Няма друго обяснение освен корупция, лоша преценка и кавалкада от грешки, насложени една върху друга като матрьошки. Истината е, че Русия изпадна в тази потресаваща геополитическа изолация не само защото нападна суверенна Украйна.

Но и защото се провали в опита си да завземе страната. Никой не обича агресори, но всеки ненавижда лузъри. Ако Русия беше успяла в Украйна, тя щеше да е гледана с неприязън, щеше да е санкционирана и атакувана. Но нямаше да се превърне в парий, защото никой не може да игнорира победител, който е демонстрирал тоталното си военно превъзходство над една голяма и важна страна. Но понеже това не се случи, Русия се превърна в посмешище.

Първо, че обра негативите от нападението над Украйна, и второ, че дори съумя да се провали в това нападение, с което предизвиква подигравки. Тези два фактора превърнаха доскорошната суперсила в геополитическо джудже, свеждайки глобалната сила в най-много (и то евентуално) регионална такава.

Но, както вече уточнихме, в политиката, а най-вече в геополитиката, вакуум няма. Руското влияние следва да се раздели между онези, които искат и могат да го придобият. Очевидно, че Украйна вече изцяло, а може би и завинаги, ще остане в сферата на влияние на свободния свят НАТО и ЕС. Членството й в тези два съюза е въпрос на време, ако войната продължава по настоящата си траектория. Беларус също няма как да остане остров на руско влияние, тъй като Русия просто вече няма влияние. Та, на западния фронт нищо хубаво за Москва. Проблемът е, че и тилът вече не е подсигурен. Може би трябва да се припомни, че броени седмици преди Русия да нахлуе в Украйна, тя изпрати войски, за да подсигури Казахстан.

Претекстът беше свързан с протестите в страната, но фактическият резултат беше, че Русия овладя изцяло Казахстан, с което си подсигури тила. Страната държи ключа към офанзива срещу Москва в „тясното“ пространство между естествените защитни бариери, които одобряват Урал и Каспийско море. Русия никога нямаше да нападне Украйна, докато не си подсигури Казахстан.

Днес, след продължаващия провал в Украйна, Казахстан, но и другите страни от групата на т.нар. „стани“ – Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан – вече все по-интензивно търсят, но и намират друг „голям брат“. На сцената се появява единственият друг играч, който може да им осигури защита и благоденствие и замяна на верността им – Китай. Буквално преди дни китайският лидер Си Дзинпин проведе, забележете, в Пекин, среща с държавните ръководители на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. Срещата на Китай в Пекин с ръководителите на практически всички Централноазиатски страни има ключов характер. На нея Китай поема ангажимент да изгради наново тези страни – гигантски китайски ресурс ще поеме към Централна Азия, изграждайки жп линии, пътища, сгради, съоръжения, инфраструктура.

Китай буквално взема „станите“ под крилото си. Въпрос на време е – което ще стане изключително бързо, след като започнат юаните да се изсипват в региона – и всички тези страни ще сменят геополитическата си орбита, изоставяйки Русия за сметка на Китай. Това съчетано с очевидното влияние, което Пекин придоби при друг бивш стратегически партньор на Русия – Иран – допълнително подсилва руската изолация.

В едно изречение, случващото се на Москва в момента можем да резюмираме с римската максима Sic transit gloria mundi. Така отминава славата на света. Русия вече не е онова, което беше в съветско време, а явно и никога няма да бъде. На сцената остават две суперсили – САЩ и Китай. Балансът в техните отношения ще е единственото, което ще определя посоката на световната геополитика в близко бъдеще.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html