Благой Георгиев е роден на 21 декември 1981 година в София. Започва футболната си кариера в отбора на „Славия“. Бил е в испанския „Депортиво Алавес“, в сръбския гранд „Цървена звезда“ и „Дуисбург“ – отбор от германската Първа Бундеслига. Капитанска лента носи с руския „Терек Грозни“, по-късно се присъединява към тима на „Амкар Перм“. Играл е също в младежкия национален отбор по футбол, където има 16 участия и 11 голови попадения. В националния отбор е изиграл 50 мача. Има две деца от бившата гимнастичка Христина Витанова. От 2015 година до 2018 година е женен за рускинята Есмер Омерова. От нея има син Елай, роден през 2016 година. След развода си с Есмер има връзка с плеймейтката Златка Райкова. През септември тя му ражда син, който носи неговото име. През 2022 г. се жени за Полина Георгиева, бракът им е кратък, в етап на развод са.
Интервю на Стефани ТОНЕВА за вестник “Галерия”
– Благой, честита победа! Как се чувствате като „последния оцелял“?
– Щастлив съм, това беше целта ми. Влязох, за да спечеля. Имаше игри, в които късметът беше на моя страна, битки, от които се измъкнах на косъм. Истината е, че хората се делят на два вида – преди и след „Сървайвър“. Научих се да ценя и най-дребните неща. Спрях да обръщам внимание на малките и незначителни детайли. Бях обещал на децата си да изляза като победител, знаех, че дори да не триумфирам, те трябва да получат пример – да видят баща си, който не се отказва пред нищо и никого. Показах им как се стига до финал, без да нагрубиш, без да обидиш, без да играеш задкулисно. Надпреварата беше терапия, училище за възрастни. Колкото и тежко да беше, радвам се, че бях част от състезанието.
– Кое беше първото нещо, което направихте след финала?
– Настаних се в хотел, изкъпах се и си легнах. По-късно осъзнах, че съм заспал на земята, бях подпрял главата си на раницата. Едва тогава забелязах леглото и си помислих: „Боже, аз съм превъртял“. Сутринта, отваряйки очите си, видях чуждо и непознато място, отново последва изненада. Стреснах се, когато видях завесите… Очаквах небе и звезди.
– Успяхте ли да полеете победата?
– Да, в България, събрах както участниците, които зрителите познават, така и хората от екипа – „виновниците“ за това наистина добро шоу. Бяхме като едно семейство…
– Кои бяха най-големите лишения в Доминикана?
– Липсата, полагаемите три лъжици ориз на ден… Мислехме за храна, гледахме в точка, без посока. Ще си призная, че не знаех къде отивам и когато видях острова осъзнах, че нещата няма да са толкова радостни и цветни. Мислех, че ще изляза в началото. Физически, а и емоционално това е невъзможно, тъй като съм спортист, а спортът ме е научил на отговорност, дух и воля. Въпреки психиката, ограниченията в менюто те правят немощен. Но най-голямото лишение беше невъзможността да виждам децата си, да знам как са, какво правят, да виждам, че растат и са здрави. Опитах се да се държа, да не насълзявам очите си, но ние сме хора, това е съвсем нормално, особено в ролята на откъснат от света и семейството.
– Сближихте се с голяма част от участниците, кои и как спечелиха вашето доверие и респект?
– Не искам да казвам голяма дума, но поддържам връзка с всички играчи от звездния отбор. Бяхме три месеца заедно, деляхме залъка, буквално. Искаме или не – ние сме свързани до края на живота си, тъй като с никого друг не съм преминавал по толкова труден и трънлив път. Мои близки са Жоро, Иван, Светльо, Татяна… Свързва ни и работата. Някои от тях бяха и добра конкуренция – това са Павката и Едис Пала, който беше страхотен стратег. Снежана беше ужасно добра!
– А как приехте слуховете за афера с Татяна, Мария Обрейкова…
– Не чета новини… Разбирам хората. Излязла е информация, че Татяна е прала дрехите ми – да, но тя переше и тези на останалите. Грижеше се за всички поравно. Винаги ще има такива коментари. Свикнал съм хората да плюят, да сипят негативи, без да са ме виждали и без да ме познават. След финала телефонът ми прегря, не съм получил нито едно лошо съобщение, което ми подсказва, че съм се представил добре и съм показал истинската си същност. Успях да срина грешно изградения образ за мен, изливайки с чист имидж.
– С Георги Валентинов показахте нещо важно – вярата, прошката и мъжката дума. Очаквахте ли подобен развой?
– Това са точните три думи, които описват отношенията между двама ни. Очаквах да намерим отново общ език, защото се познаваме от години.Той е мъжкар, не е човек, който би те предал. Да, влязохме, без да си говорим, но си простихме. Преодоляхме миналото, загърбихме недоразуменията в нищета, в глад и мизерия. Излязохме като приятели, каквито сме били винаги.
– Споделихте, че вашата мотивация до финал са били децата ви – как ви посрещнаха?
– Децата нямат пропуснат епизод. Гледали са представянето ми, стискали са палци и са вярвали в мен. Всяко едно дете иска баща му да спечели. До последно го пазих в тайна. Прибрах се в България и първият им въпрос беше: „Кой ще вземе наградата?“. Казах им, че скоро ще разберем.
– Какво ще направите с наградата от 150 000 лв.?
– Все още не съм решил какво ще направя с нея. Адреналинът и еуфорията са големи, трябва ми време.
– Разкажете ни за благотворителния мач – концерт на 10 юни…
– Ще бъде грандиозен спектакъл, между част от участниците в „Сървайвър“ и известни имена от родния шоубизнес. В инициативата ще се включат актьори, музиканти, певци, инфлуенсъри… Благодарен съм на всеки един от тях, защото не чух нито един отказ. Всички те приеха на момента да се включат и заедно да помогнем на онези, които имат нужда от нас. В България има много добри хора, които мислят за децата ни! Към момента са околото тридесет човека. Това не е първото събитие от подобен тип. Тази година участие ще бележат Златните ни момичета, боксьорът Тервел Пулев и плувецът Петър Стойчев. Каня всички! Надявам се това да бъде началото на поредица от такива мачове. Децата са нашето бъдеще и ние трябва да се грижим за тях.
– Благой, по време на предаването предизвикателствата за вас се оказаха две – битка на арената и в реалността. Какво провокира развода ви с Полина?
– Не знаех за решението й, бях в изолация. Прибрах се, стана ми интересно. Господ ни е дал свободна воля, всеки сам взима решенията си. Делата те определят като човек. Тя има глава на раменете и отговаря за себе си. Не изпитвам вина, чувствам се отлично. Бях в мизерията и лоши условия, тя сама е преценила така. Аз уважавам мнението й. Не изпитвам негативи към нея. Животът продължава.Пожелавам й успех и да намери любовта в живота си. Щом така е станало, явно не сме били един за друг.
– Бихте ли се обвързали отново?
– Днес разбиранията са различни… Аз съм израснал в консервативно семейство, сега нещата не са така. Като дете всяка вечер съм бил заобиколен от близките си. Не съм очаквал, че животът ми ще протече така, но ето – случи се. Най-красивото, най-ценното за мен са децата ми! Когато напуснах „Сървайвър“ си казах: Край, ще бъда отшелник и в живота! Повече няма да се занимавам с жени (смее се). Животът е динамичен, срещаш се с много и различни хора. Само Господ знае какво ще се случи, аз не съм от камък и не знам какво следва. Не търся нищо!
– Разкажете ни за децата – как са Йоана и Давид? Какви са интересите им?
– Йоана е най-красивата малка дама, която няма да стане спортистка, но вероятно ще се реализира като художник, защото има увлечение към четките. А Давид, за никого не е тайна, че той тренира футбол. И е доста добър. Не съм баща с болни амбиции, ще подкрепя децата си, независимо коя сфера ще изберат.
– А малкият Благой? Как прекарвате времето си?
– Предстои да се видим. Той е много мъничък, постоянно има какво да се прави с него. Будно и щастливо дете е.
– Успяхте ли да намерите добър тон с бившата си половинка Златка Райкова?
– Винаги съм търсил добрия тон, понякога се получава, понякога – не. От моя страна мога да кажа, че към никого не тая лоши чувства. Каквото и да е станало, аз помня добрите качества. Тя е майка на моето дете, никога няма да кажа нещо лошо за нея.
– За финал – истина ли е, че ще подпомогнете реставрацията на две църкви?
– Това са неща, за които не се говори. Въпросът е да правиш добри дела, а не да се опитваш да станеш любимец заради това, че си подал ръка… Добрините се правят в тишина.
