Артистката Ваня Щерева, чиято основна цел е да разпръсква добро и да заразява околните със слънчевото си настроение, крие тъмно и ужасяващо минало. Преди да бъде радостна жена, тя е била уплашено момиче, отгледано в тъмен дом, където крясъците, кавгите и заплахите са били сигурни, така както е сигурно утрото, пише “Галерия”.
Човекът, виновникът за това да израсне в среда, нанасяща емоционална травма е бил баща й Стоян Щерев. Това издава самата тя във втория епизод от своя подкаст. С типичната студенина на зодия Стрелец, днес той е сложна тема, за която тя рядко говори. „Този човек беше – шантава работа. Първо имах много труден живот с него. Никога не го проумях, не се и опитах. Заради проблемите и отношението бях настроена срещу него от малка. Така го откарах до края, нещо заради което съжалявам, защото започнах да си задавам въпроси – защо го е правил и е бил такъв… И няма кого да питам. От самото начало беше – 8 ч. трябва да си вкъши, цял ден ще тренираш, в първи или втори клас ме метна на стадиона и каза: „Ще тренираш лека атлетика“. А аз исках художествена гимнастика. Трябваше да изпълня неговите амбиции“, гласи началото на откровената й история. Днес, противно на очакванията, тя му е благодарна, защото спортът й дава желязна дисциплина.
Самият той е бил уважаван боксьор с не една или две титли зад гърба си. Любопитно е, че самата Ваня пази една от неговите грамоти, връчена му през 1955 г.
И въпреки триумфа на арената, у дома щастието не вирее. „Обичаше ме много, но се отнасяше със сурови мерки за всичко. Беше умен и с голямо въображение, но това не помагаше. Въобразяваше си често нещо, ревнуваше майка ми непрекъснато – режеше роклите й, защото мъжете са я гледали. Ножът в ръката му винаги е бил заради неговите бесове, които са били измислени. Бедно ни беше семейството, но имаше моменти с добри периоди. Той нямаше собствени пари. Те се даваха на майка ми, на него му бяха нужни за ракия, по едно време започна да пие. Правеше грандиозни неща… Имаше силно его и много аз. Всичко, което казваше, трябваше точно така да стане“, допълва Щерева. Проблемът с алкохола е един от греховете му… „Живеехме в много страх, не можехме да се противопоставим. Неговата дума беше закон. Компромиси не се правеха по никакъв начин. Не съм ходила на дискотека, нямах гадже. Винаги, когато не му изнасяше, побесняваше и хващаше ножа. Това беше стрес за нас“, казва певицата и актриса. Ножът е насочван към майка й, както и към дядо й. А най-големият й ужас е бил да не навреди на някои съсед. С ужас си спомня как съседски момчета убиват един от любимите им котараци с камъни, а вече покойният Стоян хуква по тях с ножа.
Бил е пчелар, въпреки алергията на Ваня, която се подувала. Рус и със сини очи, той остава в съзнанието на дъщеря си, която днес намира любовта в подобни мъже – властни, ревниви… Напук изпитва любов и по женски намира вина в себе си. „Нито веднъж не седнах да поговоря с него, защото ме беше страх. Майка го наричаше кибрит. Никога не съм го наричала татко, езикът ми се преплиташе… Когато си отиде, някак си си казах: „Боже, защо сега?“. Защо не се опитах да вляза в неговите обувки. Със сигурност е имало някаква неудовлетвореност. Приемам, че аз не съм поискала да стана близка с него“, казва Щерева.
И нейните рокли на накъсани. Когато тя стяга куфара си за ВИТИЗ, вярвайки, че ще се реализира на сцена, баща й побеснява. Отваря багажа и режи всичко на парчета.
По-рано чупи на парчета китарата, която Ваня купува с първите си спестени пари, а поводът – първата изкарана четворка в училище.
Не постига и мечтата да е мъжки татко. Ваня казва: „Аз бях любимото му момче“. Първото му момиче умира след раждането, втората е сестрата на Щерева, а третата чакана рожба е искана като продължител на рода. Когато това не се случва, той решава, че ще отгледа мъжко момиче. И успява.
