Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Много финансисти в последно време призовават да се орежат капиталовите разходи в бюджета, предложен от служебното правителство и по този начин дефицитът му да се вмести в заветните 3 на сто. Въпросният лимит е едно от условията за приемането ни в еврозоната на 1 януари на 2025 г. Според тях 10-те милиарда лева, предвидени за тази цел са твърде много и за половин година нямало как да се направят проекти и въпросната сума да може да бъде инвестирана по предназначение.
Може подобен подход би дал възможност на България да се постигне този дефицит, но трябва да се запитаме дали това въобще е възможно. Причината е в инфлацията, която е много по-страшна от това с колко ще излезе „на червено“ бюджетът.
Непрекъснато се твърди как тя намалява и до края на годината, едва ли не, щяла да падне до около 5%. Работата е там, че в еврозоната тя расте, макар и с малко, през април до 7%. За целия Европейски съюз средното равнище на инфлацията си остава двуцифрено число.
В България също на думи се отчита спад, но не се взима предвид основно поскъпването на храните от малката потребителска кошница. Всички знаем, че там цените на дребно не намаляват, а в някои сектори дори нарастват. Това означава, че нашата страна трудно ще изпълни едно от най-важните условия за влизането ни в еврозоната.
Освен това трябва да се обърне внимание и на фискалния резерв на страната, който е основната база, даваща сигурност на всеки един държавен бюджет. Сумите в резерва обаче най-непрозрачното и най-неизвестното нещо у нас. Твърди се, че към 30 април трябвало да има 10,159 млрд. лв. Въпросът е обаче дали ги има? Редно е да напомним и какво влиза във фискалния резерв. На първо място са евросредствата, получавани по оперативните програми и по Плана за възстановяване и устойчивост. Да не забравяме, че по този план страната ни получи вече на два пъти аванси в размер на 2,7 млрд. евро, около 5,4 млрд. лв. От всичките тези милиарди сме вложили по предназначение, в готови проекти само 100 млн. лв. На практика има да даваме 5-6 млрд. лв., които трябва да са налични и да ги инвестираме в проекти през настоящата 2023 г., каквито са изискванията по тази схема на ЕС.
Не бива да забравяме и друго – всички проекти по Плана за възстановяване изискват съфинансиране от наша страна, за което ще са нужни 20-25% над отпуснатите средства. Осигурим лисъответните суми за тази цел, то чак тогава ще можем да получим и следващия транш от средства от ЕС за 2023 г. Не успеем ли да изпълним това условие има риск от фискалния резерв да отпаднат 5-6 млрд. лв.
Второто перо в резерва са парите за Сребърния фонд, който е за пенсионната система. Те трябва да са 3,73 млрд. лв. Отделно трябва да има още над 2 млрд. лв. за финансиране на извеждането от експлоатация на ядрени мощности. Трябва да са лични и други едни 1,6 млрд. лв. от еврофондовете предназначени за ВиК сектора, а също и около 2 млрд. лв. от самостоятелните фондове на НОИ – фонда на учителите, на БАН и висшите училища. Освен това резервът е и мястото за спестяванията на правителството. Във фискалния резерв би трябвало да има общо 15-16 млрд. лв. Излиза че, в него вече липсват средства. За това трябва да се търсят възможности за увеличаване на приходната част на бюджета, но това може да стане при залагането и изпълнението на съответни политики. Служебният кабинет обаче няма право на такива политики, защото нито има политическа сила зад гърба си, нито има хоризонт от време. Засега не се знае дали настоящият парламент ще успее да състави редовен министерски съвет. Само такъв кабинет може да предлага и изпълнява успешно бюджета на държавата. Въпросният бюджет обаче трябва да бъде малко по-различен от предложения от служебното правителство, който е бюджет на миналото. Неговите параметри отразяват всички решения на последните парламенти с кратък живот, които заложиха доста предизборни решения. Да не забравяме колко много средства отидоха за субсидии, които с лека ръка бяха раздадени „на калпак“ на бизнеса.
Бюджетът все пак има резерви. На първо време е нужна спешна реформа на обществения сектор. За това е редно да попитаме и коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“, обявили вече състав на своя кабинет и Мария Габриел, която тепърва ще номинира свои министри, наистина ли в България с 5,5 млн. души население са нужни цели 20 министерства? У нас на 100 000 души се падат по 2230 чиновника. Да не забравяме, че на всички тях хазната им плаща не само заплатите, но и осигуровките. В същото време държавният пенсионен фонд има 50% дефицит и също чака на бюджета. От подобна реорганизация биха могли да се спестят на хазната няколко милиарда лева. Съкратените чиновници лесно ще си намерят работа в реалната икономика, където има дефицит за подготвени специалисти. В частния сектор те ще могат да вземат и по-високи заплати.
Има и друг сериозен проблем и това е, че сегашният бюджет ще е в сила само още месец. Освен това още в средата на януари вече бе достигнат лимитът за теглене на дълг, който би покрил големия дефицит в хазната. Така, докато не се гласува новият бюджет за 2023 г., държавата не може да емитира нов дълг. Работата е там, че депутатите отново не са се разбързали да си свършат работата поне за осигуряване на средствата в хазната до края на годината. Не успяха да си изберат шефове на комисии, а как ще гледат закони и кога ще го направят? След около месец може да се наложи отново президентът да назначава поредното служебно правителство и да се правят нови избори.
За закърпване на бюджета е редно да се спрат всички субсидии за бизнес, които се раздаваха без никакви критерии и за фирми, ударени от кризата и за печелившите. Така в хазната ще останат около 2,7 млрд. лв. Много е важно е важно да се спрат и намалявания на ставките на ДДС на различни стоки и услуги и то да се върне на старото ниво от 20%. Повече от ясно е, че свалянето на ДДС не даде никакъв резултат, нищо не поевтиня и крайните потребители продължават да купуват много скъпи стоки. Пак има голяма разлика и то в пъти в цените на производителя и на търговеца на дребно в магазините.
На този фон не бива да забравяме, че светът навлиза в тежка икономическа криза и инфлацията, нито в еврозоната, нито в ЕС и у нас ще утихне бързо. Наистина може да се подне до едноцифрени нива, но не и в България. Според мен, на нашата страна ще са нужни повече от няколко години, за да стигнем това равнище.
За това трябва да се огледат всички възможни резерви в бюджета, но не препоръчвам качване на данъците. Във време на икономическа криза подобна мярка е контрапродуктивна. В замяна на това ни трябват инвестиции, които основно могат да дойдат от европрограмите и Плана за възстановяване. Те ще ни помогнат и възможно най-бързо да започнем да излизаме от бедността, в която се намираме и която непрекъснато изостря и демографската криза. Другият много наболял проблем на България е пилеенето на енергия в икономиката. На нас са ни нужни спешни инвестиции за иновации в технологиите, за да се отървем най-после от високата енергоемкост, която също пречи за развитието ни. Голям минус и спирачка за привличане на външни инвестиции е и лошата ни транспортна инфраструктура и железопътна и шосейна.
Най-важното обаче е парите, които ЕС ни отпуска за развитието ни да бъдат оползотворени по предназначение и по най-ефективния начин. Една от предпоставките за това е цифровизацията на обществения сектор и най-после да заработи това електронно правителство. По този начин ще се намалят и рисковете от кражби на публични средства. За това обаче е нужна и истинска реформа на съдебната система, която да е съпроводена с дълбоки законодателни промени в правораздаването. Само със смяна на главния прокурор няма да се постигне кой знае какво.
