Територията на Азербайджан, която Ереван е готов да признае, включва Нагорни Карабах, заяви на пресконференция арменският премиер Никол Пашинян, цитиран от агенция Фокус.
„Тези 86,6 хиляди квадратни километра включват и Нагорни Карабах. Но също така трябва да се каже, че въпросът за правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах трябва да се обсъжда във формата Баку-Степанакерт“, заяви той.
В същото време Пашинян изрази надежда за скорошно споразумение по текста на мирния договор с Азербайджан, въпреки че призна, че не смята за реалистично подписването на този документ на среща с Илхан Алиев в Москва на 25 май.
Миналата седмица Пашинян говори за взаимното признаване на териториалната цялост на Армения и Азербайджан в съветските административни граници. Според него Баку признава 29,8 хиляди квадратни километра от територията на Армения, а Ереван – 86,6 хиляди квадратни километра от територията на Азербайджан. Но, добави премиерът, е необходимо да се създадат гаранции, които да изключат продължаването на политиката на етническо прочистване и геноцид срещу арменците в Карабах.
Карабахският конфликт започна през февруари 1988 г., когато автономната област Нагорни Карабах обяви отделянето си от Азербайджанската ССР. В резултат на въоръжената конфронтация през 1992-1994 г. Азербайджан загуби контрол над Нагорни Карабах и седем съседни региона. В бъдеще конфликтът ескалира повече от веднъж – на границата между републиките имаше отделни сблъсъци и пълноценни военни действия.
През септември 2020 г. се подновиха сериозните военни действия в Нагорни Карабах. Те продължиха три месеца и доведоха до жертви сред цивилното население. Три опита за сключване на примирие бяха неуспешни, но през нощта на 10 септември Баку и Ереван, с посредничеството на Москва, подписаха мирно споразумение.
Те се съгласиха напълно да прекратят огъня, да разменят пленници и телата на загиналите, освен това районите Келбаджар и Лачин, както и част от района на Агдам, преминаха под контрола на Баку. Руски миротворци са разположени в района, включително Лачинския коридор. А миналата година Армения и Азербайджан с посредничеството на Русия, САЩ и Европейския съюз започнаха да обсъждат бъдещ мирен договор.
