Александър Ботйов има десетки стихотворения, които е пазил предимно за себе си. Понякога се шегува, че лиричните му творби са двойно повече от годините му. Той е прапраплеменник на Ботев. Горд е с великия си роднина, но иначе е обикновено 21-годишно момче, студент по журналистика във ФЖМК към Софийския университет.
За Христо Ботев пред БНТ младият поет Ботйов казва следното: „Никога не бих си позволил да се сравнявам с него. Бях дете и бях впечатлен от факта, че хора, които са се борили за свободата ни, за да може да ни има днес, всъщност имам кръвна връзка с тях“.
Пише от дете. А преди броени дни издаде първата си стихосбирка „Когато бръшлянът поникне“.
„Често излизам извън голямата столица и творя в планината, в природата, на някое езеро. Някъде, където мога да чуя мислите си. Стихосбирката е една много цветна палитра, смятам, от различни нюанси, изживявания, спомени, моменти, в които всеки ще може да намери нещо за себе си. Ще се замисли, ще се засмеее, ще се усмихне“, казва Александър Ботйов. И признава, че е най-жив и най-свободен, само когато пише.
На сцената аз тук излизам,
а залата пълна, та пълна.
В обяснения нови ще влизам.
Пробуждане вече покълна.
