четвъртък, 28 март 2024 г.

Инфлация с дефицит не се бори

Млечните продукти са рекордьорите по бързо нарастване на цените у нас.
Снимка: БГНЕС

Васил НАНЧЕВ

От почти година доста правителства у нас вдигат много шум как яко се борели с инфлацията, защитавайки интересите на крайния потребител. Засега обаче резултатите са почти никакви.

През миналото лято, при предизборното наддаване в парламента свалиха ДДС на храни и те се добавиха към кръчмарските услуги. И какво стана – нищо и половина. Както и при заведенията преди това цените не паднаха, а напротив. Родният бизнес обаче продължи да се оправдава с високите цени на горивата и енергията. Забрави обаче, че на практика всички предприемачи станаха битови потребители, защото цената на ползваната от тях електроенергия бе фиксирана на 200 лв. на мегаватчас. Всичко над този лимит се плащаше от бюджета, т. е. пак от всички българи – и бедни, и богати през данъците.

Субсидирането „на калпак“ струваше на хазната милиарди, които иначе можеха да отидат и за субсидиране на най-нуждаещите се домакинства и те да не усетят така силно ценовия шок. Да не забравяме, че България бе сред рекордьорите по поскъпване на храните. Някои млечни продукти у нас се оказаха по-скъпи, отколкото в богатите страни в Западна Европа. Това обаче не трогна много-много политиците ни. Финансовите министри, служебни или редовни, бяха доволни, защото чрез ДДС-то инфлацията пълнеше хазната, относително добре, но в един момент харчовете взеха да стават по-големи, а събираемостта и на същия този косвен данък започна да намалява.

Липсата на контрол си каза думата и за спада на постъпленията и относно разкриването на схемите за договаряне на високи цени по цялата търговска верига на доставки. България е единствената страна от ЕС, където държавата се страхува да назове имената на участниците в картелите. А и властта у нас не си прави труда да ги разкрива. Вместо това обаче се започна кампания срещу вноса на храни, който поне малко дава шанс за по-ниски цени. Пример е олиото. То досега не бе толкова скъпо, колкото през миналата година и това е благодарение на евтините доставки на слънчоглед от Украйна. На родните зърнопроизводители това обаче не им хареса и сега до началото на юни този импорт се забранява. Производителите на олио от своя страна предупредиха, че се задава дефицит на суровината и може да продават по-скъпо, което пак ще ни удари по джоба. Това, както винаги, ще ощети най-много бедните, нищо, че всички на власт се кълнат как се грижат за оцеляването им.

Иначе нещата с цените на храните и стандарта ни на живот са същите, с които сме свикнали вече над четвърт век и особено в последната година – те си летят на воля във висините и не искат да се приземят и поне малко да са в синхрон с доходите ни. Не са ни по джоба, но за качеството им можем само да гадаем от какво, къде и как са произведени. Технологиите позволяват да ни продават шунка от слепени много малки парченца месо и така умело направена, че не си вижда къде е лепилото. Някои мандри пък се грижат организмът на купувачите да не се обезводни и пак с помощта на химията им предлагат сирене с огромно количество вода. Естествено такъв продукт, типично по нашенски, не се появява във фирмена опаковка, а се продава от тавата в бакалията или на някоя сергия.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html