Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Българската държава е изправена пред колапс. Не следва да имаме никакви илюзии по този въпрос. В последните две години политическата система е в състояние на свободно падане. Партиите се окопаха в ненавистта си една към друга, а противопоставянето и агресията се превърнаха във водещи начала на политическия процес. Африканизацията на политиката не просто е в ход, тя е вече завършена. Имаме не партии, а племена, които воюват помежду си с всички позволени и непозволени средства. Целта? Узурпиране на ресурсите в полза на представителите на съответното племе. Процесът е завършен, кочината е скована, зловонието, което се носи от нея е нетърпимо. Това е положението, драги дами и господа.
Като към това добавим и опита за покушение срещу главния прокурор, картината става още по нелицеприятна. Когато започва да се гърми и стреля по прокурори и съдии, тогава държавата окончателно е загубила своята нормалност. Имал съм възможност из печата да правя този паралел и преди, но сега той е още по-релефен.
Италия преживя в началото на 90-те години нещо като това, което живеем ние днес. Политическите партии се бяха впили в братоубийствена война, мафията владееше страната. Старите политически субекти започнаха толкова бързо и толкова агресивно да затъват, изпращайки страната в няколко годишна дълбока дестабилизация. Междувременно мафиотизирането на обществото създаде дълбоко усещане за несигурност и упадък. В резултат на тази ситуация буквално всички стари политически субекти изчезнаха от електоралната карта. На сцената се появиха нови партии и нови субекти, които промениха цялостно политическия облик на страната.
Ние вървим по сходен сценарий. Политическите ни партии изглеждат неспособни да се справят със ситуацията, която сами предизвикаха. Правоохранителните органи са в безтегловност и вече изпитват затруднения да опазят сами себе си, а какво остава да запазят гражданите. Мафията и криминалните елементи стават все по-нагли, все по-агресивни и все по-видими. Бронираните джипове станаха честа гледка, а проявите на агресия на пътя, в бизнеса и в обичайните човешки отношения станаха ежедневие. Връщат се мокрите поръчки, обирите, битовата престъпност. Всичко това е мощен символ на упадъка, в който живуркаме. На фона на това социално гниене имаме и по-големи проблеми. Задава се рецесия, Федералният резерв и Европейската централна банка се борят с инфлацията с ударно вдигане на лихвите, което ще извади парите от обръщение и ще затегне примката над бизнеса. Държавата започва панически да търси пари и всячески да бави плащания.
Реалната ситуация е изключително тревожна. Най-малкото, защото върху вътрешните ни, продуцирани от нас самите, кризи, се наслагват и световните процеси. България не е изолиран остров и случващото се по света има огромно отражение върху нас. От една страна руската агресия в Украйна изпрати в средносрочна, а може би и дългосрочна дестабилизация един регион от ключово значение за световната икономика.
Руските суровини практически изчезнаха от пазара, руската икономика вече е бележка под линията на историята. Украйна е в руини, житницата на Европа е във фактически срив. Отделно САЩ е в практическа рецесия. Гърмят огромни банки като фойерверки за Нова година. Американската финансова система е най-важната в света. Всяко сътресение в нея има заряда да се превърне в бедствие по света. В допълнение европейската икономика стагнира, производствата са затруднени. И като за капак мнозина смятат, че за разлика от 2008 година днес Китай няма да има нито ресурса, нито капацитета да извади света от кризата.
И на фона на всичкото това, у нас политическите умници нямат далновидността да осъзнаят опасността, пред която сме изправни. Простете, не сме изправени пред нея, тя не е някакво бъдещо събитие. Тя е тук, сред нас. Кризата е толкова повсевместна, че изглежда като колапс, а не като временен проблем. La Situazione Non E’ Buona, както пееше Адриано Челентано. Не са добре нещата, но за сметка на това ние правим всичко възможно да си ги влошим. Без работещ парламент и без работещо правителство с ясна отговорност между партиите сме на практика безпомощни. Нямаме инструменти и капацитет да се справим с проблемите. Нека не се заблуждаваме – времето за кабинет на националното спасение не предстои, то е тук. Няма нужда да захаросваме ситуацията. Наистина не е необходима и паника, разбира се. Тя не е необходима никога и при никакви обстоятелства. Но това заравяне на главата в пясъка е единственото по-опасно от изпадането в истерия и паника.
Време е партиите да се вземат в ръце, ако не искат да последват съдбата на италианските си аналози от преди 30-на години. В момента бушува буря, следователно е необходимо да се подходи с нужната сериозност. Иначе няма как да оцелеят политическите субекти. Функцията на една партия е да упражнява власт. Да управлява. Когато нито една партия не може да управлява и когато нито една партия не иска да се коалира с нито една друга партия, тогава всичките стават вкупом ненужни. Просто изпадат във фактическа невъзможност да упражняват единствената си съдържателна функция – да управляват. Партия, която съществува без да има досег до властта е полезна като еднокрак гладиатор, както би казал Мартин Скот. Следователно, ако ситуацията продължи да се влошава, няма какво друго да се случи освен старата система да умре, за да се роди на нейно място нова. Sic transit gloria mundi.
Тук вариантите са два. Лошият вариант е политическата криза да налее огън на гласовете за президентска република. В български условия, без значение коя точно е личността на президента, президентско управление ще девалвира до полутоталитарен или тоталитарен режим за нула време. Това е фундаментална, съдържателна опасност, пред която сме изправени в действителност. Редица кръгове и среди работят безжалостно по темата. Вторият вариант е по-добър – разпадането на текущата система да катализира създаването на нови политически субекти. Поради негативната партийна селекция от страна на всички партии в последните години, можем смело да кажем, че редица качествени хора са оставени извън терена, защото не слушкат и съответно пречат на папкането. Тези хора са буфер и резерв, който ще намери своята реализация рано или късно.
Въобще, живеем в много интересно време. Време исторично, време разделно, време динамично. Дано хората, които изпращаме по високите етажи на държавата да си дават сметка за тази реалност. Иначе лошо ни се пише и на нас, и на тях.
