„Не може да се бяга вечно от бюджетния въпрос. Това граничи с много сериозна безотговорност. Започвам да си мисля, че даже сериозните наблюдатели отвън ни се смеят. Изглежда странно – колко време една държава няма бюджет. Трябва да се намери решение, иначе се ходи по много тънък лед“. Това заяви в ефира на БНР икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
„Законът за публичните финанси предвижда какво се случва, ако няма бюджет – след първите 3 месеца се харчи до размера на приходите, т.е. ние по естествен път ще имаме едно балансиране на бюджета и тогава със сигурност ще трябва да се орязват разходи. Това трябва да е ясно на политиците – ако те нищо не правят, скоро ще влезем в ситуация, в която така или иначе ще има много болезнено бюджетно дисциплиниране и тогава не е много ясно кой ще решава откъде ще се режат тези разходи – на кого няма да се платят заплатите в срок, по кой договор дадена община или държава няма да си плати дължимото, чии заплати няма да бъдат платени, пенсии, всички разноски. Това е алтернативата. Няма добър сценарий. Ако не се постигне решение да се приеме бюджет, отиваме към сценарий, който няма да е много приятен за политиците и тогава хората логично ще си задават въпросите – защо причинихте това, нямаше ли по-добър вариант“, обясни той.
Не сме в ситуация, в която трябва да се приемат драматични мерки и да се правят огромни орязвания, драматично свиване на разходи или огромно вдигане на данъци, подчерта икономистът. Според него с малки усилия сме близо до това да имаме бюджет с нисък дефицит. „Трябва да се постигне политически консенсус – България в тази ситуация не може да планира бюджет с дефицит 6%, той трябва да е под 3%“.
„Трябва да се прегледат всички разходи, да се види къде в този проект за бюджет има някои надписани или твърде щедро заложени суми. Примери има всякакви. Капиталовите разходи – там понякога се включват проекти, които със сигурност няма да се реализират в рамките на тази година. Очевидно има проекти, които са записани само на хартия. Същото е с издръжката – сега разноските са съвсем различни. Има неща, които могат да се съкратят и да се контролират разходите“, посочи Лъчезар Богданов.
В приходната част трябва да си държим на думата, категоричен бе той и обясни: „Имаше временни антикризисни мерки в данъчната сфера – сега е времето те да бъдат прекратени и да се върнем към действащата си общоструктурирана данъчна система от преди 2020 г.“.
Икономистът даде пример с ДДС-то, както и с данъчните облекчения за деца, което според него не е политика, насочена към най-нуждаещите се. По думите му помощ трябва да бъде давана на нуждаещите се през социалната система, допълни той.
По темата за застраховането Лъчезар Богданов отчете, че в България има много неизползван потенциал. „В България се застраховаме много по-малко от средното за ЕС и със сигурност много по-малко от страните с най-силно развита застрахователна култура. Животозастраховането е с изключително нисък дял – там има огромен потенциал за разрастване. Много рискове в България напълно се неглижират. Тук има връзка и с публичната политика. Всички неща, които виждаме с бедствия и аварии и след това очакванията по някакъв начин всичко това да бъде възстановено от държавния бюджет и данъкоплатеца. При много от тези рискове почти отсъства доброволно застраховане. Колкото по-богата е една страна и колкото с колкото повече фискално пространство разполага едно правителство, толкова по-лесно може да покрива и възникнали непредвидени събития, включително природни кризи и финансови и външни шокове за икономиката“, посочи той. По думите му в добри времена трябва да се действа разумно и да се трупат излишъци, за да може да се реагира в тежки ситуации.
