Православната църква отбелязва празника Преполовение, който символизира Божията Премъдрост и паметта на св. Симон Зилот.
Църквата отбелязва Преполовение на 25 ден след Възкресенрие Христово. В храмовете в цялата страна се отслужват Божествени литургии, а в края на миряните се припомня приближаващото слизане на Светият дух.
Преполовение съвпада с еврейския празник Шатри, който е трети по значение след Пасха и Петдесетница, наричан от историците „много свят и велик празник за юдеите”.
Важността на празника Преполовение, при който се празнува Иисус Христос като Божия Премъдрост, се проявява и в това, че всички катедрални храмове, носещи името „София”, т. е. „Премъдрост”, са били осветени не в чест на някаква светица с името София, но в чест на Премъдростта (София) Божия, Която е Иисус Христос. Храмовите празници на тези църкви, според различни изследователи, са били именно на Преполовение. Характерен пример е църквата „Св. София” в Константинопол, която стана първообраз на много църкви. Ако се замислим, че цялото пространство на необятната Римска империя се измервало с разстоянието от храма „Св. София” в Константинопол, то може да си представим какво значение е имало Словото и Божията Премъдрост в живота на Византийската империя.
Св. апостол Симон Зилот се нарича още Кананит (Мат. 10:4; Марк 3:18), понеже произхождал от град Кана Галилейска. На сватбеното угощение на Симон между поканените били и Иисус Христос, пречистата Му майка и учениците Му. Тук Спасителят направил първото Си чудо, като превърнал пет делви вода във вино (Йоан 2:1–11). Вероятно Симон произлизал от твърде бедно семейство, та дори на такъв семеен празник – на неговата сватба – нямало достатъчно вино за гостите. Умолително погледнала Иисусовата майка към своя Син и казала: „Вино нямат…“.
Симон се наричал Зилот (Лука 6:15; Деян. ап. 1:13), което значи ревнител, понеже бил пламенен привърженик и ревнител на закона Господен. Според някои църковни тълкуватели той бил наричан Зилот, понеже след чудото на сватбата в Кана Галилейска той се изпълнил с обич и привързаност към Иисуса Христа и станал ревностен проповедник на Словото Божие, ревнител за спасителното дело на своя любим Учител.
Като получил заедно с другите апостоли Светия Дух в деня на Петдесетница, той обходил с проповед за Христа Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия.
Според църковното предание там той приел мъченическа смърт, като след жестоки изтезания бил разпънат на кръст. Това станало през времето на римския император Траян (96–117 г.).
