петък, 29 март 2024 г.

Денис Ризов: Наталия има готов заснет брой за предаване

Интервю на Василен Димитров за в. „Галерия“


Популярният рокаджия, бизнесмен и телевизионен продуцент Денис Ризов е роден на 23 януари 1964 г. в София. Дете на студентска любов, той започва да ходи на училище още на 6. Родителите му го записват в първия полуинтернат в 37-о училище в столичния квартал „Гоце Делчев“.

Ризов, чието рождено малко име е Даниел, тренира футбол. Още 17-годишен започва да си изкарва хляба. Работи в печатница „Георги Димитров“. След казармата и става технически секретар на вестник „Строител“.
Наследил е музикалния си ген от дядовците, но става рокаджия заради лепенка на „Щурците“, която Кирил Маричков му подарява вместо картичка с автограф. Чуди се къде да я сложи и когато отива в ЦУМ,  купува с парите от лятната практика най-евтината китара. За 86 лв. си взема „Орфей“.

През 1987 г. се присъединява към „Ахат“ – една от най-популярните и обичани рок и хеви метъл групи у нас. Емблематичната песен на бандата „Черната овца“ е обявена за родния №1 рок хит на всички времена. Нейн кавър прави Лили Иванова. Другите популярни песни на групата са „Брадвата“, „Дървото“, „Земя на слепци“.

Паралелно с музикалните си изяви Ризов започва да се утвърждава и като успешен бизнесмен. След демократичните промени, през 1991 година, заедно с още двама известни басисти Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата правят  продуцентската компания „София Мюзик Ентърпрайсис“, докарала най-големите имена на световната сцена, сред които, Мадона, „Куин“, Лени Кравиц, Боб Дилън, Роджър Уотърс, „Депеш Мод“, „Металика“, „Айрън Мейдън“ и др. Ризов създава и компанията „Хърбър Айлънд Рекърдс“. Рокаджията изгражда първото затворено селище от американски тип в България. После разширява бизнеса си и отвъд Атлантическия океан.

От близо три десетилетия Ризов живее в американския град Тампа бей, щата Флорида.  Определя статута си на „пребиваващ“, връщайки се регулярно в България.
Той е продуцент на „Търси се“ и през 2011 г. прави собствено предаване, на което е и водещ – „Денис и приятели“ по БНТ. След няколкогодишна пауза Ризов възобнови шоуто, което се излъчва в интернет и се прави в САЩ.
От брака си с телевизионната водеща Наталия Симеонова има дъщеря Виктория. 

– Г-н Ризов, предаването ви „Денис и приятели“ се завърна, но не по някоя телевизия, а в Ютуб, защо решихте така?

– Трудно е да се прави предаване като „Денис и приятели“ от 7000 километра разстояние, а аз не бих се върнал в България, за да се занимавам с телевизия. Затова в нова форма, по-скоро подкаст. Всъщност никой все още не знае какво ще се получи. Каквото и да е, важното е както и преди години, да носи удоволствие на хората, които го създават. Все пак сме с десетина години по-големи и предполагам, ще има повече говорене за сметка на бара в студиото.

– Ще има ли хора от стария екип?
– Започваме с малък екип от основните участници от времената в БНТ. Ивайло Цветков – Нойзи ще продължи да е мозъкът на операцията, а Шеки (Ивайло Ранов – б. а.) – душата! Режисьор е Иван Шадов, който е познат от форматите на Наталия Симеонова „Море от любов“ и „Предай нататък.

В първия брой запазихме традицията гост да ни бъде Любен Дилов-син.
В следващите две издания направихме телевизионен мост между студиото ни в Тампа, Флорида, и това на Мартин Карбовски. И двата броя се излъчиха едновременно в неговия Ютуб канал @Martin_Karbowski и в нашия @DENISANDFRIENDSSHOW. Освен там, можем бъдем чути и видяни в подкаст платформите на Apple и Spotify. Водим и разговори с телевизия и радио Bulgaria On Air.

Стартирахме „Какво се случи, а не трябваше“ със специалното следизборно издание. Второто предаване бе тематично – за Финландия. Все пак това е държавата, в която се живее най-щастливо. Предполагам, че заради факта, че там има най-много хеви метъл групи на глава от населението.

– Кое ще бъде различното сега?

– Различното в новата форма на предаването ще бъде, че всички гости ще бъдат част от виртуално студио, като някои от тях ще посещаваме в тяхната „естествена“ среда. Тоест наш екип ще отива на място избрано от госта ни. В други случаи ще правим мостове между щатското ни студио и това в София. А ако са хора от телевизията, имаме техническа възможност да правим директни връзки с техните студиа, подобно на това в броевете с Мартин Карбовски.
Изпробвахме и няколко включвания с гости, които с телефони могат да участват при нас на живо и от концерти, спортни събития или дори от улици от всяко място по света, където има телефонна връзка или интернет. Интересното е, че вече е възможно такива включвания да се правят с превъзходно качество на картина и звук.

Идеята е да сме само на живо от есента и да се опитваме да сме интересни и актуални, като както винаги ще се занимаваме със самоирония, паралели между интересни личности и събития и в България и по света. Ще опитваме да даваме информация за различни събития, да следим културния афиш в България и Америка, както и да показваме новини и продукция на български музиканти и групи.

– „Ахат“ направи няколко концерта през есента с легендарния вокалист на „Рейнбоу“ и „Дийп Пърпъл“ Джо Лин Търнър. Ще хванете ли отново бас китарата?

– Аз отдавна не съм в листа с музиканти, на който някой звъни за турнета на „Ахат“. Доколкото знам група с такова име продължава да  свири „Черната овца“ на по-ниско равнище. Примерно на мото събори и понякога, обикновено около 1 юли на „Джулай морнинг“. Даже чух, че Звезди (вокалистът Звездомир Керемидчиев – б. а.) още пее там и май има и още някой от оригиналния състав на групата.


В силните години на „Ахат“ вписвахте ли се в класическия образ на рокаджията, за когото животът е музика без край, купон и мадами  или това щеше да пречи на бизнеса ви?

Силните години на „Ахат“ бяха в периода 1986-1990. Тоест четири силни години. Тогава бизнес нямаше, защото имаше развит социализъм и частната собственост не беше  модерна, точно както и чалгата.
Купони имаше, но се състояха предимно пред „Кравай“ или по домове, в които отсъстват родителите на домакина. На тези партита се слушаше нова музика. Водеха се философски и интелектуални разговори, колкото и невероятно да звучи това твърдение към днешна дата. А иначе се оказаха верни слуховете, че покрай музикантите се въртят доста красиви момичета.
Най-хубавото им беше, че разбираха за какво се говори. Не съм водил интелектуален разговор с красиво момиче от края на 20-и век.

– Поддържате ли връзка с Божидар Главев, който написа много от известните ви песни,  впоследствие стана свещеник?

– Много отдавна не съм чувал Божко. Помня как благослови групата, когато тръгнахме да записваме албума в Щатите. Това беше преди повече от 20 години. Виждахме се по време на едно турне преди 15. За последно говорихме преди около пет. Гледам го от време на време по телевизията.
Надявам се и той да ме вижда понякога. За последно участвахме заедно във документалния филм на Борис Колев „Рокендрол“, но това не беше повод да се видим.

– В тежки моменти обръщал ли сте се към него – не само като към приятел, но и като към духовно лице?

Не, но сме обсъждали живота и сме спорили за теология в няколкото случая, когато сме се виждали. Божидар Главев е човекът, срещата с когото е променила живота ми. Предполагам, че това важи и за неговия.

– Дъщеря ви Виктория пее народни песни в „Нуша“, отделно има своя дамска банда. Повлияхте ли й да се насочи към музиката или тя сама избра това поприще?

Вики сама намери музиката в живота си и аз много я уважавам за това. Наум не ми е идвало, че дъщеря ми ще пее автентичен фолклор!
Много се радвам на проектите й, защото ги прави от сърце и най-вече с много качествени и ценни хора. Нейното обкръжение ми възвърна надеждата в младите хора у нас, защото средите на по-младите от мен хора, в които аз бях попадал напоследък, включително и по времето, когато снимахме предаването за БНТ, не оставяха много поле за оптимизъм.

– Във вашия род музикалната жилка е наследствена.

– Дядо ми по бащина линия свиреше на мандолина. А дядо ми по майчина линия ме запали по класическата музика, когато бях много малък. Този сбор от дядовци ме доведе по естествен път до това да свиря на берде в китаро-мандолинния оркестър на диригента Александър Видлишки. Там научих, че мандолината може да свири и класика. Лошото е, че няколко месеца по-късно трябваше да се подстрижа и да отида да охранявам границата на Република България от хората, които искаха да избягат от нея. Там пък се запознах със Звезди. Така ми се стече кариерата на млад сърдит метал.

– На вас или на Наталия прилича повече дъщеря ви?

– Според мен на визия прилича на себе си. А по характер Вики много напомня за моята майка. Тя също беше зодия Лъв и беше спокойна и мъдра по подобен начин.

– Виктория завърши психология, с това ли иска да се занимава?

– Звъннете и я питайте. Тя със сигурност има да разказва за повече и по-интересни проекти от мен.

 

– Някога била ли е изкушена да се занимава с телевизия като майка си?

– Не вярвам, но телевизията е интересно нещо за занимаване, а и човек никога не знае. Аз много се изненадах от себе си, когато започнах да се занимавам с телевизия. Предполагам е било под влиянието на моя приятел Маги Халваджиян. Много обаятелен човек.

– Като продуцент планирате ли да върнете Наталия Симеонова на екран? Имали ли сте подобни разговори за конкретно предаване?

– О, да. Тя разработва поне по две нови идеи годишно. Снима документални филми и има готов заснет пилотен брой за седмично предаване, който направиха с режисьора Иван Шадов. Писах си смс-и с Емил Кошлуков, за да му го предлагам, но поради някаква „важна“ причина не можа да ме чуе. Глупости! Не мога да понасям  шефове на телевизии. Те живеят в собствен свят, в който са особено значими. Аз съм от моя свят и там са незначителни. Ще опитам да убедя Наталия да си направи подкаст или канал в You Tube. Телевизиите са отживелица и са място за дъртаци. Гледат ги и ги управляват дъртаци.

 

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html