Божана Кацарова е победител в третия сезон на „Мастър шеф“. Дълги години е живяла в Холандия. Тя е пътешественик и авантюрист, експериментатор по душа, за нея храната е изкуство и начин на изразяване. Мечтае да промотира по-висока кулинарна култура чрез специални събития, както и върховните постижения на готвачи, носителите на звезди „Мишлен“. За последно се изявява в приключенския риалити формат „Сървайвър“. Отпада на крачка от финала.
Интервю на Стефани ТОНЕВА за „Галерия“
– Божана, разкажете ни за „Сървайвър“ – какво ви накара да се впуснете в приключението?
– „Сървайвър“ беше мечта, колкото и клиширано да звучи. Гледала съм всички епизоди, представях си, че ще бъда модерния Ники Мартинов, една идея по-разговорлив (смее се). Когато разбрах, че ще има звездно участие, и като част от семейството на bTV, прецених, че това ще бъде моята битка. Бях поканена, за мен беше чест и удоволствие.
– Как се подготвихте за състезателната арена?
– Подготвих се в дискотеките и на плажа в Тулум. Буквално се прибрах ден преди да отпътувам за Доминикана. Мислех, че ще съм последната дупка на кавала, че няма да се справям в игрите, а се оказа, че съм доста добра! Всъщност много по-добра, отколкото участници, които са спортували месеци наред. Осъзнах, че в мен дреме един несъбуден спортист, това е нещото, към което ще се насоча. Имам огромна заявка да започна да тренирам, да изградя добър спортен цикъл.
– Каква е рецептата да приготвите от нищо – нещо? Като професионален готвач липсата на храна отрази ли се на иначе изградения в ежедневието ви баланс?
– Не ме удари нито глад, нито изолация. Този здравословен живот се отрази добре на тялото ми. Все още е в шок, а глад не съм изпитвала, дори давах храната си на останалите. Възможността да направя престоя им по-приятен беше ценното за мен. Затова ми е малко мъчно, защото когато изгледах епизодите, видях, че това е прието по различен начин от зрителите, сякаш съм използвала уменията си, за да манипулирам. Уви, това се оказа нож с две остриета и причина за скандали, оставям го като отворен коментар. Не чета мнения в интернет, аз съм единствената, която е била вътре и знае как се е чувствала. Каквото ми е в главата, това ми е и на лицето. Това е нещо, което няма да променя. Живеейки искрено, живеем по-дълго и щастливо. Доволна съм от играта, радвам се, че си тръгнах като човека, за когото всички плачат. Знам, че много хора са искали да ме гледат до самия финал.
– Кой беше най-големият ви ужас в Доминикана?
– Аз съм къмпингар, човек, който има връзка с природата. Сръчна жена, която може да направи много неща. Условията не ме притесняваха. Някои неща са шокиращи, след това свикваш и дори ти става приятно.
– С кого от останалите участници успяхте да изградите приятелски отношения?
– Георги Валентинов остава верен и добър приятел в живота ми занапред. Между нас няма спорове или недоразумения. Аз и той направихме най-голямото шоу, трябваше да има повече хора като нас. Сега става скучно, ние допринесохме предаването да е пъстро и забавно. Запазвам добри отношения с всички, нека погледнем хумористично, без клишета за доблест, ние трябва да сме такива, каквито сме и без камерите. Много от играчите се променяха.
– Какво пораждаше скандали, недоразумения… Кой бе „дразнителят“?
– Нямам врагове, видя се, че има хора, които влязоха с подмолна игра. Вече съм печелила риалити формат, с идеята да изляза във финалния ден срещу най-добрия. Вярвам, че когато искаш да се наречеш победител, трябва да надвиеш най-силния, за да знаеш защо си сложил етикета на шампиона. Аз не съм от хората, които шушукат и правят шашми. Имаше нагаждачи, хора с предварителна стратегия, откровено – това не ме кефи! Има и такива хора, които нямат акъл в главата и са далеч от моето обкръжение, като Татяна.
– Бие бяхте основен фаворит, съжалявате ли, че напуснахте?
– Важно качество в живота е да живеем тук и сега, да знаем, че няма нито минало, нито бъдеще, а само настояще. Всичко, което може да бъде извлечен като бонуси или като равносметка, за нещата, случили ни се назад във времето, градим само и единствено сега. От много години изповядвам това правило. Не съжалявам за нищо. Може би ме е яд, че в последния ден излязох разсеяна на арената и не видях летвичката, но както се казва – това не е нещо, което мога да променя. Една кофти стъпка и един ненареден пъзел.
– Как се чувствате „на свобода“? Кое беше първото нещо, което направихте?
– Четири закуски една след друга, двадесет палачинки с много сладко… Къпах се 13-14 пъти. Беше уникален експеримент, бих се впуснала отново. Много е готино. „Сървайвър“ е велико преживяване. Няма значение дали си бил за ден, или за месец. Затова се чувствам победител. Радвам се, че издържах солидно време, без страх от неизвестното.
– Какво казаха вашите близки и приятели за представянето ви?
– Те знаят колко съм разсеяна и не ги изненада пропуска с летвичката (смее се). Щастливи са и ме подкрепят, разбира се.
– С какво се занимавате в момента и какво ви предстои?
– Вече споменах, но започвам кариера на професионален спортист, наистина ще го взема присърце. Искам да видя колко далеч мога да стигна. Филип Буков ще ми помогне. Предстои излизането на новата ми кулинарна книга, както и стартът на курсовете ми. Ще има серия както за възрастни, така и за деца. Това е мечта, която искам да реализирам от много време, да съм близо до децата и тяхната енергия.
Запазвам поредица с видеа, този път ще пътуваме и ще имаме звездни гости, няма да издавам кои са, но са светски любимци, това е достатъчно.
– Значи ли това, че ще се задържите в България?
– Имах тригодишна връзка с моя бивш приятел, който живееше в Лос Анджелис. Налагаше ми се да съчетавам ангажиментите си, да пътувам по-често… Взехме си малка почивка. Необвързана съм в момента. Единствените ми ангажименти са през лятото, на Френската Ривиера. Но ще се опитам да наложа друг ритъм, да си почивам, да стоя у дома, да имам време да си купя цветя или да отида на брънч. Искам да разбера що е то домошарски живот.
– И за финал – коя е най-добрата история зад граница?
– Миналата година посетихме „Коачела“, където пееше Хари Стайлс. Бяхме в една вила, трябваше да отидем на афтър парти, радвах се, че сме голяма група приятели. Казаха, че Хари ще е там, но не знаех, че е Хари Стайлс. Притесних се. Не знаех дали пастата ще ми се получи.
